Определение № 6013 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6013 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502326 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по повод подадена от Еднолично адв. дружество „Д. М.“- чрез адв.

Д. М.- пълномощник на К.С.Д. /неправилно посочена в жалбата като И.К.Д./- ищца по делото, частна жалба срещу Определение от 18.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 22052/ 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на адв. М. за изменение на постановеното на 15.10.2025 г. решение в частта за разноските- чрез присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв за предоставена безплатна правна помощ на ищцата до размер на сумата 480 лв. Жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалваното определение по чл.248 ГПК като неправилно.

Софийски градски съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С постановеното на 15.10.2025 г. по гр.д.№ 22052/ 2025 г. на СРС, ГО, 50 състав, решение „Кредит Гарант БГ“ ООД /ЕИК 203107568/ е осъдено да заплати на К.С.Д.

/ЕГН **********/ на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 0.03 лева, представляваща част от парично вземане в общ размер 335 лева- платена при липса на основаниенищожен Договор за предоставяне на гаранция № 1449331560/ 02.12.2023 г., ведно със законната лихва от 15.09.2025 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 0.03 лева до пълния предявен размер от 2 лева, представляваща част от парично вземане в общ размер на 335 лева, ведно със законната лихва в размер на 0.03 лв., начислена върху сумата 1 лев за периода от 15.04.2025 г. до 08.07.2025 г., поради извършено в хода на процеса плащане от „Кредит Гарант БГ“ ООД. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Кредит Гарант БГ“ ООД е осъден да заплати на ищцата К.С.Д. сумата 50 лева- съдебни разноски, и на Еднолично адв. дружество „Д. М.“ /Булстат 177492004/ сумата 60 лева- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

С обжалваното определение от 18.12.2025 г. е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на Еднолично адв. дружество „Д. М.“- чрез адв. Д. М. за изменение на 1 решението от 15.10.2025 г. в частта за разноските- чрез присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв за предоставена безплатна правна помощ на ищцата до размер на сумата 480 лв. /или още 420 лв./.

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, следва да бъде потвърдено.

Процесуалната норма на чл.78 ГПК- във всичките й хипотези, предпоставя допустимо възмездяване на направени в съответното производство и доказани до приключването му съдебни разноски, като според приложимата в случая разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В случая според доказателствата адв. Д. М. е предоставил безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищцата в първоинстанционното производство, поради което и нему се дължи от насрещната страна заплащането на адвокатско възнаграждение съобразно чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 ЗАдв.

Регламентираният в чл.36, ал.1 ЗАдв принцип е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗАдв при предоставянето на безплатна правна помощ адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗАдв при съобразяване на предвидените в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери. Съобразно възприетите в практиката на СЕС /Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, постановено по преюдициално запитване, задължително за всички съдилища/ и в практиката на ВКС разрешения в случая следва да бъде извършена преценка за фактическата и правна сложност на спора, както и за извършената от адвокат- пълномощника процесуална работа.

Предвид горното и при съобразяване на релевантните за разпределяне на отговорността за разноски между страните, вкл. по реда на чл.248 ГПК, факти и обстоятелства въззивният съд намира, че присъденото на адв. М. от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, при отчитане и на обстоятелството, че от страна на ответника е направено признание на иска и е извършено плащане на сумата 2 лв.

/каквато е цената на предявения по делото иск по чл.55 ЗЗД/ в срока за отговор по чл.131 ГПК, а също и на извършената от адвоката процесуална работа.

Основание за увеличаване на присъденото от СРС адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ГПК липсва, поради което и обжалваното определение по чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 18.12.2025 г., постановено по гр.д. № 22052/ 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3