Определение № 91 от 07.05.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 147/2024
- Вид
- Определение № 91
- Подписан
- 07.05.2024
- В сила
- 07.05.2024
- Състав
- Росица Антонова Тончева, Даниела Петрова Костова, Десислава Стефанова Сапунджиева
Цитирани разпоредби
- чл.201 · Наказателен кодекс
- чл.201, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.255а · Наказателен кодекс
- чл.227, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.342, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.129 · Търговски закон
- чл.129, ал.1 · Търговски закон
- чл.15 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 91 гр. Варна, 07.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Ант. Тончева
Членове:
Даниела П. Костова
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600147 по описа за 2024 година , при произнасянето взе предвид следното:
Производството е по Глава двадесет и втора от НПК.
Предмет на въззивна проверка е законосъобразността на определение от разпоредително заседание на 11.04.2024 година по НОХД №23/2024 година по описа на Окръжен съд-Добрич, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.
Инициативата за настоящата процедура е на прокурор от Окръжна прокуратура-Добрич, който в частен протест мотивирано оспорва законосъобразността на изводите на окръжния съд: 1)относно съществени празноти в обстоятелствената част на обвинението по чл.255а, ал.3 вр. ал.1 от НК с доводи, че заетите съображения касаят приложението на материалния закон и не държат сметка за достатъчната фактическа индивидуализация на сделката с търговското предприятие и 2)обстоятелствената част на обвинението за престъпление по чл.201 от НК не страда от непълнота във връзка с проявата на присвоителното деяние, не е допуснато и неотстранимо в съдебната фаза процесуално нарушение във връзка с формулиране на юридическото обвинение. С частния протест се апелира за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото в първоинстанционния съд за насрочване на съдебно заседание.
С писмено възражение по реда на чл.342, ал.2 от НПК защитникът на подсъдимия изразява становище, че частният протест е неоснователен, подкрепяйки обоснованите и законосъобразни констатации на окръжния съд за дефицит в обстоятелствената част на обвинението по чл.255а от НК, включително и съществена непълнота в юридическото обвинение, доколкото бланкетната диспозиция на данъчното престъпление не е запълнена с конкретен фактически състав на материалноправна норма от ТЗ, споделят се също така и изводите за недостатъци в обстоятелствената част на обвинението 1 по чл.201 от НК във връзка с механизма на присвоителното деяние и установеното противоречие от гледна точка на фактически данни за продължавано престъпление, ненамерили отражение в юридическата формулировка на обвинението.
Варненският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и материалите по делото, приема частният протест за допустим – подаден от прокурор в предвидения от закона срок, но преценен по същество за неоснователен.
С обвинителен акт на прокурор от ОП-Добрич на Н. Д. Д. е повдигнато обвинение за две престъпления в реална разнородна съвкупност, наказуеми по чл.255а, ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл.201, ал.1 от НК. За да се приеме, че този обвинителен акт формулира така обвинението, че да очертае предмета на доказване от гледна точка на извършените престъпления и авторството на обвиняемия, то според чл.246, ал.2 от НПК и т.4.2. от ТР 2-2002-ОСНК в обстоятелствената му част следва да са посочени факти, които обуславят съставомерността на деянията и участието на Д. в тяхното изпълнение. При съблюдаване на тези законови изисквания към съдържанието на обвинителния инструмент, окръжният съд е достигнал до правилен извод, че същият не може да сложи валидно начало на съдебната фаза на наказателното производство, т.к. ограничава правото на защита на подсъдимото лице и по фактите, и по правото.
Изцяло споделими са изводите на контролираната инстанция, че обстоятелствената част на обвинението по чл.255а от НК страда от съществена непълнота във връзка с инкриминирана търговската сделка от 30.11.2018 година - един от способите на изпълнителното деяние по чл.255а от НК, който като съставомерен елемент на данъчното престъпление изисква описание на нейните условия, страни, време и начин на извършване, каквито фактически положения не са отразени от обвинителната власт. Съществената празнота не може да се санира нито от процесуалното действие по чл.227, ал.8 от НПК, чиято цел е да се предостави възможност на обвиняемото лице и на неговия защитник да се запознаят със събраните доказателства по делото и да се направят своевременни и съответни искания, бележки и възражения, нито пък от публичното съдържание на Търговския регистър относно направените вписвания на актове по партидата на „Ем Ен Ди“ЕООД (за обективност –договорът от 30.11.2018г. не е достъпен за свободно ползващите ТР).
В становището на защитника по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 от НПК са заявени и други обстоятелствени празноти и противоречия във връзка със съставомерни признаци на инкриминираното данъчно престъпление, по които окръжният съд не е взел отношение. Доколкото задължението на въззивния състав, основано на служебното начало, е да следи във всеки един момент на наказателното производство за спазване правата на подсъдимия, настоящият състав извърши проверка на всички, макар и възможни основания за прекратяване на делото и връщането му в стадия на действия на прокурора след разследването. Сред тях попадат съществени противоречия сред фактическите положения относно субекта на данъчното престъпление, които практически се приравняват на отсъстваща обвинителна теза с оглед предмета на доказване. Констатацията на тази инстанция е в резултат на 2 взаимно изключващите се положения в обвинителния акт на стр.2: „…Била съставила всички документи, необходими за начисляване на данъка, дължим от обв.Н.Д. за получени от него суми като дивидент, но не знае дали този данък е заплатен…“ , посоченото на стр.7 в трети абзац „…Св.Д.М. не знаела нищо за тези пари и в срока до края на месеца, следващ тримесечието, през което са платени дивидентите … не декларирала получаването им от внука й и не внесла в държавния бюджет дължимия данък върху дивидента“ и отразеното на стр.13 „…Обв.Н. Д., в качеството си на местно физическо лице е нямал задължение да декларира получения от него през 4-то тримесечие на 2018г. дивидент, получен от източник в България. Такова задължение е имало търговското дружество платец на дивидента“.
Отново във връзка със субекта на данъчното престъпление са налице взаимно изключващи се твърдения относно знанието на св.Д.М. за обстоятелството, че от 30.11.2018г. е управител на „Ем Ен Ди“ЕООД със съответните права и задължения (виж стр.2, абз.1 във връзка с дейността на св.Д. и стр.7, абз.3), които имат отношение към участието на обвиняемия в избягване установяването и плащането на данъчни задължения.
Правилен е изводът на окръжния съд, че от съществена непълнота страда и юридическото обвинение по чл.255а, ал.3 вр. ал.1 от НК. Известно е, че нормата е бланкетна, като по отношение на способа за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери „сделка с търговско предприятие“, диспозицията препраща към норми на търговското право, които следва да намерят съответно отражение (така както в диспозитира е изпълнено изискването на закона във връзка със сделка между свързани лица).
И за да се изчерпи темата за сделките с търговско предприятиев наказателноправния аспект на чл.255а от НК, въззивният състав ще се дистанцира от позицията в частния протест, че сделката с ООД/ЕООД не може да бъде осъществена по друг начин, освен с прехвърлянето на собствеността на дяловете от капитала по реда на чл.129, ал.1 от ТЗ, припомняйки най-общо, че с продажбата на 100% от дружествените дялове не се прехвърля собствеността върху търговското предприятие, защото между двете няма идентичност. Прав е протестиращият прокурор, че дали съществува различие в правните последици по чл.15 и чл.129 от ТЗ е въпрос на правоприлагането, но този въпрос също така е с отношение към съставомерен признак по чл.255а от НК и затова трябва да бъде обстоятелствено и юридически отразен по изискването на чл.246, ал.2 от НПК.
По-нататък, в контролираното определение е заето незаконосъобразно становище за недостатъци в обстоятелствената част на обвинението за престъпление по чл.201, ал.1 от НК във връзка с длъжностното качество на дееца и присвоителните действия. На стр.21 в обвинителния акт са посочени факти за деятелност на обвиняемия спрямо наличности по банкова сметка на „Ем Ен Ди“ЕООД, които той изтеглил в качеството си на управител на ЮЛ и не заприходил счетоводно за ползване за дейността на дружеството.
Очертаните фактически положения отразяват функционална връзка между длъжностното качество на обвиняемия и предмета на посегателство, както и разпореждане с повереното парично имущество като със свое. От вниманието 3 на първоинстанционния съд обаче е убягнало друго фактическо противоречие, което има отношение към обсъжданото престъплението против собствеността – прокурорът инкриминира пет платежни операции, сред които и една на 11.10.2018г., за чийто предмет също сочи, че не е отразен в счетоводството на дружеството, но за посочената дата не повдига обвинение, създавайки по този начин реални затруднения в правото на Д. да разбере обвинението и да организира надеждно защитата си.
Деятелността по чл.201, ал.1 от НК, според диспозитива, е на три дати в рамките на един месеца, което положение не е намерило юридическо изражение нито от гледна точка на института на продължаваното престъпление, нито по правилата на съвкупността – факт, който се признава в частния протест, и който сам по себе си не би послужил за прекратяване на съдебното производство, но с оглед останалите констатации, следва да се има предвид от публичното обвинение.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно, поради което въззивният състав ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение №140, постановено в разпоредително заседание на 11.04.2024 година по НОХД №23/2024 година от състав на Окръжен съд-Добрич, с което съдебното производство по делото е прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4