Решение № 808 от 07.10.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Сливен, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230102391 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 802,20 лв., платена без правно основание по Договор за кредит № *** ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 05.05.2025г. до окончателното плащане, както и евентуален иск със същото правно основание в размер на 600 лв., недължимо платена сума по договора за допълнителни услуги „Бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“.

Ищецът твърди, че бил страна по договор за кредит № *** сключен с ответното дружество. По този договор следвало да върне сумата по кредита в размер на 2 423.96 лева при сума на получаване 1 200 лева, при ГПР 35.40%, ГЛП 32.54 % при срок на кредита от 11 месеца. Сьгласно чл. 10 от договора, трябвало да заплати допълнителни услуги за “Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 419.89 лева и „Експресно обслужване по Кредита“ в размер на 600 лв. Сочи, че на 25.04.2022г. платил сумата 230 лева, на 03.06.2021г. сумата от 230 лева,на 04.07.2020г. сумата от 490 лева и на 05.07.2022г. сумата от 1052.20 лева. - общо 2002.20 лева.

Въвежда възражение за нищожност на договора за кредит, доколкото в него не били посочени приложимият лихвен процент и условията за 1 прилагането му. Липсвали каквито и да е било условия за прилагането му.

Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент бил фиксиран за целият срок за кредита, или променлив. Нямало посочено общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. Счита, че посочения в договора ГПР не отговарял на действително прилагания, доколкото не включвал допълнителните услуги за „Бързо разглеждане“ е „Експресно обслужване“ и по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл.19 ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в ГПР. Освен това дейностите, посочени в допълнителния пакет услуги били пряко свързани с кредитната дейност на дружеството - приоритетно разглеждане на договора, възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Счита, че клаузите регламентиращи допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и Експресно обслужване по Кредита били нищожни, поради противоречие е добрите нрави и поради това, че били сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл.19 ал.4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Предвидените възнаграждения но допълнителните услуги представлявали скрит добавък към възнаградителната лихва и като такива следвало да бъдат включени в ГПР. На следващо място, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора,билае регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК и законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Иска се от съда осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца с пощенски запис сума в размер на 802,20 лева, недължимо заплатена сума по недействителен Договор за кредит № *** ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 05.05.2025г. до окончателното плащане, както и в условията на евентуалност осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер на 600 лв., недължимо платена по клаузите регламентиращи допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ 2 и Експресно обслужване по Кредита, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 05.05.2025г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва претенцията и иска отхвърлянето й.

Твърди, че ищеца сам и изрично пожелал да се ползва от допълнителните действия. Всяко действие, което кредиторът предоставил било по желание на потребителя. Допълнителното действие не било задължителна предпоставка за отпускане на кредита, т.е. договорът за кредит можело да се сключи и без него. Двете действия присъствали в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена и не можело да се твърди, че ищеца не разбрал за тях. Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам пожелал да се ползва от тях отхвърляло и твърдението, че клаузите били неравноправни. Неправилно се възприемало, че двете действия “Бързо разглеждане" и “Експресно обслужване" били свързани с усвояването и управлението на процесния кредит. Доброволното действие „Бързо разглеждане" като време предхождало момента на усвояването на кредита (предоставяне на паричната сума на ищеца) и не било свързано с него, а единствено има отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Доброволното действие „Експресно обслужване" също не следвало да се счита, като действие свързано с управлението на кредита.

Понятието „управление на кредита", използвано в чл. 10, ал.2 ЗПК имало отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се считало и за неизпълнение на договора. В случая „Експресно обслужване" като действие, което е предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определял начина по който ще се осъществи, безспорно го изважда от обхвата на понятието „управление на кредита”, тъй като тук управлението било изцяло в сферата на клиента.

Твърди, че ГПР бил посочен в чл.5. ал.7 от договора за кредит 32,54%. В СЕФ била посочена лихвата за всяка една вноска по кредита и той бил неразделна част от документите, свързани с този кредит, като ищецът получил своя СЕФ. Лихвеният процент бил определен като фиксиран процент от дължимата сума и в никой момент от срока на договора не бил променян, т.е.

3 не се прилагал референтен лихвен процент. Методика за изчисляване на референтния лихвен процент се посочвала, съгласно чл.33а ЗПК. Разпоредбата указвала, че кредиторът прилага референтен лихвен процент по определена от него методика, т.е. съдържанието на методиката било в пряка зависимост от начина на прилагане на референтния лихвен процент. В случай, че не се прилага референтен лихвен процент, нямало как отделно и самостойно в договора за кредит да присъствала и методика за неговото изчисляване.

Методика за изчисляване на референтен лихвен процент била задължителна само в случаите, в които кредиторът прилагал референтен лихвен процент.

Иска се отхвърляне на претенцията. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, като иска неговото редуциране.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото договор за потребителски кредит № *** че ищецът в качеството на кредитополучател и ответното дружество, като кредитодател са в облигационни отношения, по силата на които ищецът получил заемна сума в размер на 1 200 лв. със срок на погасяване 11 месеца, размер на вноската по кредита 127,64 лв., ГПР 35,40 %, ГЛП 32,54 %, общо стойност на плащанията 1 403,93 лв. В чл.10 от договора е посочено, че ищецът заявил услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за което дължал 419,89 лв., както и експресно обслужване по кредита срещу сумата от 600 лв. Такава информация се съдържа и в стандартния европейски формуляр с уточнението, че ако желае да се ползва от услугите „бързо разглеждане“ и „експресно обслужване“, то дължимите суми се заплащали съразмерно заедно с погасителни вноски по кредита. Така размерът на общо дължимото по кредита ставал 2 423,96 лв. или 11 вноски по 220,35 лв.всяка.

В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищеца заплатил на ответното дружество суми в общ размер на 2 002,20 лв., от която 1200 лв. главница, 125,30 лв. договорна лихва; 396,97 лв. такса „Бързо разглеждане“, 275,91 лв. такса „Експресно обслужване“ и 4,02 лв.

4 обезщетение за предсрочно погасяване. Възнагражденията, дължими за двете услуги „Бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“ не били включени в ГПР по договора, а при включването им то същият би станал 335,40 % и ще надвиши петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.

В случай, че се дължи чистата стойност по договора-главница, то ищецът надплатил на ответника сума в размер на 802,20 лв. В случай, че се дължи по договора главницата и договорната лихва, то надплатената от ищеца сума била в размер на 598,27 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебноикономическа експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма съмнение в знанията и уменията на вещото лице.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК за връщане на парична сума, дадена без основание е допустим.

Преди да се разгледа по същество обаче, съдът следва да прецени възражението на ищеца за нищожност на договора за кредит.

В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал.

1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато това бъде установено, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите 5 разходи.

В случая в договора за кредит е посочен ГПР 35,40 % без обаче в него да са включени възнагражденията за двете услуги по договора „Бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“. Тези възнаграждения представляват разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, като допълнителен разход – чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е. ГПР включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще.

Съобразно §1 ДР ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитини посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.