Решение № 927 от 30.09.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 578/2026
- Вид
- Решение № 927
- Подписан
- 30.09.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 84 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.2, изр. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 927 гр. Бургас, 30.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20262120200578 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „*" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. "*" № 16, представлявано от управителя *, против Наказателно постановление № 869119-F864268 от 14.01.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП, с което за нарушение на чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 800 евро.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и се излагат аргументи в тази насока.
В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от адв. * * от БАК, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрк. *, която оспорва жалбата и моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното 1 наказателно постановление на представляващия дружеството – жалбоподател на 20.01.2026г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата пред АНО на 03.02.2026г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.12.2025г. в 14:16 часа от служители на НАП, сред които свидетелката К. К. И. – старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, била извършена проверка в търговски обект – бирария „*“, находящ се в гр. Бургас, кв. „*“, ул. „А. *“ № 57, стопанисван от дружеството – жалбоподател „*“ ООД, ЕИК *.
Проверката започнала със скрито наблюдение от органите по приходите, като в хода на контролните действия било установено, че при плащане на поръчка в брой на място, на клиент бил издаден от нефискален принтер и предоставен документ /Сметка/ с информация за обща сума от 42,57 лева, наподобяващ по съдържание фискален бон. Датата и часа на сметката били отпечатани 10.12.2025г. и час 13.50 часа, което съвпадало с датата на проверката. Предоставеният служебен бон съдържал данни за оператор, номер на маса, номер на сметка, наименование на артикул, количество, единична цена, начин на плащане, сума в лева и евро, фиксинг евро/лева, дата и час.
Свидетелката И. приела, че от горното се установява, че „*“ ООД, ЕИК *, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон, като с така описаното е нарушена разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
За така констатираното нарушение свидетелката И. съставила против „*“ ООД, ЕИК *, АУАН cep. AN № F864268/17.12.2025r., връчен на същата дата на * с ЕГН ********** – управител на дружеството, който получил препис от акта без да направи възражения срещу него.
Липсват данни и за подадени писмени възражения срещу акта в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
За извършената проверка, включително проверените документи и констатациите на органите по приходите, е съставен Протокол за извършена проверка в обект cep. АА № 0138057/10.12.2025г.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации в същия за безспорно установени и издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., на основание чл.185, ал.2, изр. 2 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 800 евро.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от 2 приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложената имуществена санкция, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, включително да провери дали са спазени принципите на законност и пропорционалност на нарушението и наказанието.
Оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП), видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3-ЦУ-30875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от оправомощено за това лице (старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП), отново съгласно цитираната заповед.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава - посочено е, че се касае за предоставен документ с информация за текуща сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че дружеството – жалбоподател е осъществило състава на вмененото му нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., тъй като в деня 3 на проверката – 10.12.2025г., в стопанисвания от него търговски обект – бирария "*", на клиент на заведението е бил предоставен документ, наподобяващ по съдържание на фискален бон. Същият е бил генериран от нефискален принтер, като на този документ са посочени данни за оператор, номер на маса, номер на сметка, наименование на артикули, количество, единична цена, начин на плащане, сума в лева и евро, фиксинг евро/лева, дата и час, а така също и общата дължима сума, която била в размер на 42,57 лева/21,77 евро, но документът не представлява фискален бон.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., фискалният бон следва да съдържа определени задължителни реквизити, удостоверяващи именно приключването и регистрирането на продажбата – наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл. 3, наименование и адрес на търговския обект, пореден номер на касовата бележка, идентификационен номер по чл. 84 ДОПК на лицето по чл. 3, идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица, име или номер на касиера, графично фискално лого съгласно приложение № 18 и текст "ФИСКАЛЕН БОН", индивидуални номера на ФУ и фискалната памет и др. В настоящия случай представеният на клиента документ е генериран от нефискален принтер и не е бил регистриран в КЛЕН като приключена фискална операция за въпросното плащане. Този факт сам по себе си сочи, че документът не представлява фискален бон в правния смисъл на понятието, а само разпечатка с информативен характер, генерирана от устройството, без да е последвана от задължителната фискализация на сделката. Именно в тази липса на съответствие между отпечатания документ и записа в КЛЕН се състои нарушението по чл. 7а, ал. 1 от Наредбата – предоставяне на клиента на документ, който по съдържание изцяло наподобява фискален бон (възпроизвежда типичните за фискалния бон данни), без сделката да е регистрирана като такава по императивно предвидения от закона ред.
Следователно е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката.
Възражението на жалбоподателя, че се касае за осъществена консумация от страна на клиент – гост на хотел „*", чиято цена вече е заплатена в цената на хотелската услуга по силата на договор, е неоснователно и не намира опора в събраните по делото доказателства. Самото съдържание на предоставения на клиента документ опровергава твърдението за вече заплатена услуга, доколкото в него изрично е посочен начин на плащане „в брой" и конкретна дължима сума, което е несъвместимо с хипотеза на предварително включена в хотелската цена консумация. При това положение, съдът намира, че само представеният договор, без каквато и да е индивидуализираща връзка с процесната продажба, не разколебава констатациите на контролния орган и не опровергава установеното нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. В допълнение следва да се посочи и че представеният договор урежда частноправните отношения между страните по него, но същият е непротивопоставим в публичноправните отношения между дружеството – жалбоподател и приходната администрация.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за противоречие на 4 оспореното наказателно постановление с практиката на СЕС, обосновано с твърдения за това, че за същото нарушение на жалбоподателя е била наложена и принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“.
Видно от приложената по делото Заповед за налагане на ПАМ № ФК-4640138057 от 15.01.2026г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ към НАП, принудителната административна мярка е била наложена за друго, установено наред с процесното, в хода на същата проверка нарушение от страна на жалбоподателя на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., а именно такова по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя правилно е била ангажирана.
Анализът на цитираната като нарушена правна норма обосновава извода, че нарушение, осъществяващо състава на чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18, по същество не води до неотразяване на приходи, поради което правилно е препратено към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d206ceee-8b01-49a3-9fb9-27c6eb542b55