Решение № 257 от 17.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20211100512109 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 25.05.2021г., постановено по гр.д. № 63515/2015г. по описа на СРС, ГО, 127 състав, е уважен предявеният от Г. В. К. срещу П. С. П. и Й. Е. Л. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 13 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нанесена телесна повреда на 08.09.2012г., ведно със законната лихва от датата на деликта – 08.09.2012г. до окончателното изплащане, както и да заплатят сумата от 54 лева – обезщетение за имуществени вреди за разходи за лекарства и престой в МБАЛ “Токуда”, ведно със законната лихва от 01.10.2012г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Й. Е. Л., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че ищецът не е установил по реда на пълното и главно доказване наличието на кумулативните предпоставки на 1 предявената претенция, включително твърдяната причинно-следствена връзка между деянието и приетите за установени от първоинстанционния съд неимуществени вреди. Счита, че размерът на присъденото обезщетение не отговаря на критерия за справедливост и е прекомерно завишен. Поддържа, че по делото не е установено причиняването на трайни и необратими телесни увреждания, на влошаване на здравословното състояние на ищеца, не се е наложил болничен престой, нито специфично лечение, като възстановителният период е продължил около 1 месец. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли, а в условията на евентуалност – да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на установените по делото факти и с оглед съдебната практика при такъв вид увреждания.

Насрещната страна Г. В. К. е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, включително по отношение на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Поддържа становище, че пострадалият се е нуждаел от чужда помощ за придвижване след нанесения побой, наложило се е болнично лечение, както и приемането на медикаменти за около 6 месеца. Навежда съображения, че следва да се отчете начина на причиняване на телесната повреда, както и нанесената психическа травма. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника П. С. П., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за нарушения на материалния закон.

Конкретно се твърди, че в обжалваното решение не са обсъдени всички доводи и възражения на ответника. Освен това поддържа становище за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ на съда да допусне изслушване на повторна съдебно-медицинска експертиза. Сочи, че заключението на приетата медицинска експертиза е било своевременно оспорено като необосновано. А постановявайки решението си въз основа на същото, първоинстанционният съд е формирал неправилни изводи относно основателността на предявения иск. В жалбата се 2 аргументира становище, че в постановения съдебен акт не е посочено каква фактическа обстановка се приема за установена по делото, нито въз основа на кои доказателства. Липсва анализ на приетите писмени доказателства, както и на събраните гласни доказателствени средства, което е довело до липса на мотиви. На следващо място въззивникът навежда съображения, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдяната причинно-следствена връзка между деянието и претендираните вреди. Изложени са и доводи, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, а претенцията за имуществени вреди счита за недоказана. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят, а в условията на евентуалност – да се намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Насрещната страна в производството Г. В. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоиинстанционното решение за правилно и обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби. Поддържа становище, че степента на увреждане и интензитета на причинените физически страдания са значителни по-големи от срещаните в практиката физически увреждания от лека телесна повреда. Това се установявало както от продължителността на възстановителния период, така и от наложилото се болнично лечение. Сочи, че в резултат на процесния инцидент е получил психологическа травма, която не е отшумяла и към настоящия момент. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предявени са от Г. В. К. срещу Й. Е. Л. и П. С. П. искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди – болки и страдания от престъпление 3 по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което ответниците са признати за виновни с влязла в сила присъда.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира следното:

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищецът той следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт, а именно - противоправно деяние /действие или бездействие/; вина; вреди и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди /чл. 45, ал. 1 от ЗЗД/. Доколкото това са правопораждащи факти ищците следва да проведат пълно и главно доказване. Законодателят е презюмирал небрежната вина /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, следователно наличието на такава не е необходимо да се доказва. Останалите правопораждащи факти следва да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване по реда на чл.

154, ал. 1 от ГПК. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки водят до неоснователност на претенцията.

Материално-правната разпоредба на чл. 45 от ЗЗД предвижда възможност за репарация на вреди, претърпени от конкретно лице.

Правоимащ и кредитор по вземането за репарация на вреди следователно е този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен. Следователно е необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно доказване да установи това свое качество.

Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по отношение на него възникват правните последици на този фактически състав.

4

Само по отношение на него причинителят на вредите, респективно лицата, които отговарят пред пострадалия вместо него, стават длъжници.

Основният обективен елемент от фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

В конкретния случай ищецът релевира твърдения, че е пострадал от извършено от ответниците престъпление. Това обстоятелство се установява от представения препис от одобрено споразумение от 12.09.2012г., постановено по НОХД № 16788/2012г. по описа на СРС, НО, 111 състав, с което Й. Е. Л. е признат за виновен в това, че на 08.09.2012г. около 16, 35 часа в град София, жк “******* като извършител в съучастие с П. С. П.

/съизвършител/, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата на Г.

В. К., му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, съпроводено със степенно помрачаване на съзнанието, изразяващо се в зашеметяване, мекотъканни увреждания /разкъсно-контузна рана в областта на главата, контузия и подкожно кръвонасядане в челната област периорбитална коснотузия на дясното око/, които увреждания реализират медикобиологичния признак “временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, като деянието е извършено по хулигански подбуди – без да е предизвикан се е саморазправил с Г. В. К., осъществено е на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност, безпричинно и при липсата на личен мотив за това му поведение – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Обвиняемият Л. е осъден на наказание “пробация” на основание чл. 42, ал. 2, т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

С решение от 01.12.2016г., влязло в законна сила на 01.12.2017г., постановено по НАХД № 1069/2013г. по описа на СРС, НО, 103 състав, обвиняемият П. С. П. е освободен от наказателна отговорност за това, че на 5

08.09.2012г. около 16, 35 часа в град София, жк “******* като извършител в съучастие с Й. Е. Л. /съизвършител/, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата на Г. В. К., му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, съпроводено със степенно помрачаване на съзнанието, изразяващо се в зашеметяване, мекотъканни увреждания /разкъсно-контузна рана в областта на главата, контузия и подкожно кръвонасядане в челната област периорбитална коснотузия на дясното око/, които увреждания реализират медикобиологичния признак “временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, като деянието е извършено по хулигански подбуди – без да е предизвикан се е саморазправил с Г. В. К., осъществено е на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност, безпричинно и при липсата на личен мотив за това му поведение – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК на обвиняемия е наложено административно наказание “глоба” в полза на държавата в размер на 1 000 лева.

Разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК приравнява одобреното от наказателния съд споразумение за решаване на делото по неговите материално и процесуалноправни последици с влязлата в сила присъда.