Решение № 3442 от 19.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3442 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря ал като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110209414 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №*****/24.03.2025 г. на Началник сектор в ххх отдел „Пътна полиция”-ххх, на А. С. Г., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137А ал.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки по Наредба №Iз2539/17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят в жалбата си излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като нарушението е недоказано. Той си е разкопчал предпазния колан при спирането, за да си вземе документите от жабката автомобила. Редовно призован жалбоподателят не се явява в с.з. и не израща представител.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт М., която поддържа изложените доводи в подробни писмени бележки за неоснователност на жалбата и доказаност на нарушението. Предлага на съда да потвърди НП и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

1

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 06.03.2025 г. около 13:30 часа, в *** жалбоподателят управявал лек автомобил *** с рег. №********, собственост на фирма *****, по ***, с посока на движение от *** към ***. Свидетелят П. Х. Х. и колегата му М. Х.

Т. забелязали, че водачът е без обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила. Спрели водача срещу магазин ***, като същият бил сам в автомобила.

Свидетелят П. Х. Х. заемащ длъжността мл. автоконтрольор в ОПП-ххх му съставил и връчил надлежно АУАН № GA3779003/06.03.2025 г.

Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Налице са доказателства за компетентността и правомощията както на актосъставителя, така и на наказващия орган.

И в АУАН и НП е посочено място на извършване на нарушението, както и посочен регистрационен номер на управлявания от жалбоподателя автомобил. Съгласно чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП са посочени законовите норми, които са нарушени. Налице е правно единство между цифровата и текстова квалификация на нарушението, посочени в акта, съставен на жалбоподателя и отразени в НП.

Недоказани останаха твърденията на жалбоподателя в жалбата, че той е 2 разкопчал предпазния колан при спирането, за да си вземе документите жабката на автомобила. Свидетелят П. Х. Х. е категоричен, че именно фактът, че водачът е бил с непоставен обезопасителен колан е провокирало спирането му.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени доказателства: АУАН, заповеди за компетентност, справка картон на водач, както и от гласните такива – показания на свидетеля-очевидец П. Х. Х..

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Управлението на МПС без използването на обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила е нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП и е наказуемо по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП.

В настоящото производство се събраха гласни доказателства – показания на свидетеля-очевидец П. Х. Х., който в с.з. от 15.09.2025 г. е категоричен, че лично е възприел нарушението по чл.137а ал.1 ЗДвП – жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът кредитира изцяло показанията на Х., като съдът няма основание да поставя под съмнение достоверността им.

Предпазният колан или обезопасителен колан , съгласно Закона за движение по пътищата е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на внезапно спиране при авария или внезапно спиране.

Разпоредбата на чл. 137А ал. 1 ЗДвП създава задължение за водачите и такова за пътниците в МПС от категории M1, M2, M3, N1, N2, N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС е оборудвано.

По делото жалбоподателят не доказа наличие на хипотезата на чл. 137А ал. 2 /т.2 и т.3/ ЗДП, която въвежда изключение от общото правило, посочено в ал. 1, поради което правилно и законосъбразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

С разпоредбата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП е предвидена санкция за 3 водач на МПС, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан във фиксиран размер от 50 лв.

На жалбоподателя правилно са отнети и 10 контролни точки на основание чл.6 ал.1 т.18 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.

В хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид. Видно от справка картон на водача, Г. е недисциплиниран водач на МПС с множество издадени и влезли в сила ЕФ и НП, поради което наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП размер на 80 лв., като съдът отчете представените явяването на процесуалния представител и представянето на писмени бележки по делото.

Мотивиран от изложеното и на основан ие чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №*****/24.03.2025 г. на Началник сектор в ххх отдел „Пътна полиция”-ххх, с което на А. С. Г., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137А ал.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

ОСЪЖДА А. Ц. Г., с ЕГН ********** да заплати на ххх сума в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4