Решение № 266 от 28.08.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. ХАСКОВО, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500274 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от управителя Т. В., чрез *** М. М. против Решение № 906/02.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1195/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че Д. Н. В., ЕГН **********, от **, не дължи сумата от 2 069.47 лв., от които 143.05 лв.- неолихвяема сума; 745.81 лв.-главница; 888.20 лв.- лихви и 97.82 лв.-разноски по изп.дело №124/2020г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, както и таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноски по 3ЧСИ, с включен ДДС в размер на 194.60лв. в полза на ЧСИ-Самуил Пеев, за които е издаден изпълнителен лист от 30.07.2012г. в полза на „ОББ“ АД срещу наследодателя на ищеца Н. Ф. В. и на 22.01.2020г. е образувано изпълнително дело №20208740400124 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с район на действие ОС- Хасково, поради погасяването им по давност.

В жалбата са развити съображение за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че първоинстанционният съд 1 неправилно е приел, че е изтекла погасителната давност за процесните вземания. Жалбоподателя счита, че със сключеното между наследодателя на ищеца – Н. В. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД Споразумение за разсрочване на парично задължение с изх. № МА3 **/02.04.2020 г., първият се е отказал изрично от последиците на изтекла погасителна давност за процесното вземане. Твърди, че така направеният отказ от давност не е недействителен съгласно разпоредбата на чл. 113 ЗЗД и със същият се поставя начало на нова 5 годишна давност, което обаче не било съобразено от първоинстанционният съд. Искането към въззивната инстанция е да се отмени обжалваният съдебен акт и вместо него да се постанови нов, с който да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Д. Н. В., чрез адв. К. Я., с който се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Моли въззивната инстанция да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за производството пред Окръжен съд Хасково.

Окръжен съд - Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд Хасково е образувано по искова молба от Д. Н. В., ЕГН **********, от **, с която е предявен срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 2 069.47 лв., от които 143.05 лв.- неолихвяема сума; 745.81 лв.-главница; 888.20 лв.- лихви и 97.82 лв.-разноски по изп.дело №124/2020г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, както и таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноски по 3ЧСИ, с включен ДДС в размер на 194.60лв. в полза на ЧСИ-Самуил Пеев, за които е издаден изпълнителен лист от 30.07.2012г. в полза на „ОББ“ АД срещу наследодателя на ищеца Н. Ф. В. и на 22.01.2020г. е образувано изпълнително дело №20208740400124 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с район на действие ОСХасково, поради погасяването им по давност.

За да постанови обжалваният съдене акт, Районен съд Хасково е приел, 2 че съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие, съгласно чл. 116 б.

“в“ от ЗЗД. В конкретния случай с покана за доброволно изпълнение от 06.11.2012г. длъжникът Н. Ф. В. бил уведомен за образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ Самуил Пеев и задълженията, които следва да заплати по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 1945/2012 г. по описа на РС Хасково. По изпълнителното дело, образувано през 2012 г. не били предприети изпълнителни действия, като същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемция. В периода от 06.11.2012 г. до 06.11.2014 г. съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност за вземането е спряла да тече, , като няма правно значение дали взискателят е бил пасивен или не. След 06.11.2014 г. давностният срок за процесните вземания е започнал отново да тече. Съдът е приел, че съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД в настоящият случай приложима е общата петгодишна давност. Същата е изтекла преди датата, на която е образувано новото изпълнително дело № 124/2020 г. по описа на ЧСИ с рег. № 874 - Самуил Пеев, с район на действие Окръжен съд – Хасково, с взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Районен съд Хасково е приел, че няма законово основание да се приеме, че подписаното след изтичане на погасителната давност споразумение между наследодателя на ищеца и взискателя по изпълнителното дело прекъсва отново погасителната давност, тъй като още преди подписването му, давността е изтекла. Това че длъжникът е подписал споразумение за разсрочване на дълга не можело да го задължи да изплати вече погасеното задължение и само в случай на доброволно изпълнение на същото можело да се стигне до погасяване поради плащане.

Поради това е приел, че процесното вземане е погасено по давност в периода от 06.11.2014 г. до 06.11.2019 г. и е уважил предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Настоящият състав на

Окръжен

3 съд

Хасково намира така постановеното решение на първоинстанционния съд за правилно по следните съображения:

В конкретният случай по делото няма спор, че издадената по ч.гр.д.

№1945/2012г. по описа на РС Хасково по заявление от първоначалният кредитор „ОББ“ АД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е влязла в сила. Така издадената заповед за незабавно изпълнение не е била оспорена и се приравнява на установяване на вземането с влязло в сила решение. Поради това приложимата давност относно процесното вземане съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД е именно общата петгодишна давност.

С образуване на първото изпълнително дело - 06.11.2012 г. е прекъсната погасителната давност и същата е спряла да тече докато е имало образувано изпълнително производство. Това е така поради постановката на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, по приложението на нормата на чл. 115, ал. 1 буква "ж" от ЗЗД е прието, че Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като до този момент предходното ППВС № 3/1980 г. не е било мълчаливо отменено и даденото с него тълкуване е било задължително и според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, доколкото принципът, че даденото с предходен тълкувателен акт тълкуване на правната норма е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове /чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/. По тези съображения до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия.

Това изпълнително производство обаче е било прекратено поради настъпила перемпция. Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в това число исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за 4 прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта). Прекратяването на производството поради настъпила перемпция е прекратяване по силата на закона и последиците от същото настъпват с изтичането на 2-годишният срок, в който не са осъществявани действия на изпълнение.

Съгласно константната практика на ВКС, 2-годишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани от взискателя способи е приключило (успешно или неуспешно) или поисканите способи не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – не е внесъл разноски, не е оказал необходимото съдействие,... и т. н. (Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, ГК, IV г. о.), но не и по причина, за която длъжникът отговаря – осуетяване на предприетите от ЧСИ изпълнителни действия, защото длъжникът не може да бъде открит на регистрирания адрес, тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

По образуваното изп. дело № 896/2012 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев не са извършвани изпълнителни действия, поради което на 06.11.2014 г. същото е прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция. От този момент насетне е започнала да тече нова погасителна давност.

Съответно същата е изтекла на 06.11.2019 г. С това в полза на длъжника е възникнала правната възможност при евентуално насочено спрямо него принудително изпълнение да се позове на изтекла в негова полза погасителна давност, с което да осуети принудителното изпълнение. Въпреки изтичането на този срок, давността ще предизвика своето правно действие единствено след като длъжникът се позове на нейното настъпване. Длъжникът може да се позове на изтекла давност във всеки един момент след изтичането на законоустановения за това срок. Като не е пречка същият да изпълни някаква 5 част от задължението или да признае извънсъдебно, че дължи съответната сума, а след това да се позове на изтекла преди тези негови действия погасителна давност. Това е така, защото веднъж изтекъл законоустановеният срок, той не може да бъде прекъснат или спрян. Изтичането му е правен факт, настъпил в отношенията между длъжника и неговият кредитор.

Първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи и в тази връзка настоящият състав на Окръжен съд Хасково напълно споделя и възприема мотивите, изложени от Районен съд Хасково в обжалваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че сключеното между наследодателя на ищеца Н. Ф. В. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД Споразумения за разсрочване на парично задължение с изх. № МА3 ***/02.04.2020 г. е прекъснало погасителната давност, включително и чрез изявлението на длъжника, че се отказва от последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. Изтичането на погасителната давност е юридическо събитие, което води до правни последици, а именно до погасяване възможността да се извърши принудително изпълнение на вземането. Изтичането на погасителната давност не засяга съществуването на субективното право, материалното право на кредитора продължава да съществува. Това само създава възможността за длъжника да се позове на изтекла в негова полза погасителна давност и по този начин да отбие опит на кредитора да събере принудително вземането си.