Решение № 13392 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13392 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110102589 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Г. Г. против „................ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 264 от КТ, чл.

224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както следва: иск по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 956,12 евро, представляваща трудово възнаграждение за месец 12.2025 г., в размер на 869,20 евро и месец 01.2026 г., в размер на 85,92 евро, ведно със законна лихва от 30.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата; иск по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15,63 евро, представляваща обезщетение за забава в плащане на работната заплата за м.08, м.09, м. 10 и м. 11; иск по чл. 264 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 173,84 евро, работна заплата за работа през дните на официалните празници, а именно: 24.12.2025 г. и 26.12.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 560,07 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че на 23.06.2025 г. ищецът и ответникът сключили трудов договор № 4367, по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „Диспечер транспортни средства“. Твърди се, че ответникът се задължил да изплаща трудовото възнаграждение в размер на 1700 лв., нето, наведнъж, не по-късно от 25-то число на месеца, следващ отчетния. Сочи, че по негова молба, със заповед № 3906 от 05.01.2026 г. на основание чл. 325, 1 ал.1, т. 1 от КТ от 05.01.2026 г., горецитираният трудов договор бил прекратен, считано от същата дата.

Ищецът твърди, че ответникът не бил заплатил дължимото брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец декември 2025 г., в размер на 1700 лева, както и за два дни от месец януари, в размер на 170 лв. Посочва, че е налице забава в заплащането на трудовото възнаграждение за предходни месеци, а именно: за месец август, 2025 г., заплатата му била изплатена на два превода от по 850 лв., осъществени на 30.09.2025 г. и 08.10.2025 г., като претендира сумата от 5,14 лева, представляваща обезщетение за забава; за месец септември, 2025 г., заплатата е преведена отново с два превода от по 850 лв., осъществени на 20.10.2025 г и 05.11.2025 г., като претендира сумата от 3,22 лева, представляваща обезщетение за забава; за месец октомври, 2025 г., заплатата е преведена на 17.12.2025 г., като претендира сумата от 13,52 лева, представляваща обезщетение за забава; за месец ноември, 2025 г., заплатата е преведена на 29.12.2025 г., като претендира сумата от 8,69 лева, представляваща обезщетение за забава.

Твърди, че е работил в дните на официалните празници, а именно 24.12.2025 г. и 26.12.2025 г., поради което му се дължало възнаграждение в размер на 340 лв., което не му било заплатено.

Твърди, че обезщетението му за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни, не му било заплатено при прекратяване на трудовото правоотношение.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, с който счита оспорва предявените искове. Посочва, че трудовото възнаграждение на ищеца за м. 12 му е заплатено на 18.02.2026 г. Оспорва да е дължимо претендираното от ищеца възнаграждение за м. януари, 2026 г.

Посочва, че обезщетението му за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 530, 59 евро и е платена на ищеца. По иска за забава, посочва че претендирата сума е заплатена на ищеца с банков превод на 13.03.2026 г.

Оспорва ищецът да е престирал труд на официални празници. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото трудов договор № 4367/23.06.2025 г. се установява безспорно, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение. Ищецът е заемал длъжността „Диспечер транспортни средства“, при основно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2 190,79 лева (1 700 лева нето), платимо по банков път или в брой до 25-то число на месеца, следващ отчетния.

От приложената по делото молба от 05.01.2026 г., Писмо от 06.01.2026 г. и Заповед № 3906/05.01.2026 г. се установява, че по инициатива на ищеца трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на осн. чл. 325, 2 ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 05.01.2026 г. В заповедта е отразено изрично, че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за 10 дни неизползван платен годишен отпуск.

От приложените по делото банкови извлечения и преводни нареждания от ................. се установява, че работодателят е извършил следните плащания към ищеца, всички реализирани след датата на завеждане на исковата молба (30.01.2026 г.), както следва

На 18.02.2026 г. е преведена сумата от 869,21 евро с основание „Заплата м.12.2025 г.“.

На 26.02.2026 г. е преведена сумата от 530,59 евро с основание „Заплата м.01.2026 г.“ (сума, съответстваща на дължимото обезщетение за неползван отпуск).

На 13.03.2026 г. е преведена сумата от 30,40 евро с основание „Зак. лихва в/у тр.възнагр. м.08, 09, 10, 11 и 12.2025 г.“.

От изготвено от вещото лице М. М., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че за м. декември 2025 г. на ищеца е начислено трудово възнаграждение в брутен размер на 2 190,79 лв. и нетен размер 1 700,00 лв., равняващи се на 869,21 евро. Във фиша за работна заплата не е начислено възнаграждение за работа на официалните празници 24.12.2025 г. и 26.12.2025 г.. За м. януари 2026 г. на ищеца не са отчетени отработени дни (0 от 20 работни дни) и начисленото трудово възнаграждение за труд е 0,00 евро. За м. януари е начислено единствено обезщетение по чл.

224, ал. 1 от КТ за 10 дни в нетен размер на 530,59 евро.

Вещото лице посочва, че в полза на ищеца са извършени реални плащания по банков път, както следва: на 18.02.2026 г. е преведена сумата от 869,21 евро с основание „Заплата м.12.2025г.“; на 26.02.2026 г. е преведена сумата от 530,59 евро с основание „Заплата м.01.2026г.“; на 13.03.2026 г. е преведена сумата от 30,40 евро с основание „Зак. лихва в/у тр.възнагр. м.08, 09, 10, 11 и 12.2025г.“.

Вещото лице изрично посочва, че ако се приеме, че ищецът е работил на 24.12.2025 г. и 26.12.2025 г., то дължимото нетно трудово възнаграждение за м. декември би възлязло на 1 878,97 лв. (960,70 евро). След приспадане на извършеното на 18.02.2026 г. плащане от 869,21 евро, остава дължим остатък за доплащане към ищеца в размер на 91,50 евро (178,97 лв.).

Относно обезщетението по чл. 224 от КТ за м. януари 2026 г., след плащането на 26.02.2026 г. на сума от 530,59 евро, няма дължим остатък (0,00 евро).

Вещото лице, посочва, че мораторната лихва върху дължимите и изплатени със забава трудови възнаграждения за месеците август, септември, октомври и ноември 2025 г., изчислена от падежа (25-то число на месеца, следващ отчетния) до датите на реалните плащания, възлиза общо на 14,26 евро (27,89 лв.). Тъй като на 13.03.2026 г. е извършен превод от 30,40 евро за лихви, това задължение е изцяло погасено.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а 3 необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ

Съобразно нормата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а заплащането на труда, положен от страна на работника или служителя, от неговият работодател, е едно от основните му задължения, съобразно на което е разпределена и доказателствената тежест между страните. Нормата на чл.270, ал.3 от КТ, предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмени искане- по банков път. Разпоредбата кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 от КТ, съобразно която работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите възнаграждения на работниците/ служителите, за положеният от тях труд.

Тази норма въвежда задължение за работодателя да води такива ведомости, като начисляването означава вписване на размерът на дължимото индивидуално трудово възнаграждение на работника, поименно, като с това, работодателят признава своето задължение към работника, и то става ликвидно.

Относно претенцията за м. декември 2025 г. в размер на 869,20 евро, съдът намира, че от приетото по делото заключението на вещото лице, по допуснатата и изготвена съдебно- счетоводна експертиза се установява, че към датата на подаване на исковата молба, вземането на ищца е било изцяло изискуемо и неплатено, тъй като падежът е настъпил на 25.01.2026 г. В хода на процеса, на 18.02.2026 г., ответникът е изплатил дължимата сума от 869,21 евро. Тъй като задължението е погасено чрез плащане след завеждане на делото, искът в тази му част следва да бъде отхвърлен, но съдът приема, че ответникът е дал повод за предявяването му.

Относно претенцията за м. януари 2026 г. в размер на 85,92 евро, съдът намира, че с протоколно определение, по реда на чл. 161 от ГПК от 17.06.2026 г., съдът прие за доказан факта, че ищецът е престирал труд по време на нощните си смени на 03.01 и 04.01.2026 г. Прилагането на чл. 161 ГПК субституира липсващите по вина на работодателя писмени доказателства (пътни листове) с необорима фикция за истинност на твърдяното от ищеца.

Следователно, ищецът е отработил претендираните 2 дни и има право на възнаграждение за тях. Претендираната сума от 85,92 евро (еквивалент на 168 лв.) съответства на изчислението за 2 работни дни при месечна нетна база от 1700 лв. Тъй като тази сума не е изплатена от работодателя, искът в тази част е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

По иска с правно основание чл. 264 от КТ.

Съгласно чл. 264 от КТ, за работа през дните на официалните празници се заплаща не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение.

4

Ответникът е представил график на персонала за м. декември 2025 г., за да докаже, че ищецът не е бил на смяна по празниците. Ищецът оспори този график като частен документ, който не отразява реално отработеното време, тъй като е замествал друг служител („...........“). Ищецът конкретизира работните си смени: за м. декември – на 23.12 (19:00-07:00 ч.) и 25.12 (19:0007:00 ч., обхващаща празника 26.12); за м. януари – на 03.01 (19:00-07:00 ч.) и 04.01 (19:00-07:00 ч.). За доказване на тези факти, ищецът поиска съдът да задължи ответника да представи пътните листове, издавани от ищеца в качеството му на диспечер през тези нощни смени.

При изслушването си в съдебно заседание на 14.05.2026 г., вещото лице М. М. изрично заяви, че в счетоводството липсват данни (графици или други документи), въз основа на които да установи, че ищецът е полагал труд на тези дати. Ето защо, експертизата й е изготвена под условие, като изчислението на вещото лице сочи, че при сбъдване на това условие, дължимият остатък за доплащане за празничния труд е 91,50 евро. Аналогично, въз основа само на вътрешните ведомости, вещото лице е посочило 0 отработени дни за м. януари 2026 г..

За да изясни обективната истина, съдът уважи доказателственото искане и със свое определение задължи ответната страна в едномесечен срок да представи пътните листи.

В следващото съдебно заседание на 17.06.2026 г., процесуалният представител на ответника изрично заяви, че не може да представи пътните листи. С това си процесуално поведение работодателят виновно създаде пречки за събиране на допуснати доказателства, намиращи се под негов контрол. Поради това, в същото заседание съдът приложи процесуалната санкция на чл. 161 от ГПК и с протоколно определение прие за безспорно доказани фактите и обстоятелствата, че ищецът е полагал труд в празничните дни на м. декември и в посочените дни на м. януари.