Решение № 74 от 24.04.2023, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Троян, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20214340100935 по описа за 2021 година

Производството е по иск с правно основание чл. 498, ал.3 във вр. чл.493, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 498, ал.3, вр. чл.493, ал.1, т.2 от КЗ, с цена на иска 2 000.00 лв., частичен иск от сумата 10 000лв., предявен от М. М. Б. от гр.Троян, чрез своя пълномощник адв.Я. М. от Пазарджишка АК, против ЗАД „Армеец“, ***, със седалище и адрес на управление: ****

В първото с.з. ищецът е увеличил размера на иска на 6000.00 лв., като е оттеглен за разликата до 10 000.00 лв.

В последното с.з. ищецът е намалил размера на предявения иск на 4500.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В ИМ се твърди, че на 24.05.2017г. на път І-4 при км.56+900 (София-Варна) възникнало ПТП между л.а. **** с рег. № **** собственост на наследодателката на ищецанеговата майка ФтЯ. М.а Б.а, б.ж ******* починала на 20.01.2019г., и л.а. *** с рег. *** Сочи се, че причината за настъпване на ПТП е по вина на водча на л.а. ***. Посоченият автомобил е имал валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

Ищецът твърди, че като собственик на увредения автомобил е заявил щетата при ответника, който не е изплатил застрахователно обезщетение. Междевременно ищецът е 1 установил размера на претърпените щети в резултат на произшествието посредством заключение по САТЕ в процедурата по чл.207 ГПК по ч.гр.д. № 2214 по описа на Ловешки районен съд за 2019г. Твърди, че вредите са оценени за над 3000.00лв., но ищецът счита, че направената оценка е невярна, тъй като е направена на база стойността на увредените части и претендира от застрахователя заплащане на пазарната стойност на увредения автомобил, за който твърди, че е напълно погинал и не подлежи на възстановяване.

В ИМ е изложено, че за процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 346/2017г. по описа на РУ-Ловеч, което не е приключило с влязъл в сила акт по същество.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 4500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на увредения л.а. **** с рег. *** във връзка с настъпилото ПТП на 24.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 12.11.2021г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е представил писмен отговор чрез своя пълномощник юрисконсулт Л.

М.-Л., в който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и твърденията в ИМ за вината на водача на л.а. *** ** Ответникът оспорва, че претендираните увреждания са причинени в резултат на посоченото ПТП.

Изложени са твърдения, че ПТП е настъпило единствено поради виновното поведение на водача на л.а. *** с рег. *** ****. При условията на евентуалност е направено възражение за независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Б.а.

В отговора се признава, че към датата на процесното събитие-24.05.2017г., л.а** е имал валидно сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ в ответното дружество по полица № *******.

Ответникът е направил искане да бъде отхвърлен предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан, както и акцесорната претенция, като му бъдат присъдени направените разноски. При условията на евентуалност ответникът оспорва началния момент, от който се претендира лихва, с твърдения, че условие за изплащане на обезщетение за тотална щета е да бъде представено доказателство за прекратена регистрация на МПС на основание „тотална щета“.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си адв.Я. М., която поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен, като на ищеца бъдат присъдени направените в производството разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

За ответното дружество, редовно призовани, не се явава законен представител или пълномощник в съдебно заседание. В представена писмена молба за поддържа становището, отразено в отговора и се прави искане да бъде отхвърлена като неоснователна ищцовата претенция.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че на 24.05.2017г. на път І-4 при км.56+900 (София2 Варна) е възникнало ПТП между л.а. **** с рег. № **** управляван от Ю.М. Б.а и л.а. *** с рег. *** управляван от В.И.З.. Към датата на процесното събитие - 24.05.2017г., л.а** е имал валидно сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ в ответното дружество по полица № *****.

В изпълнение на задължаването на ответника на основание чл.190, ал.1 от ГПК да представи всички документи, приложени към преписката, образувана по щета във връзка с договор за задължителна застраховка „ГО“ по полица № *****, от същите се установява, че ищецът е предявил пред ответното дружество претенция за обезщетяване на увредения лек автомобил. На 04.07.2017г. той е подал молба за извършване на оглед и оценка на увреденото имущество. Извършената експертиза от застрахователното дружество на увредения автомобил дала оценка в размер 2 421.34 лв. Ответникът двукратно писмено уведомил ищеца, че ще се произнесе по неговата претенция след приключване на образуваното досъдебно производство.

От приложените справки от ОП-Ловеч по преписка № 3179/2017г. по описа на посочената прокуратура се установява, че на 24.05.2017г. е образувано ДП № 346/2017г. по описа на РУ-ловеч за престъпление по чл.343, ал.4, във вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за това, че на същата дата, около 17.52 часа, на първокласен път 1-4, при километър 56+900, в посока София-Варна, при управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2 ЗДвП) и причинил смъртта на В.И.З. управлявал лек автомобил марк** с peг. ***

На 21.01.2020г. като обвиняема за посоченото престъпление е привлечена Ю.М. Б.а, управлявала процесния лек автомобил **** с рег. ***. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.06.2022г. прокурорът е прекратил наказателното производство. Мотивите, които е изложил във връзка със становището си, се отнасят до позоваване на заключение на петорна автотехническа експертиза, според която причина за настъпване на ПТП са неправилните действия на водача на л.а. *** ** с органите на управление на управляваното от него МПС. Предвид, че същият е починал в резултата на ПТП, прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. чл.24, ал.1, т.4 от НПК. С влязло в законна сила определение № 304/22.07.2022 г., постановено по ч.н.д. № 268/2022 г. на ОС - Ловеч, постановлението на прокурора е потвърдено и е влязло в законна сила.

От показанията на разпитаната свидетелка Ю.М. Б.а се установява, че късния следобед на 24.05.2017г. тя управлявала лек автомобил **** с рег. № **** пътувайки от гр.*******. С нея пътувала по-малката й дъщеря. На мястото, където възникнало ПТП, свидетелката възприела въртене на лек автомобил в насрещното движение, в резултат на което настъпил удар между двете МПС и свидетелката изпаднала в безсъзнание.

По искане на страните съдът е допуснал съдебно - автотехническа експертиза, чието основно и допълнително заключения кредитира като обосновани, изготвени от специалист, притежаващ съответната компетентност. От тях се установява, че ПТП е настъпило на 24.05.2017 г. в землището на *****, обл.Ловеч, в светлата част от денонощието, на мокра пътна настилка, при липса на намалена видимост, като процесиият участък от първокласен път 1-4 (мястото на ПТП) е изграден от едно платно за двупосочно движение, с две пътни ленти (по една за всяка посока), всяка от които с ширина от 3,7 метра, с ясно видима хоризонталната маркировка (разделяща лептите за движение), съставляваща единична 3 непрекъсната бяла линия.

Относно механизмът на ПТП вещото лице е посочило следното:

На 24.05.2017г. лек автомобил *** се движи с посока от гр. Варна към гр. София на път І-4, със скорост около 82 км/ч. В същото време в обратна посока се движи лек автомоби** със скорост около 80 км/ч. В района на километър 56+ 900 автомобил БМВ губи напречната си устойчивост, навлиза в странично плъзгане, ротирайки в посока обратна на часовниковата стрелка (гледано отгоре), след което (0,3 секунди след загубата на устойчивост) левият габарит пресича границата между двете пътни ленти. В този момент предната част на автомобил „***** отстои на 41,2 метра от мястото на удара, като при скоростта на движение (82 км/ч ) водачът му реагира за незначително отклонение на МПС към десния край на платното за движение, докато автомоби** продължава движението си при едновременна ротация и транслация. Заради относително високата скорост, позволяваща бързото завъртане, лекият автомоби** изминава разстояние от 38,05 метра, променяйки положението си със 176° и редуциране на скоростта до около 50 км/ч , като настъпва на удар между предната част на автомобил „Опел“ и задната част на автомоби**, изцяло в лентата за движение към гр. София.

От заключението се установява, че от техническа гледна точка причината за загубата на устойчивост на лекия автомоби** са неправилните действия с органите му за управление от страна на неговия водач (комбинация от неправилно боравене с волана и педала за „газ“).

Вещото лице е посочило, че при правилно предприети действия с органите за управление, водачът на лекия автомоби** е разполагал с възможността да премине безопасно през процесната крива (частта от пътния участък на ПТП), както при изчислената скорост на движение преди ПТП от около 80 км/ч, така и при по-висока от нея.

В заключението по АТЕ е посочено, че действителната стойност на лек автомобил **** с рег. *** към датата на настъпване на ПТП ( 24.05.2017г.) е в размер на 4 500.00 лв. В резултат на ПТП лекият автомобил е цялостно и непоправимо увреден, като уврежданията са равни на стойността на превозното средство.

От представеното свидетелство за регистрация на МПС се установява, че **** с рег.

*** е собственост на майката на ищеца ФтЯ. М.а Б.а. Представено е удостоверение за наследници изх.№ 02-04-1276/11.11.2019г. на Община Троян, от което е видно, че ФтЯ. Б.а е починала на 20.01.2019г. и неин единствен наследник по закон е ищецът М. М. Б.-неин син.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Отговорноста на застрахователя при застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента.

Съгласно чл.498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за 4 плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Съгласно чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 498, ал. 3 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, последният да не е заплатил застрахователно обезщетение на увредения. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.