Решение № 1514 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1514 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100514157 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Д. В. Б., срещу решение № 17519 от 30.09.2024 г. на СРС, 139 състав по гр. дело № 59267/2022 г., в частта му, в която е издадена Заповед за защита. Счита решението в обжалваната му част за неправилно. Излага съображенията си, поради които моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като съдът постанови друго, с което да отхвърли молбата за издаване на заповед защита. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемите страни А. И. С. – Б. -действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на А. Д. Б., с подаденото възражение, молят жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират разноски.

А. И. С.– Б.-действаща в качеството й на майка и законен представител на А. Д. Б. е подала въззивна жалба, срещу решение № 17519 от 30.09.2024 г. на СРС, 139 състав, по гр. дело № 59267/2022 г., в частта му, с която е отхвърлена молбата за защита на малолетното дете А. Д. Б.. Излага съображенията си, поради които моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, и да бъде издадена заповед за защита, с която да бъде наложена мярката по чл. 59, ал.8 от СК - личните отношения между детето и бащата да се осъществяват в защитена среда под надзор на детски психолог, и да бъде задължен насилникът да посещава специализирани програми за 1 преодоляване на агресията.

С отговора на въззивната жалба Д. В. Б. счита жалбата на насрещната страна за неоснователна.

В съдебно заседание Д. В. Б. моли жалбата му да бъде уважена.

Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание А. Д. Б. моли жалбата на насрещната страна да бъде оставена без уважение, а нейната въззивна жалба- да бъде уважена.

Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страни в първоинстанционното производство, които страни имат правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

С молба от 02.11.2022 г., А. И. С.– Б. -действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на А. Д. Б., е поискала да се издаде заповед за защита срещу Д. В. Б., който е неин съпруг и баща на детето им А., с която да се наложат мерки за защита по ЗЗДН, описвайки в какво са се изразявали актовете на домашно насилие по отношение на нея и детето, извършени от ответника на 09.10.2022 г.

С решение № 17519 от 30.09.2024 г. , СРС, 139 състав по гр. дело № 59267/2022 г., е обявил за загубила действие заповед за незабавна защита № 300/02.11.2022 г., издадена по гр. дело № 59267/2022 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я е отменил на основание чл. 253 ГПК.

Издал е Заповед за съдебна защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Д.

В. Б., ЕГН **********, като е наложил следните мерки зазащита от домашно насилие: Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. В. Б., ЕГН**********, да се въздържа от актове на домашно насилие по отношение на А. И. С.- Б., ЕГН**********. Предупредил е Д. В. Б., че неизпълнението на заповедта представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Наложил е, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Д. В. Б., глоба в размер на 200,00 лева. Съдът е отхвърлил молбата за защита от домашно насилие, депозирана от А. И. С. - Б., в качеството на майка на А. Д. Б., в частта, в която се търси защита от домашно насилие за детето, подадена срещу Д. В. Б., като е отказал да издаде заповед за защита. Осъдил е Д. В. Б., да заплати по сметка на СРС на основание чл. 11, 2 ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева. Осъдил е Д. В. Б., да заплати на А. И. С. - Б., на основание чл. 11, ал. 2, предл. 2 ЗЗДН сумата в размер на 750,00 лева, представляващи разноски по делото.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Наведените от въззивника Д. В. Б. доводи са, че първоинстанционния съд неправилно приема, че от разпита на свидетеля П.С. се извличат релевантни за предмета на доказване обстоятелства, като такива не се установяват при разпита на свидетеля В. К.- показанията на свидетеля К. последователно описват ответника като човек, който не е склонен към насилие; Неправилно СРС е приел представеното по делото СМУ от молителката в областта на дясното рамо, за която травма се твърди от молителката, че е получила след като е бутната от ответника- житейски нелогично е от удар с рамо във врата да се получи нараняване с подобен малък размер; СРС не е взел предвид изключително дългият срок на продължаване на делото повече от две години, в който не са налице никакви данни за нарушаване издадената ЗЗДН от страна на ответника и не следва след толкова дълъг период без нарушения, да се издава заповед за съдебна защита.

Тези доводи настоящия съдебен състав счита за неоснователни.

Разпитаните в първа инстанция свидетели П.С. и В. К. не установяват релевантни за предмета на делото обстоятелства. Предмета на производство по ЗЗДН е извършено ли е конкретно твърдяно насилие от лице срещу лице/лица, за които специалния закон изисква да са или да са били в определени родствени и фактически връзки, а не характерологични черти и особености на страните в процеса. Ненарушаването на вече издадена заповед за защита-незабавна такава, от извършителя на домашно насилие, за някакъв период от време, не „реабилитира“ насилника, не заличава факта на извършено от него насилие, което, след като е доказано по делото, следва да бъде санкционирано от решаващия съд с издаване на съдебна заповед за защита. В компетентността на лекаря- специалист по съдебна медицина е установяването на травматичното увреждане-кръвонасядане в областта на дясното рамо(с площ 3/2 см), както и установяването дали същото би могло да бъде получено по начин и време, съобщено от освидетелстваната-на 3

09.10.2022 г., около 14-14,10 ч., след блъскане и притискане от съпруга й и удряне на рамото й във входната врата-установено със съдебномедицинското удостоверение № V-380/2022 г.

Въззивната инстанция счита, че за посочените твърдения за извършено на 09.10.2022 г. насилие от Д. В. Б., спрямо А. И. С. - Б. на представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице А.

И. С. - Б., следва да бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН- декларацията индивидуализира акта на насилие, извършен спрямо нея на тази дата по начина, по който същия е описан в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/описание на акта, дата, място и начин на извършване на съответния акт и т. н., посочен е автора на деянието и в каква връзка се намира с пострадалата. В случая молителката в декларацията е посочила всяко едно от тези обстоятелства. С декларацията се доказа извършено физическо насилиеблъскане, вследствие на което молителката се е ударила във входната врата, тъй като на посочената дата се твърди, че е нямало свидетели- очевидци, освен малолетната друга молителка по делото. Още повече, че с оглед спецификата му, домашното насилие обикновено се извършва в отсъствието на свидетели, поради което и законодателят е предвидил облекчен ред за доказване извършването му от пострадалото лице. В производството не са събрани доказателства, които да са противоречащи на декларацията, да са поубедителни или пък да подлагат под съмнения отразеното в нея, поради което и нейната материална доказателствена сила не е оборена.

Поради всичко изложено, съдът счита, че решението, в обжалваната му от Д. В. Б. част е постановено в съответствие с всички събрани относими по делото доказателства.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

Във въззивната жалба на детето А. Д. Б. са наведени доводи, че съдът обосновава решението си в обжалваната му част само и единствено базирайки се на оспорената СПЕ и изслушването на вещото лице по време на откритото заседание, без да вземе в предвид, че те излагат взаимно изключваща се информация; Съдът се е мотивирал със заключението на вещото лице, ч е детето не преживява страх от някого от родителите си, пренебрегвайки факта, 4 че детето е заявило, че е било свидетел как бащата блъска майката, включително и на процесната дата, че експертът не е констатирал отрицателни емоции у детето(страх, притеснение, тревога и пр.) и към момента на случилото се в обитаваното от семейството жилище, когато бащата блъснал майката във вратата, въпреки, че на вещото лице не е поставян такъв въпрос като задача, съответно- не е проведено експертно изследване.

Със заключението на изготвената в първоинстанционното производство СПЕ, която настоящия съдебен състав счита за пълно, ясно и обосновано, се установява, че детето не преживява конфликт на лоялност спрямо родителите си в степен, която да създава повишена тревожност и промени в поведението.

Детето е привързано и към двамата си родители, спонтанно и спокойно изразява и пред двамата своите мисли, чувства и преживявания и, че детето не се страхува от никого от родителите си.

Вещото лице при изслушване на заключението пояснява: „Нищо споделено от детето, нито от неговото поведение и отношение към бащата, не може да се допусне, че детето е преживяло насилие от баща си“.

Доказателства за извършено от бащата спрямо детето А. психическо насилие, поради това, че домашното насилие, извършено от бащата спрямо майката, е станало в присъствието на детето-чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, по делото не са ангажирани. На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от малолетното дете, действащо чрез неговата майка и законен представител, не следва да бъде придадена силата на доказателствено средство за акта на насилие и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита. Декларацията не изхожда от пострадалото лице, а ЗЗДН не предвижда възможност законният представител на пострадалото лице, да декларира вместо пострадалото лице за извършеното спрямо пострадалото лице домашно насилие със законните последици, предвидени в ЗЗДН относно декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице. С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба, покриващи признаците на актове на домашно насилие- чл. 154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса.

При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се 5 оставя без уважение.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлена молбата за защита от домашно насилие за детето, като правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на делото Д. В. Б., на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв., а искането му за присъждане на разноски, е неоснователно. Въззивницата А. Д. Б., като непълнолетно лице, не дължи заплащане на държавна такса за жалбата си.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №17519 от 30.09.2024 г. на СРС, 139 състав по гр. дело № 59267/2022 г.

ОСЪЖДА Д. В. Б., ЕГН********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. В. Б., ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.