Решение № 133 от 25.08.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 189/2026
- Вид
- Решение № 133
- Подписан
- 25.08.2026
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Деспина Георгиева Георгиева, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.165 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 ал.2 т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.354а ал.1 предл.4 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.26а · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 133 гр. Варна, 25.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20263000500189 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
С решение на ВОС-XIс-в № 182/20.02.2026 по гр. д. № 1535/2024г. са уважени предявените от КПКОНПИ, БУЛСТАТ 129010997, срещу М. Н. П.
ЕГН ********** искове, като е постановено ОТНЕМАНЕ в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, както следва:
- парични средства в размер на сумата от 228 884,70лв., - парични средства в размер на 3 990евро, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 8.07.2023г. от недв. имот с ид.№ ***, представляващ АПАРТАМЕНТ в гр. Варна ул.
„Сирма Войвода" № 9, ет.3, ап.5, ведно с прилежащ обект ИЗБА № 5, по ДП № 250/2023г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр.№ 4105/2023г по описа на Окръжна прокуратура-Варна, на осн.чл.142 ал.2 т.1 вр.чл.141 ЗОНПИ, като е ОТХВЪРЛЕНА първата претенция за разликата над размера от 228 884,70лв. до общо претендирания от 286 095лв.;
- парични средства в размер на 118 000лв., съответни на 60 332,44евро, внесени и налични по разплащателна банкова сметка IBAN: BG****, открита в „Общинска банка" АД, на осн.чл.142 ал.2 т.1 вр.чл.141 ЗОНПИ, като е ОТХВЪРЛЕНА претенцията за разликата над посочения размер от 118 000лв. до общо претендирания от 118 533,75лв., съответен на 60 605,34евро, ОТХВЪРЛЕНИ са исковете на КПКОНПИ, предявени срещу М. Н. П.
1
ЕГН **********, за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество:
- ПИ с ид.№ *** по ПНИ на м-ст „Янчова поляна" в гр.
Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, ЕКАТТЕ: 00182, с площ от 790кв.м. по скица, а по документ за собственост - с площ от 800кв.м., при описаните граници, с цена на иска от 13 804,88евро /съответни на 27 000лв/, и - л.а. марка „Фолксваген" модел „Пасат", рег.№ ****, рама № WVWZZZ3CZHE030968, двигател № CRL618770, с цена на иска в размер на 12 782,30евро /съответни на 25 000лв/, на осн.чл.142 ал.2 т.1 вр.чл.141 от ЗОНПИ.
ОСЪДЕНА Е М. Н. П. ЕГН ********** да заплати на КПКОНПИ сумата от 1547,35евро, от които 1032,80евро - съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове и 514,55евро-определено от съда възнаграждение за процесуално представителство, на осн.чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.25 ал.1 вр.чл.26а НЗПП; както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВОС сумата от 7 253,97евро - дължима по делото държ. такса съобразно уважените искове, като и сумата от 2,56евро – държ. такса в полза на съда за служебното издаване на изп. лист, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪДЕНА Е КПКОНПИ, Булстат 129010997, да заплати на М. Н. П.
ЕГН ********** сумата от 1769,96евро - съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство съразмерно отхвърляната част на предявените искове, на осн. чл.78 ал.3 ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС сумата от 2244,45евро - дължима по делото държ. такса съобразно отхвърлената част от исковете, като и сумата от 2,56евро - държ.такса в полза на съда за служебното издаване на изп. лист, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Недоволни от така постановеното решение са и двете страни, които го обжалват, както следва:
С в.ж. вх.№ 7452/5.03.2026 КПКОНПИ обжалва решението в неговите отхвърлителни части.
Счита същото за неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и с практиката на ВКС, както и при допуснати процесуални нарушения, и затова моли за неговата отмяна в тази част и за постановяване на друго за уважаване изцяло на предявените искове.
Счита за правилни и законосъобразни изводите на ВОС за наличието на значително несъответствие в имуществото на отв. М. П. и затова в поголямата част е приел исковете на Комисията за доказани по основание и размер.
Неправилните са изводите, касаещи отхвърлителните части, като същите са направени въз основа погрешна преценка за допустимостта, достоверността и доказателствената стойност на част от събраните свидетелски показания на лица, намиращи се в роднинска връзка с насрещната страна.
Намира за необоснован изводът на съда за доказаност симулативността на покупко-продажбата на ПИ с ид.№ *** в м-ст „Янчова поляна” в гр. Аксаково, който бил придобит безвъзмездно от отв. П. и затова не подлежал на отнемане.
Представеното споразумение /обратно писмо/ като непротивопоставимо 2 на Комисията, е било надлежно оспорено от нея по реда на чл.193 ГПК.
Същото като частен документ не се ползва с обвързваща сила по отношение на трети лица и доказателствената му стойност следва да бъде преценена с оглед останалите установени по делото факти. Същото няма и достоверна дата. Ценено е от съда като начало на писмено доказателство.
В последващите действия на ВОС са били допуснати съществени процесуални нарушения и въз основа на тях са направени погрешни изводи за приетите за установени факти:
1/ ВОС е приел за допустим разпитът като свидетел майката на проверяваното лице за установяване симулативността на покупко-продажбата на недв. имот и доказване на дарение в полза на ответницата.
Становището на Комисията, че домогването на ответницата да докаже дарение на недв. имот със свидетелски показания е недопустимо, за което са изложени подробни аргументи. Дори да се приемат за допустими, то не са били задълбочено анализирани, като се констатира и двойнствен подход при анализа на показанията на свид. Д.С.Н. – майка на ответницата: изложеното от същата относно даренията на парични суми не е кредитирано от съда, а същевременно безкритично е дал вяра на изложеното относно имота.
2/ Неправилна преценка свидетелските показания на други двама свидетели-Б.Д.М. и М.Б., въз основа на които съдът е достигнал до неправилния извод за неоснователност на претенцията по отношение л.а.
„Фолксваген“ модел „Пасат, рег.№ ****, както и на разликата между иззетите по ДП № 250/2023г на ГДБОП-МВР средства над уважения размер от 228 884,70лв до пълния от 286 095лв.
Направеният в жалбата подробен коментар на показанията на двамата свидетели е в посока тяхната неубедителност, необективност и пристрастност.
3/ По отношение частично отхвърлената претенция за отнемане на сума, налична по сметка в „ОБЩИНСКА БАНКА“АД, за която част от 533,75лв е прието от съда да е установен законен източник - възстановена парична гаранция.
За да бъде установен законният източник в производството по ЗОНПИ, е необходимо да се изследват средствата, послужили за първоначалното заплащане на гаранцията. Такива аргументи липсват, както и липсват доказателства, ангажирани от отв. страна.
В обобщение изложено е, че за да отхвърли част от предявените искове на КПКОНПИ, ВОС е формирал мотивите си единствено въз основа свидетелски показания на заинтересовани лица, за които е спорна тяхната допустимост, а и не са били подкрепени пряко от нито едно друго доказателство. Анализът на същите показвал двоен стандарт при сходни обстоятелства и затова счита преценката за недостатъчно критична с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК и трайната практика на ВКС, което е довело до това чрез косвени умозаключения на съда да се приемат за достоверни твърденията на страна в процеса, без нито свидетелите да твърдят подобни обстоятелства, нито другите доказателства по делото да ги подкрепят.
Така направените крайни изводи са в противоречие с материалното право и формираната съдебна практика. Поради изложеното моли за отмяна на решението на ВОС в отхвърлителните му части и за уважаване изцяло на предявените от КОНПИ искове срещу М. Н. П..
3
Претендират се разноските за първата инстанция, както и присъждане на юриск. възнаграждение за две инстанции.
Срещу жалбата е подаден писмен отговор от М. Н. П. вх.№ 9414/23.03.2026 със становище за нейната неоснователност, възпроизвеждащо тезата, изложена в подадената от страната въззивна жалба.
С в.ж. вх.№ 8237/12.03.2026 М. Н. П. обжалва решението на ВОС в неговите осъдителни части, който е приел, че е налиц е значително несъответствие в законните доходи на ответницата и придобитото от нея имущество през проверявания период; изследвайки приходите и разходите, и е достигнал до извода, че за основателност на част от исковите претенции, за които няма доказани законни източници на средства.
Счита за неправилни фактическите изводи на съда и изведените въз основа на тях правни такива за недоказаност твърденията й за дарени парични с у м и от майка й от продажбата на недвижими имоти, както и такива, дарявани при завръщането й в страната, а също и след прекратяване на бизнеса й в Англия и окончателното й прибиране в България, общо 472 066,84лв.
Счита за противоречиви мотивите на съда, приел , че не било доказано майката на ответницата да е подарила на дъщеря си 70 000лв. в брой, но за доказани даренията от родителите на М. за кола и за издръжка от по 30 000лв., както и парите, дадени за издръжката на първото дете на ответницата от неговия баща.
Счита за неправилни и незаконосъобразни изводите на съда относно събраните гласни доказателства, че не били убедителни и достатъчни за установяване твърденията й за източниците на доходи.
Моли за отмяната му в тази му част и вместо него за постановяване на друго, с което изцяло да бъдат отхвърлени претенциите на КОНПИ, ведно с присъждане на разноски за въззивното производство.
Поддържа заявените още пред ВОС възражения относно:
- твърдяното от КОНПИ наличие на незаконно придобито имущество, за което не са доказани законни източници на средства
- наличието на значително несъответствие между притежаваното от ответницата имущество в началото на проверявания период и в края му на стойност над 700 000лв, за което няма доказан източник на средства;
- фактическите твърдения относно стойността на придобиваното през проверявания период имущество;
- твърденията досежно доходите и разходите, и техния анализ.
Поддържа се и това, че М.П. не била получила реална възможност да представи декларация по чл.136 от ЗОНПИ. Била информирана за наложените от КПКОНПИ обезпечителни мерки при одобряване на сключеното с Прокуратурата споразумение, но не й била дадена възможност да представи декларация по чл.136 ЗОНПИ. Моли това да бъде съобразено при определяне дължимите разноски в производството по делото, въпреки приетото от ВОС, ч е ответницата била търсена на същия адрес, на който й била връчена исковата молба.
По отношение на ИМУЩЕСТВОТО, придобито и налично в края на проверявания период /недвижим имот, лек автомобил и парични суми в 4 банкова сметка и налични, иззети в досъдебното производство/– неговата стойност и източници на средства, се поддържат твърденията от първата инстанция за тяхната доказаност чрез представените писмени и гласни доказателства, които счита за допустими и убедителни, като жалбата съдържа подробно изложение на анализа на тези доказателства.
По отношение на ДОХОДИТЕ на ответницата се поддържа, че в ИМ не с а били взети предвид всички законни източници на нейните средства, като поддържа твърдяното и пред ВОС, че са формирани от :
1. трудови възнаграждения, тъй като е работила през част от проверяван период;
2. по време на съжителството с М.Б. през периода 2011г. до 2017г., от което имат родено дете С., разходите на семейството са били покривани от М.Б. и неговите родители, на които е помагал в бизнеса и м и затова те са осигурявали средствата за издръжка на семейството до фактическата им раздяла. Затова за този период не следвало да вписват нито приходи, нито разходи по издръжката; извършвани били дарения от майката на М. - Д.Н. в полза на дъщеря й и на внука й , които са извън обичайните разходи за домакинството.
2.3. дарения на парични суми от майката на ответницата, която живяла и работила в Англия през периода 2015-2022г. и е имала значителни доходи от бизнеса си, с които е подпомагала дъщеря си, поемала е разходите за пътуването й и престоя там
2.4. парични суми, които М. М., с когото ответницата е заживяла от края на 2019г., е получил като дарение от своите родители общо 90 000лв., получени на две части: на 5.01.2018г. – 40 000лв. и на 9.01.2018г. - 50000лв., внесени по см-ката на М. в „Сибанк“ BG**** от майка му И., които е възнамерявал да вложи в бизнеса си, както и полученият по същото време кредит, но това не се е случило.