Определение № 842 от 26.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 842 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500455 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 , ал. 3 ГПК.

Образувано по частна жалба, депозирана от Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ 180978004, представлявано от адв. Е. И., против Определение № 5406/04.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1021/2025 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските. С оплакване за неправилност и противоречие със съдебната практика и принципа на справедливо възнаграждение за положен адвокатски труд, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът по жалбата „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК

131576434, чрез процесуалния представител юрк. Д. Н., счита предявената частна жалба за неоснователна като посочва, че твърденията за постигната спогодба между страните са несъстоятелни и в тази връзка няма представени доказателства по делото.

Ответникът по жалбата „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 чрез процесуалния представител юрк. М. З. излага съображения за недопустимост на подадената молба по реда на чл. 248 ГПК поради предхождащо я оттегляне на пълномощията на адв. Е. И., извършено с нарочна молба по делото, депозирана от ищеца Н. Ц. Н.. Неоснователно намира искането на молителя за присъждане на разноски, тъй като по делото няма данни за постигнато между страните извънсъдебно споразумение, както и няма постановен акт по съществото на спора, а производството по делото е 1 прекратено.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и след преценка на данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в законоустановения срок срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Ако страната, която има право да получи направените по делото разноски, не е направила такива за възнаграждение за представлявалия я адвокат, такива разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл. 38 ЗАдв. хипотези и то не в полза на страната, а в полза на осъществилия безплатното процесуално представителство адвокат. Поради изложеното жалбата е допустима като подадена от страна, имаща правен интерес да обжалва. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първата инстанция е била сезирана с обективно съединени искове за прогласяване нищожност на договор за паричен заем, сключен между ищеца Н. Ц. Н. и първия ответник „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и прогласяване на нищожност на акцесорен договор за предоставяне на гаранция, сключен чрез „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Видно от приложения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие (л. 18), на ищеца е била предоставена безплатна правна помощ от адв. Е. И., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В хода на делото е постъпила молба вх. № 15262/14.10.2025 г. по описа на РС – Асеновград, депозирана лично от ищеца Н. Ц. Н. за отказ от иска на основание чл. 233 от ГПК и оттегляне на пълномощното на процесуалния представител по делото (л. 64). С Определение № 4650/16.10.2025 г. по гр.д.

№ 1021/2025 г. по описа на Районен съд – Асеновград първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 233 ГПК поради отказ от иска. Определението е влязло в сила като необжалвано.

По делото на 28.10.2025 г. е постъпила молба по чл. 248 ГПК от адв. Е.

И. с искане за допълване на постановеното съдебно определение в частта за разноските. По молбата съдът се е произнесъл с Определение № 5406/04.12.2025 г. по гр.д. № 1021/2025 г. по описа на Районен съд – Асеновград като е оставил без уважение искането.

Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно като жалбоподателят твърди, че макар и при извършен отказ от иска, чрез сключено между страните извънсъдебно споразумение, е постигнат правния резултат, търсен с предявените искове и това е благодарение на положения адвокатски труд от процесуалния представител на ищеца, който труд следва да бъде овъзмезден. Ето защо съдът неправилно е приложил чл. 78 ГПК във вр. с чл.

38, ал. 2 ЗАдв. като не е присъдил разноски на адвоката на ищеца.

Наведените оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на закона и принципа за справедливо възнаграждение 2 за положен адвокатски труд, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.. В общия случай адвокатското възнаграждение подлежи на плащане предварително и не се връща, ако производството по делото не се развие по очаквания от страната начин, а ако искът бъде уважен съгласно чл.

78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При предоставена безплатна правна помощ в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Настоящият случай не е такъв – при извършен отказ от иска ищецът се отказва окончателно от търсената с иска защита.

Последиците на отказ от иска дават на ответника всичко, което би получил чрез отхвърляне на иска като неоснователен и намира приложение чл. 78 , ал.

4 ГПК – ищецът отговаря спрямо ответника за направените от него разноски по делото /в този смисъл Определение № 703/2014г. на ВКС по ч.т.д.

№2472/2014г., І т.о.; Определение № 696/2012г. на ВКС по ч.г.д.№494/2012г., І г.о.).

Искането за присъждане на разноски в случая обаче, изхожда от ищеца с мотив, че между страните е постигнато извънсъдебно споразумение благодарение на положения адвокатския труд, който следва да бъде възнаграден. На първо място следва да се посочи, че по делото няма представени доказателства във връзка с това твърдение. Липсва и основание в тежест на ответника да бъдат възложени такива разноски - производството е изцяло прекратено поради отказ от иска и по правилото на чл.78 ал.3 от ГПК всички евентуално възникнали разноски са в тежест на ищеца, като тук няма никакво значение дали ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на иска и е признал иска съдебно или извънсъдебно. Ето защо определението на Районния съд, с което е оставена без уважение молба с вх.

№ 16078/28.10.2025 г. на процесуалния представител на ищеца следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5406/04.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1021/2025 г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV-ти гр.с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4