Определение № 4837 от 12.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4837 гр. София, 12.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20268002102227 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Апелативна прокуратура /АП/ Пловдив и В. Х. К. срещу решение №.56/24.03.26 по г.д.№.15/26 на АС Пловдив, І граждански състав, с което, след частична отмяна на решение №.331/4.11.25 по г.д.№.951/24 на ОС Хасково, Прокуратурата на Република България е осъдена да плати на В. К. 60 000лв. с равностойност 30677,51евро обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.301 ал.1 пр.1 и пр.2 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 НК по ДП №.33/15 на СЗ „Антикорупция“ при СГП, ведно със законната лихва, считано от 6.07.24 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските, като претенцията е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 250 000лв. В.К. обжалва решението в отхвърлителната му част, АП Пловдив - в осъдителната.

Като ответна страна В. Х. К. оспорва жалбата на АП Пловдив; последната не взема становище по неговата жалба.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица и са процесуално допустими.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че с исковата молба се претендира обезщетение от 250 000лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди на три основания – вследствие незаконното му обвинение в извършване на престъпление по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, вследствие нарушаване на правото му по чл.6 пар.1 КЗПЧОС на разглеждане на 1 делото в разумен срок по смисъла на чл.2б ЗОДОВ и вследствие нарушение на презумпцията за невиновност по чл.6 пар.2 от КЗПЧОС по смисъла на чл.2 ал.1 т.8 ЗОДОВ.

Намерено е, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, тъй като срещу В.К. е било водено наказателно производство по обвинение по чл.301 ал.1 пр.1 и 2 НК вр. с чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК /за това, че в качеството си на длъжностно лице-държавен служител, изпълняващ длъжността „митнически инспектор“ в Митница Б., в съучастие като извършител с П. Х. Х., е поискал и получил подкуп в размер на 300 щатски долара с левова равностойност 525,57лв., за да не извърши действие по служба - да не подложи на митнически надзор и контрол чрез извършването на митнически проверки - при преминаването на превозно средство, управлявано от свидетел с тайна самоличност, през Митнически пункт „К. А.“ - за каквото е бил привлечен като обвиняем с Постановление от 01.10.16 по ДП №.33/15 по описа на СЗ“Антикорупция“ при СГП след преместване с постановление на главния прокурор на първоначално образуваното с постановление от 26.01.15 на прокурор при ОП Р. досъдебно производство/, което впоследствие е било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 НПК вр. с чл.24 ал.1 т.1 НПК поради това, че деянието не е извършено от лицето /предвид измененото прокурорското постановление от 08.04.24 с безспорно влязлото в сила на 06.07.24 опр.№.241/17.06.24 по чнд №.335/24 по описа на ОС Хасково/, като е установено и, че незаконното обвинение му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания.

Отразено е, че във връзка с характера и интензитета на същите през време на воденото спрямо него наказателно производство, с оглед конкретните обстоятелства от значение за прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД при определяне на дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се има предвид, че всеки индивид, подложен на незаконно наказателно преследване, търпи типичните за това му положение неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, свързани с притеснения във връзка с воденото производство, страх от осъждане, накърняване на доброто име и достойнството, отчуждение, за каквито и причинно-следствената им връзка с наказателното производство дори не е необходимо да се събират нарочни доказателства.

Същевременно е отчетено и, че: 1/ се касае за тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 ДР НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до шест години-пред угрозата от налагане на каквото е нормално тревогите и притесненията да са с по-голям интензитет; 2/ ищецът е бил задържан за срок от 24 часа /със заповед от 30.09.16 по чл.63 ал.1 ЗМВР/, а впоследствие за срок от 72 часа /с постановление от 01.10.16/, след което му е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“ /опр. от 02.10.16 по чнд №.739/26 на ОС Хасково/, изменена в „парична гаранция“ от 5000лв. /опр. №.498/23.11.16 по чнд №.882/16 на ОС Хасково/ - при което за близо два месеца е бил лишен от правото си на свободно придвижване и от правото на упражняване на труд, което допълнително е дало негативно отражение върху психо-емоционалното му състояние, още повече, че, според показанията на неговата съпруга св.В. К., в този период тя е била безработна, не са имали спестявания и четиричленното им семейство с две деца преживявало със заплащаното й обезщетение от 2 бюрото по труда и с помощта на нейните родители, като именно майка й им предоставила средствата за паричната гаранция - което неминуемо е водело до потиснатост и чувство на безпомощност и безперспективност у ищеца /като негативи, търпени именно от него, а не от трети лица - противно на поддържаното във въззивната жалба на ответника/; 3/ с постановление от 01.11.16 на К. е била наложена забрана за напускане на пределите на Република България, отменена по постъпило преди изтичане на срока по чл.234 ал.8 НПК /1г. и 6м./ негово искане /вх.№.2224/08.03.18 по чл.234 ал.9 (сега ал.10) НПК-доколкото е бил привлечен на 01.10.16 и максимално предвиденият от закона срок на принудителните мерки изтича на 01.04.18/ с опр.№122/ 16.04.18, а след връщане на делото и с прокурорско постановление от 18.06.18 - като при това положение от една страна не е налице превишение на срока вследствие бездействие на прокуратурата, което при това да е довело до допълнителни негативи за ищеца, а от друга не се установява, противно на изложеното в исковата молба, тази забрана да му е попречила да си намери работа в чужбина /доколкото липсват доказателства да му е била предложена такава извън страната и да не я е започнал именно заради забраната/; 4/ обвинението е за престъпление в кръга на професионалната реализация - извършено като служител на агенция „Митници“, в чиято система е бил дългогодишният стаж на ищеца до този момент /започнал работа към агенцията на 01.07.02 като „изпълнител“, след завършване на висше образование със специалност „стопанско управление“ е преназначен на длъжността „технически сътрудник“ считано от 01.02.09, с място на работа в сектор „Митническо разузнаване и разследване на наркотрафика“ считано от 25.02.11 и в сектор „Граничен контрол и борба с наркотрафика“ считано от 05.03.12, където от 25.06.12 е преназначен на длъжност „младши митнически специалист“, от 18.07.12 на длъжност „инспектор“, а със заповед от 04.04.14 - на длъжност „митнически инспектор“ в митница С. и със заповед от 11.01.16 е преназначен на длъжността „митнически инспектор“ в митница Б./, преминал е обучения за повишаване на квалификацията, повишаван е бил в ранг и не са му били налагани дисциплинарни наказания, а според св.Г. Г. /който го познава още от 2002г., когато е постъпил в митницата, и в определени периоди му е бил началник/ той е бил един от най-добрите служители в бившата митница С./ - и е за нерегламентирана материална облага, за да не изпълни основните си задължения на митнически инспектор което, с оглед завишените изисквания за почтеност към държавни служители с контролни функции, наред с репутацията му на един от най-добрите митнически служители, градена в годините на кариерно израстване, обосновава извод за съществено накърняване на честта и достойнството, съставляващи специфични неимуществени вреди; 5/ обстоятелството, че характерът на престъплението, в извършването на което е бил обвинен В.К., касае чувствителна за обществото тема, засягаща корупцията в митниците - в тази връзка по същото досъдебно производство са били задържани под стража шестима митнически служители и са били привлечени общо четиринадесет обвиняеми, като делото е било изпратено с постановление от 22.01.18 по компетентност на Специализираната прокуратура с оглед данни за престъпление по чл.321 ал.1 и сл. НК, за каквото производството е било прекратено с постановление от 15.02.19 и досъдебното производство е било изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура Хасково, но за период от една година делото е било 3 под надзора на формираната с цел борба с организираната престъпност, съсредоточена върху тежките престъпления, прокуратура със специална компетентност; 6/ повдигането на обвинения и задържането на митническите служители е било в резултат на предварително организирана съвместно осъществена от различни органи акция, намерила широк обществен отзвук чрез публикации в медиите /каквито са представени с исковата молба и третират задържането и процеса по вземане на мерки за неотклонение/, като в тях поименно е посочен и ищецът – като той е бил подложен на изключителен стрес и е изпитвал значителни по сила и интензитет тревоги и притеснения предвид мащабността на акцията, ангажирането на специализирани структури и общественото оповестяване със значителен резонанс в малкия град, довело до социална изолация и поставяне на дискусия на личността и авторитета му сред съгражданите му; 7/ последиците за психиката на ищеца-съдът се е позовал на заключението от съдебно-психологическата експертиза, според което травматичното събитие е възприето от В.К. като изключително тревожно, променило е гледната му точка за света, че не е толкова безопасно място да се живее, и сега се връща към него и все още изпитва негативни емоции като гняв, раздразнение, интензивен страх, безпокойство, сънуване понякога на събитието, макар и тежестта на въздействието му да е отшумяла и той да е във фазата на възстановяването, в която е поел личните си отговорности и тези спрямо цялото семейство, като не е налице промяна на личността и е успял да се справи със своите емоции, чувства и поведение. От друга страна е обсъден и факта, че на 22.12.16 - почти един месец след изменение на мярката му за неотклонение „домашен арест“, В.К. е подал заявление за прекратяване на служебното му правоотношение по взаимно съгласие и то е прекратено със Заповед №.4613/29.12.16, считано от 03.01.17.

Намерено е, обаче, противно на твърдяното в исковата молба, че в досието не се съдържат документи за открито спрямо ищеца дисциплинарно производство, в хода на което под натиск да е подал заявлението за освобождаване по взаимно съгласие; упражняването на такъв се третира декларативно в показанията на св.К., а св.Г. възпроизвежда споделено му от другите митничари, които са били задържани, за натиск спрямо тях, като, според св.А., В.К. е напуснал работа по взаимно съгласие веднага след събитията; обстоятелството, че именно те са провокирали вземането на решение за напускане, не обосновава пряка причинноследствена връзка с воденото наказателно производство, доколкото ищецът е освободен от длъжност по негово собствено желание, а не по причина на същото. Последвалите затруднения в намирането на работа, според събраните гласни доказателства, също не са приети от съда като пряка последица от воденото наказателно производство, тъй като според св.К. една от причините е, че в С. като малък град няма кой знае какви възможности за работа, а и няма данни да му е отказвано да започне конкретна работа именно заради висящото спрямо него наказателно производство, в каквато насока са намерени за основателни възраженията на ответника.