Решение № 1558 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1558 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Г. СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100509444 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби:

1. подадена от „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД срещу решение № 10178/14.06.2023г. постановено по гр.д. № 37674/2022г.. по описа на Софийски районен съд, ГО, 40 състав в частта, с което е уважен предявения от И. А. И. иск с правно основание чл.432 от КЗ за сумата над 1000,00 лв. до присъдените 6000,00 лв.– обезщетение за неимуществени вреди за получени травматични увреждания вследствие на пътнотранспортно произшествие настъпило на 18.12.2019г. в гр. София.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е постановено при неправилно обсъждане и оценка на събраните доказателства, а именно във връзка с направеното още в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредите с поведението на ищеца.

Въззивникът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява както управлението на МПС без поставен обезопасителен колан от ищеца, което е нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е налице хипотезата на чл.137а ал.2 т.4 от ЗДвП, което е допринесло за причиняване на повече и с по – голям интензитет вреди, така и последващото поведение на ищеца изразяващо се в бездействие при лекуване на психологичното си състояние, което е довело до задълбочаване на травмата. Във връзка с горното, а и като самостоятелно оплакване се излагат подробни съображения, че първоинстанционният съд не е приложил правилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за присъждане на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, предвид вида, характера на причините увреждания и периода на възстановяване. Моли решението да 1 бъде отменено в обжалваната му част и постановено ново, с което иска се отхвърли за разликата над 1000,00 лв. до присъдените 6000,00 лв. Претендира разноски.

2. подадена от Б. А. Б. – трето лице помагач на страната на от „ЗАД ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“АД срещу решение № 10178/14.06.2023г. постановено по гр.д. № 37674/2022г.. по описа на Софийски районен съд, ГО, 40 състав в частта, с което е уважен предявения от И. А. И. иск с правно основание чл.432 от КЗ за сумата над 3000,00 лв. до присъдените 6000,00 лв.– обезщетение за неимуществени вреди за получени травматични увреждания вследствие на пътнотранспортно произшествие настъпило на 18.12.2019г. в гр.

София.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е постановено при неправилно обсъждане и оценка на събраните доказателства, като съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за присъждане на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, предвид вида, характера на причините увреждания и периода на възстановяване.

Твърди, че първоинстанционният съд не е отчел наличието на съпричиняване от страна на пострадалия – шофиране без поставен предпазен колан, при несъобразена скорост с пътната настилка и атмосферните условия, както и при липса на адекватно предприето лечение за психологическата травма от инцидента.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което предявения иск за разликата над 3000,00 лв. до присъдения размер от 6000,00 лв. бъде отхвърлен.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна - И. А. И. депозира отговори на въззивните жалби, в които излага становище за правилност, обоснованост и справедливодст на решението в обжалваните му части. Посочва, че както механизма на ПТП, така и вината на водача на товарния автомобил за настъпване на ПТП, причинната връзка с травматичните увреждания и вида, характера и степента на претърпените болки и страдания и емоционални негативни изживявания е установен по безспорен начин и за което съдът е присъдил съответно обезщетение. Счита, че от доказателствата по делото по никакъв начин не се установява наличие на съпричиняване на вредите от пострадалия. Моли решението в обжалваните му части да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Относно иска с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило 2 тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 498 ал.3 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.

45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че по делото е установена фактическата обстановка относно настъпването на ПТП , а именно: на 18.12.2019г., около 10:30ч., в гр.

София в района на кръстовището с бул. „Вл. Вазов“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег. № СВ **** НВ, управляван от ищеца, и товарен автомобил „Мерцедес 4144К“ с рег. № СО **** ВМ, управляван от третото лице – помагач Б. А. Б., като причината за настъпването на пътния инцидент е поведението на водача на товарния автомобил, който преминава на червен сигнал на работеща светофарна уредба, като не пропуска движещият се по бул. „Вл. Вазов“ в посока от ул. „Злетово“ към ул. „Бесарабия“ на зелен сигнал на светофарната уредба лек автомобил. „Сеат Алтеа“, управляван от ищеца, в резултат от което е настъпило ПТП.

Заключението по КСМАТЕ в частта относно механизма на ПТП, изготвена в първоинстанционното производство е неспорена от страните и ценени и от настоящия състав като обективна, мотивирана и компетентна, кореспондиращи и с останалите доказателства по делото –писмените доказателства – схема за организация на движението на процесното кръстовище, свидетелски показания, констативен протокол за ПТП.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване, като твърди водача на лекия автомобил – ищеца да е управлявал същия без поставен предпазен колан.

Тук е необходимо да се има предвид, че „изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. /Р №98/24.06.2013г. по гр.д. № 596/2012г. на ІІ ВКС /.

Съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на пострадалия е и причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

Г.е. ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици. В настоящият случай по делото липсва доказване, че към момента на инцидента ищецът е бил без поставен предпазен колан, напротив от заключението по КСМАТЕ и от разпита на вещите лица/вж. протокол от съдебно заседание от 27.04.2023г./ вещото лице Минчев посочва, че при липса на предпазен колан уврежданията за ищеца биха били по – тежки. /откъм долната част на тялото - торса/.

Дори и се приеме противното – че към момента на наспъпване на инцидента ищецът е управлявал МПС без поставен предпазен обезопасителен колан, то с оглед приетия за установен механизъм на ПТП, съдът счита, че липсва каквато и да е причинна връзка между поведението на увредения водач и настъпване на ПТП, съответно вредоносния резултат, още повече такова поведение на ищеца, което да е способствало за настъпване на вредоносния резултат.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че вещите лица по категоричен начин 3 обясняват, че функцията триточковия предпазен колан е спиране и предпазване на тялото от удар с оборудването на автомобила в купето находящо се пред съответния пътник /шофьор, същия е ефективен при рязко спиране и при челен сблъсък, в останалите случаи, не е ефективен. От заключението по САТЕ се установява, а и не е спорно, че удара за лекия автомобил е в страничната дясна врата на автомобила, като вещите лица са категорични, че и с поставен предпазен колан, същите увреждания биха настъпили т.е. не е налице съпричиняване от страна на ищеца.

Същият извод важи и по отношение на направеното от третото лице помагач възражение за съпричиняване, поради управляване на лекия автомобил от ищеца с превишена скорост и несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия. Третото лице помагач не е ангажирал каквито и да са доказателства касаещи скоростта на управление на лекия автомобил от ищеца, но вещите лица с оглед конкретния механизъм на ПТП, причинените имуществени вреди на автомобилите и увреждания на ищеца, посочват, че скоростта на движение и на двата автомобила е била не повече от 50 км/ч. На следващо място, ищецът движейки се направо при зелен сигнал на светофарна уредба нито е имал задължение, нито обективно е могъл да предвиди и съобрази поведението си идващия и неспиращ на червен сигнал на светофарната уредба от дясно товарен автомобил.

Тъй като по делото бе установено по несъмнен начин настъпването на застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка “гражданска отговорност”, съдът приема, че застрахователното покритие обхваща отговорността на причинителя на пътнотранспортното произшествие. Налице са всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 498 ал.3 КЗ /още преди изпращане на препис от исковата молба съдът е преценил, че претенцията е процесуално допустима, тъй като е изпълнена специалната положителна предпоставка за допустимост, а именно – претенцията да е заявена извънсъдебно пред ответника/.

С оглед разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК и предвид липса на оплаквания във въззивните жалби, настоящият състав приема, че вида на уврежданията на ищеца, които са в причинна връзка с процесното ПТП и които са установени от първоинстанционният съд са : дълбоко червеникаво охлузване с размери 10/8см. в дясната трета на челото, в задния край на охлузването има линейна рана с охлузени ръбове и напречно разположение спрямо лицето и дължина 2см., по гърба на дясната длан в областта на втора метакарпална кост има две косо разположение повърхностни рани с дължина по 1 см. всяка, по гърба на средната фаланга на 3-ти пръст на дясната ръка има линейна рана с дължина 0,7 см., по гърба на 4-ти пръст на дясната ръка в областта на средната фаланга има линейна отслоена рана с дължина 1,5 см., по предната повърхност на дясната подбедрица в средната й трета има рана с неправилна форма с дължима 3 см. с хирургически наложени шевове, по предната повърхност на дясната подбедрица в горната й трета има дълбоко червеникаво охлузване с размери 5/2 см., по предно-външната повърхност на дясната подбедрица в дясната й трета има Г-образно червеникаво охлузване с дължина на раменете 2см и 1 см., които са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Спорно е дали първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и е присъдил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.