Определение № 16134 от 28.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16134 гр. София, 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510017 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413, ал.1 ГПК във връзка с чл.274 – чл.278 ГПК.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с рег.№ 13749/12.05.2025 г., издадена по ч.гр.д.№ 24 806/2025 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав е разпоредено длъжникът А. Б. К., ЕГН ********** да заплати на „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159 сумата 240,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу издадената заповед в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 200,00 лева до присъдената сума от 240,00 лева е постъпила частна жалба от длъжника А. Б. К. – вх.№ 260451 от 30.07.2025 г. Навежда доводи, че адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева е прекомерно поради липсата на фактическа и правна сложност и значително накърнява интересите на потребителя; че заявлението е с типизирано съдържание, което просто е попълнено от пълномощника въз основа на предоставените му данни от заявителя без да е необходима каквато и да била предварителна дейност по проучване на случая, като следва да се съобрази и че адвокатското дружество – пълномощник на заявителя е предявил сто заявления за месец, предвид което работата му по-скоро се изчерпва с попълване на бланка, отколкото с каквато и да било оказана правна помощ. С оглед това и отчитайки материалния интерес – 800,00 лева на главницата, както и постановките на решение на СЕС по дело С-438/2022 г. в случая адекватната парична на предоставената адвокатска услуга е в размер на 40,00 лева. Сочи се и че съдът е бил длъжен да следи за тази прекомерност и без направено възражение в тази насока, както и че законодателят е приравнил възнагражденията на юрисконсултите с тези на участвалите в производството адвокати като е взел предвид идентичния характер на осъществяваната от тях дейност по процесуално представителство, в т.ч. и в заповедното производство, за което юрисконсултското възнаграждение е лимитирано до 50,00 лева.

Моли да се отмени издадената заповед за изпълнение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в атакуваната част.

В депозирания писмен отговор в срока по чл.275, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба – „Стик Кредит“ АД е оспорил същата като са инвокирала доводи за неоснователност и необоснованост на изложените в жалбата оплаквания. Релевира аргументи, че са налице предпоставките за уважаване на искането за присъждане на разноски в реално заплатения и претендиран размер по сключения договор за правна защита и съдействие по чл.36, ал.1 ЗАдв.; че претендираният от заявителя адвокатски хонорар не е прекомерен и съответства на предоставената правна помощ и съдействие, както и че не трябва да се омаловажава и незачита положения от адвоката труд по изготвяне на заявлението, което очертава рамката на бъдещите процесуални действия във връзка с казуса. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

1

Съдът като взе предвид становищата на страните, изискванията на закона и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

В нормата на чл.413, ал.1 ГПК е предвидено, че заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, с оглед на което частната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол валиден съдебен акт, от легитимирано лице в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и основателна.

По силата на общата разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК заявителят има право да иска заплащане на направените от него разноски по производството, вкл. и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, като по силата на ал.5 на същата норма – в относимата за случая редакция до изм. с ДВ бр.17/2026 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./. В ал.2 на ЗАдв. – в релевантната редакция до изм. с ДВ бл.17/2026 г, е предвидено, че размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, а именно: Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. ДВ бл.14/2025 г./

При прилагане на горепосочената Наредба обаче следва да се съобрази и решението на Съда на ЕС от 23.11.2017 г., постановено във връзка с отправени запитвания относно тълкуването на чл.56, параграф 1 и чл.101, параграф 1 ДФЕС, както и на Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977 г. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги по съединени дела С-427/2016 и С428/2016. С него Съдът на ЕС е приел, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба като разгледаната в главните производства, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката, да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет в Република България и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в понисък от минималния размер, би могла за ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Прието е и че запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да осигури изпълнението на тези легитимни цели. В същия смисъл са и постановките на решение на Съда на ЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022, постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на чл.101, параграфи 1 и 2 от ДФЕС във връзка с чл.2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16.12.2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренцията, предвидени в чл.101 и чл.102 от ДФЕС и чл.47 от ХОПЕС.

Предвид обстоятелството, че горепосочената Наредба е приета от професионална организация на адвокатите – Висшият адвокатски съвет /ВАдС/, както и чрез въведените с нея в чл.7, ал.2 и ал.7 изисквания относно размерите на адвокатските възнаграждения не се отчита общият интерес, спецификата на конкретното дело, неговата фактическа и правна сложност, конкретните процесуални действия, които са извършени и положените от процесуалния представител усилия за защита на страната, а единственият критерий е материалния интерес, съдебният състав счита, че определените с нея правила налагат ограничения, които не отговарят на легитимни цели, включително и установените с чл.101, параграф 1 ДФЕС. А както е прието в мотивите на цитираното решение на Съда на ЕС, имащо задължителна сила от момента на обнародването му, за да може тарифа, определена от професионална организация да има характер на държавна мярка, същата следва да зачита общия интерес и да гарантира, че определените от ВАдС минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани, което в случая не е така. Ето защо адвокатското възнаграждение за защита на заявителя в заповедното производство следва да се определи съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, която в дадената хипотеза е ниска; вида и обема на извършените от пълномощника на тази страна процесуални действия и положените от него усилия във връзка с делото, а именно: изготвяне и подаване на заявление по типов вид дело с многобройна константна практика по релевантните за спора въпроси, без доказателствени искания и процесуално 2 представителство в открито съдебно заседание. С оглед на това съдът приема, че за оказаната защита на „Стик Кредит“ АД в производството адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 120,00 лева с ДДС, което се явява справедливо и обосновано, но с оглед диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на заявителя следва да бъдат намалени само с претендираната сума от 40,00 лева.

Съобразно изложеното и предвид постановеното от СРС на 19.08.2025 г. определение на основание чл.414а, ал.4 ГПК с рег.№ 34 515, с което заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 24 806/20025 г. е обезсилена за сумата 40,00 лева – адвокатско възнаграждение, последната следва да бъде отменена в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.413, ал.1 ГПК за разлика над сумата от 160,00 лева до сумата 200,00 лева.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съдът е длъжен служебно да се произнася по въпроса за прекомерността на разноските за адвокатско възнаграждение. В действащото законодателство такова правомощие на съда не е предвидено.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с рег.№ 13 749 от 12.05.2025 г., издадена по ч.гр.д.№ 24 806/2025 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав в частта, в която е разпоредено длъжникът А. Б. К., ЕГН ********** да заплати на „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159 разликата над сумата от 160,00 лева до сумата 200,00 лева – адвокатско възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159 с вх.

№ 149598/29.04.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 24 806/2025 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав за разликата над сумата от 200,00 лева – адвокатско възнаграждение като неоснователно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3