Решение № 483 от 26.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. София, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110153455 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

26.01.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 53455/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „ОЗ“ ЕАД срещу ЗД „БИ“ АД, в която се твърди, че на 17.11.2017 г., около 12:10 ч. в гр. ............ с посока изхода срещу магазин „Пежо“, МПС „Фолксваген Мултиван“, рег. № СО ........ АР, управлявано от ПГИ, поради движение с 1 несъобразена скорост удря спрелите отпред 2 бр. МПС, едно от който МПС „Мерцедес Спринтер“, рег. СА ....... АТ, управлявано от ГНА, като по автомобила били нанесени вреди.

Поддържа, че за ПТП-то бил съставен констативен протокол, като било констатирано, че причина за ПТП-то е виновното поведение на водача на МПС „Фолксваген Мултиван“, рег.

№ СО ........ АР. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за МПС „Мерцедес Спринтер“, рег. СА ....... АТ била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0020110201601281/28.12.2016 г. с период на застрахователно покритие от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0020-110-0844-2017, като било издадено възлагателно писмо и бил заплатен ремонта на сервиза, който го бил извършил с платежно от 27.03.2018 г. за сумата от 3471,37 лева, както и били сторени ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Навежда доводи, че е поканил ответника да заплати претендираната сума, като на 10.07.2018 г. била заплатена сумата от 2515,30 лева, но разликата до пълния дължим размер не била погасена и понастоящем. Излага съображения, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължал и сумата от 295,93 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 14.09.2018 г. до 14.09.2021 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който не се оспорва наличието на валидна застраховка гражданска отговорност и образуването на застрахователна преписка. Поддържа, че е заплатил сумата от 2515,30 лева, с което изцяло се погасявало дължимото обезщетение към ищеца. Иска претенцията да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ 2 на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно: 1) че на 17.11.2017 г., около 12:10 ч. в гр. ............ с посока изхода срещу магазин „Пежо“, МПС „Фолксваген Мултиван“, рег. № СО ........ АР, управлявано от ПГИ, поради движение с несъобразена скорост удря спрелите отпред 2 бр. МПС, едно от който МПС „Мерцедес Спринтер“, рег. СА ....... АТ, управлявано от ГНА, като по автомобила били нанесени вреди; 2) че за ПТП-то бил съставен констативен протокол, като било констатирано, че причина за ПТП-то е виновното поведение на водача на МПС „Фолксваген Мултиван“, рег. № СО ........ АР; 3) че към момента на ПТП-то за МПС „Мерцедес Спринтер“, рег. СА ....... АТ била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0020110201601281/28.12.2016 г. с период на застрахователно покритие от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.; 4) че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0020-110-0844-2017, като било издадено възлагателно писмо и бил заплатен ремонта на сервиза, който го бил извършил с платежно от 27.03.2018 г. за сумата от 3471,37 лева, както и били сторени ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 5) че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6) че ищеца е поканил ответника да заплати претендираната сума, като на 10.07.2018 г. била заплатена сумата от 2515,30 лева.

Обявените за безспорни обстоятелства между страните се подкрепят и от представените и приети по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

Представен е Протокол за ПТП № 1706628/17.11.2017 г., като се установява, че механизма на ПТП-то е следния: на 17.11.2017 г., около 12:10 ч., товарен автомобил „Фолксваген Мултиван“, рег. № СО ........ АР се движи по бул. „Ботевградско шосе“ с посока – „изход“ и срещу магазин „Пежо“, поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя (мокър асфалт) настъпва ПТП със спрелия пред него на пешеходна пътека товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, рег. № СА ....... АТ и МПС № 3, рег. № СВ 2730 КВ.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална 3 доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК.

Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизма на ПТП-то е следния: на 17.11.2017 г., около 12:10 ч., товарен автомобил „Фолксваген Мултиван“, рег. № СО ........ АР се движи по бул. „Ботевградско шосе“ с посока – „изход“ и срещу магазин „Пежо“, поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя (мокър асфалт) настъпва ПТП със спрелия пред него на пешеходна пътека товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, рег. № СА ....... АТ и МПС № 3, рег. № СВ 2730 КВ.

Експертът е изяснил, че по товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, рег. № СА ....... АТ са нанесени вреди, които са в причинно-следствена връзка, като същите са по задна броня в дясно, десен стоп и врата на товарна дясна. Вещото лице е изяснило, че стойността необходима за възстановяване на увредения автомобил към момента на ПТП по средни пазарни цени е в размер на 4003,44 лева, както и че обичайните ликвидационни разходи са в размер на 15,00 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на 4 чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.

При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.

Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.

405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.