Определение № 2170 от 15.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2170 гр. София, 15.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110161529 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1,46 лева с вкл. ДДС или 1.22 лева без ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените без основание такси, по Договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *** и ***, едностранно начислена от ответника по фактура с № 442077274/04.01.2022г., за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г.

Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответното дружество за предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 и Приложение №1 от 03.12.2021 г. Твърди, че ответникът е фактурирал сбор от месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер № 0882555587 - 11,49 лв. без ДДС и № 0889044441 - 11,49 лв. без ДДС. Релевира, че фактурирания сбор суми по тази фактура е различен от дължимия размер на МАТ по договора за тези две услуги, но въпреки разликата сума била платена от ищеца. При тези доводи счита, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без основание с претендираната сума. Прави доказателствени искания ответникът да бъде задължен да представи фактурите, издадени от него към „Минолби“ ЕООД. Прави искане за разглеждане на делото и в негово отсъствие. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, в които се изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенцията. Ответникът не оспорва наличието на договорни отношения между „А1 България“ ЕАД, в качеството му на оператор и „Минолби“ ЕООД - в качеството му на абонат, относно електронно- 1 съобщителни услуги по Договор №503554975, ведно с Приложение №1 от 03.12.2021 г. към него, както и наличието на заплатена сума от ищеца в размер на 1,46 лева, която е отразена във фактура № 442077274/04.01.2022 г. за мобилни номера № 0882555587 и № 0889044441, начислена за доставка на мобилни услуги, за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. Оспорва твърдението на ищеца, че липсва основание за начисляването и плащането на процесната сума. В тази връзка излага твърдение, че между „А1 България“ ЕАД и „Минолби“ ЕООД е налице предоговаряне на тарифния план за услугите, което било отразено в представената по делото фактура, като преди предоговарянето таксите за услугите били уговорени съгласно представеното Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас и Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга. Предвид изложеното счита, че в процесната фактура № 442077274/04.01.2022 г., за мобилни услуги № 0882555587 и № 0889044441, всички суми са начислени основателно и при съобразена промяната на тарифния план за услугата. Възразява още по основателността на иска и с довод, че не е ищецът този, който е заплатил цената на процесната фактура, включително претендираната сума от 1,46 лева.

Посочва, че договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги, докато дружеството има по-малко от 10 служители, от което прави извод, че дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги, а същите са използвани от лица, които не са служители или свързани с ищеца. В тази връзка твърди, че процесната сума е заплатена от ползвател на услугата, различен от ищеца „Минолби“ ЕООД и че ако същата се възстанови на ищцовото дружество, то ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, платило цената на фактурата. Прави доказателствено искане ищецът да предостави касовия бон, с който да удостовери извършеното плащане. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Моли делото да бъде гледано и в негово отсъствие. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:

По предявения иск с основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване, в това число: 1/ наличието на неоснователно разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца, в това число, че ищецът е заплатил на ответника сумата по фактура № 442077274/04.01.2022г. за МАТ за № 0882555587 и ***, включваща и търсената сума; 2/ обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца; 3/ причинно следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника; 4/ стоистойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради нарушение от страна на ответника на сключения между страните договор, със стойността, на която последният се е обогатил, а ищецът обеднил.

В тежест на ответника е да установи съществуването на основание за обогатяването си, в това число сключен между страните Договор № 503554975 със съответните приложения за 2 предоставянето на мобилни електронни съобщителни услуги за телефонен номер № 088255587 и № 0889044441, чиято месечна абонаментна такса е предоговорена между страните и размера на новата дължима такса, съответстващ на фактурирания. В тежест на ответника е да докаже и положителните факти, на които основава своите възражения.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в производството се обявяват следните обстоятелства: 1/ Наличие на договорни отношения между „А1 България“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор, и „Минолби“ ЕООД, в качеството му на клиент, относно предоставяне на електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975, ведно с приложения към него – Приложение № 1 от 03.12.2021г. – условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас/ и Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № 0882555587 и № 0889044441; 2/ че във връзка с Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез телефонни номера № 0882555587 и № 0889044441, ответното дружество е издало фактура № 442077274/04.01.2022 г., с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. 3/ че сумата по фактура № 442077274/04.01.2022 г., с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., издадена във връзка с ползваните от клиента по Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № 0882555587 и № 088904444, е била заплатена, включително и сумата от 1,46 лева с ДДС, която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът обявява на страните, че в предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства, че е платил търсената сума на ответника.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за стойността на МАТ, за нейното писмено изменение и основанието на това изменение.

Представените от страните документи са относими, допустими и необходими, поради което следва да се приемат като писмени доказателства по делото.

Искането на ответника по чл. 190 ГПК е допустимо и необходими, поради което следва да се уважи. Макар плащането на сумата по процесната фактура да не е спорно, то спорно е лицето, платило сумата, по която причина е направено искането.

Съдебният състав намира за необходимо служебно да допусне съдебно-счетоводна 3 експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с приложените по делото доказателства и извърши необходимите проверки при страните по делото, да даде отговор на следните въпроси:

Какво е ценообразуването и стойността с и без ДДС на месечната абонаментна такса /МАТ/ по Договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *** и ***, към датата на сключване на договора?;

Има ли промяна в ценообразуването и стойността с и без ДДС на МАТ по Договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *** и *** за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г.?;

Ако има промяна в ценообразуването и стойността на МАТ – да се посочи въз основа на какво е извършена промяната, има ли първични документи, какво е новото ценообразуване и стойността на МАТ за този период?;

Как е формирана сумата за МАТ и какво е нейното основание по фактура с № 442077274/04.01.2022г., за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г.?

Как е осчетоводена фактура с № 442077274/04.01.2022г., за периода 28.11.2021 г. 27.12.2021 г.?

Исковата молба се явява нередовна, но за процесуална икономия следва да се насрочи о.с.з. за разглеждането. Нередовността се състои в неяснота относно вида на таксата, която се твърди, че е събрана – дали се касае за месечна абонаментна такса /МАТ/, или за друг вид такса по договора – ако е за друг вид, същия следва да се посочи; ако се касае за МАТ – какъв е бил размера на МАТ по договора, който се твърди, че е бил договорен, а после е начислена месечна абонаментна такса в друг размер, разликата от които се търси в настоящото производство като платена без основание.

Възражението на ответника за промяна на тарифния план е неясно. Следва да се отправят указания към ответника да конкретизира каква е промяната в тарифния план, как е извършена, какъв конкретно в цифров вид твърди, че е размера на дължимата месечна абонаментна такса по договора за двата мобилни номера след промяната на плана и на какво основание е извършена тази промяна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна, да конкретизира претенцията, като посочи: дали настоящата претенция касае месечна абонаментна такса /МАТ/, или друг вид такса по договора – ако е за друг вид такса, да се посочи за коя такса се твърди, че е платена сума без основание, какъв е размера на тази такса по договора, как е формирана и какъв е размерът и по фактурата;

4 ако се касае за МАТ – да се посочи какъв е бил размера на МАТ по договора, който се твърди, че е бил договорен, а после е начислена месечна абонаментна такса в друг размер, разликата от които се търси в настоящото производство като платена без основание.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на указанията, исковата му молба ще бъде върната – чл. 129, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна, да конкретизира следното:

- в какво се изразява промяната на тарифния план;

- как е извършена промяната;

- какъв конкретно в цифров вид твърди, че е размера на дължимата месечна абонаментна такса по договора поотделно за двата мобилни номера след промяната на плана и на какво основание е извършена тази промяна.