Решение № 24 от 10.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Бургас, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С. при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100502118 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 2587 от 16.11.2022 г. по гр.д. № 3670/2022 г. по описа на РС- Бургас, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” е осъдена да заплати на А. Й. Й. сумата от 529,67 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 60,63 часа извънреден труд, положен през периода 1.09.2019 г.- 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисление на положения от него нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба- 6.06.2022г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 113,38 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата, ведно със сумата от 400 лв. за направените по делото разноски.

С решението си районният съд е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, да заплати по сметка на съда и сумата от 200 лв., включващи дължимата държавна такса и разноските за извършената експертиза.

Против решението е постъпила въззивна жалба с вх.№ 44283 от 29.11.2022 г. по описа на БРС, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова . С нея решението е обжалвано изцяло.

Изложени са оплаквания, че същото е неправилно и необосновано.

Сочи се, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Основният порок на решението се състоял в допускането на субсидиарно приложение на НСОРЗ, която според въззивникът е неприложима по съображения, изложени в отговора на исковата молба 1 относно мотивите за неприложимост на общата правна уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора, като за развити и допълнителни такива.

Приложението на общите правила по ЗДС и съответно на КТ и актовете за прилагането им било отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР, която норма делегирала на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт, а от друга страна нормативната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им изключвало субсидиарното прилагане на КТ, ЗДС и актовете, към които препращат. В подкрепа този извод е извършен обстоен преглед на нормативната уредба, касаеща вида и условията на заплащане на възнагражденията на държавните служители в МВР. Редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР, а непряко препращане за тези елементи на служебните правоотношения към КТ нямало. За неуредените в ЗДС и ЗМВР случаи препращането към КТ било съответно.

Излагат се доводи, че за процесния период са действали Наредба №8121з776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Видно от техния предмет- ясно дефиниран в чл.1 от посочените две наредби, тези две наредби, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация имат еднакъв предмет на регламентация.

От тук е изведен извод, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на последния наредби, които са специални спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който ограничава нощния труд на 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Сочи се, че разграничението между двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславяла и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд.

Предвид различните условия, завишените изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в МВР били предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито не се ползвали работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители. Според въззивника , тези изводи следват от съпоставката между нормите на чл.107а, ал.18 от КТ, чл.67, ал.12 от ЗДСл и относимите в ЗМВР – чл.179, ал.4, чл.189, ал.1.

Посочено е, че полагането на труд през нощта и от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и от тези по т.2 на същата норма, и от работещите по трудови 2 правоотношения, е свързано със задължение на работодателя да възмезди полагането му, като разпоредбите и на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнителното възнаграждение на нощния труд за всеки отработен нощен час или част от него и минималния размер на същото – 0,25 лв. са идентични.

Изтъква се, че предвиденото в чл.9, ал.2 НСОРЗ, за която наредба изрично е посочено в чл.2, ал.3, че не се прилага за служителите в трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл.107а от КТ, и в този смисъл тази наредба е още по – малко приложима за държавните служители в ЗДСл и ЗМВР, превръщането на нощния труд в дневен цели да установи дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ била предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд да се приравни в дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд.

Превръщането ставало чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работно време за съответното работно място, тоест 8:7=1, 143. С основание разпоредба, идентична с тази по чл.187, ал.9 от НСОРЗ не била предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпадал и коефициентът, изчислен по посочения начин би бил 1. Цитира практика в подкрепа на тезата си.

Отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на нощните часове нощен труд с коефициент, равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не означавало, че е налице празнота в правната уредба, а означавало, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаване на наредба относно прилагането и отчитането на труда, е последователен, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и нощта била еднаква и този коефициент се равнявал на 1. Тази преценка не подлежала на съдебен контрол. Израз на това било е и изменението на ЗМВР от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г.

Изложени са и доводи в насока, че уредбата в ЗМВР е изчерпателна, защото законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържала и в КТ относно трудовите правоотношения, както и в ЗДСл - относно служебните правоотношения. Изтъква се, че общият закон може да намери приложение само в случай, че специалния препраща към него или ако в специалния закон изобщо липсват разпоредби, уреждащи подобен вид правоотношения. В случая, специалният регламент бил в чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР. Нормата, регламентираща 8- часова продължителност на работното време била установена в закон и се ползвала с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й докато не бъде оспорена пред КС. Следователно, същата не можела да бъде дерогирана или суспендирана, още по- малко от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ. Дори да била приложима общата уредба, липсват коефициент за 3 преобразуването на нощните часове в дневни, а чл.20 от НЗСДА предвиждал заплащането на допълнително възнаграждение за всеки отработен час нощен труд в размер на 0,25 лв.

Затова решението на РС било неправилно и незаконосъобразно.

Вторият съществен пропуск на съда според въззивника е, че извода, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд, не бил мотивиран по никакъв начин, въпреки че в исковата си молба ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия А. Й., представляван от адв. Георги Стоянов. С него подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна.

Сочи се, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива.

Допълнителните възнаграждения са уредени в чл.179, ал.1 ЗВР, като сред тях е това за заплащане на труд пред нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., като в ал.2 от същата норма е предвидено, че условията и редът за заплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размера- с негова заповед.

Същевременно в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР било предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд. Преди изменението с ДВ бр.60/20г., разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-; 12- и 24- часови сменисумирано за тримесечен период, като при тези смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., през което време работните часове не е следвало да превишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В чл.187, ал.5, т.2 а същата норма било предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време- до 280 часа годишно, е следвало да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал.6. В ал.7 било предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР /в редакцията до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период действали Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 36/7.01.2020г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В тях не било предвидено, че при отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато била регламентацията на действалата до 1.04.2015г., а в последствие и в периода 11.07.2016г.- 02.08.2016г. разпоредба на чл.31, ал.2 от наредба №8121з-407/11.08.2014г. Според въззиваемият, липсата на подобна изрична норма в наредбите за процесния период представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата наредба за структурата и организацията на работната заплата.