Определение № 394 от 26.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. Велико Търново, 26.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600303 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.440 ал.2 вр. Глава ХХІІ от НПК.

С определение №728/28.09.2026г . ОС-Плевен в открито заседание по ЧНД№586/2026г. на основание чл.437 и сл. от НПК е постановил: Оставя без уважение като неоснователна молбата на лишения от свобода М. М. Л. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД№283/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в размер на една година и двадесет и два дни.

Недоволен от постановеното определение е останал М. М. Л. , като го обжалва чрез адвокат В. П., с твърдения за незаконосъобразност и необоснованост и иска да бъде постановено условно предсрочно освобождаване. В съдебно заседание частната жалба се поддържа.

Процесуалният представител на осъдения адвокат В. П. излага подробни съображения в подкрепа на подадената жалба и иска да бъде уважена.

Представителят на Началника на затвора изразява становище, че са налице всички основания за уважаване на жалбата и следва да се постанови условно предсрочно освобождаване с определяне на пробационна мярка за периода на изпитателния срок.

Представителят на ВТАП изразява становище, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде потвърден атакуваният съдебен акт.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

1

По допустимостта на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена/на 28.09.2026г./ от надлежна страна и в установения от закона срок/до 02.10.2026г./. Това означава, че 7-дневния срок за обжалване по чл.342 ал.1 от НПК е спазен.

По основателността на частната жалба.

За да постанови определението си ОС-Плевен е изложил следните съображения: Правилно ОС-Плевен е посочил, че лишеният от свобода М.

М. Л. изтърпява наказание по НОХД №283/2021 г. по описа на ОС - Плевен в размер на осем години лишаване от свобода, с начало на наказанието 15.01.2024 г. и към 25.09.2025 г. е изтърпял фактически шест години, единадесет месеца и един ден лишаване от свобода. Неизтърпян остатък към 02.10.2026 г. - една година и двадесет и два дни.

Правилно също така е посочено, че същият е изтърпял изискуемия от закона минимум, предвиден в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.2 от НК от наложеното му наказание, с което може да се приеме, че е налице първата предпоставка, предвидена в закона.

Посочено е още, че от документите, съдържащи се в личното досие на лишения от свобода, становището на началника на затвора, както и от показанията на свидетеля Д. Н. не може да се приеме, че е налице значителна промяна в риска от рецидив и вреди към обществото от началото на наказанието до настоящия момент. Обсъдено е цифровото понижаване на риска от рецидив от 73 точки на 48 точки, като с оглед заявеното от посочения свидетел, това снижение се дължи на участието на лишения от свобода в специализирани програми в затвора и трудова дейност, която извършва. Още се посочва от ОС-Плевен, че от приложените към личното досие на лишения от свобода текущи доклади относно отчитане на резултатите от препланирането на присъдата се установява, че по отношение на лишения от свобода Л. не са проведени в достатъчен обем възпитателни и корекционни дейности. В приложения по делото текущ доклад от 06.02.2024 г. е отразено, че към посочената дата не са настъпили значителни положителни промени в поведението, нагласите, мисленето на лишения от свобода, че рискът от рецидив продължава да е със средни стойности и 73 точки, както към началото на изпълнение на наказанието. Отчитат се дефицит и в зоната „отношение към правонарушението“ - не признава деянието, за което е осъден, определя го като битов инцидент, „начин на живот и обкръжение“ общува с криминално проявена среда, лесно се влияе от обкръжението, „злоупотреба с наркотици“ - отрича алкохола и наркотиците като основен фактор, отключващ желание за рисково поведение, междуличностни проблеми и умения за мислене. ОСД-Плевен се позовава и това, че в доклада се сочи, че рискът за обществото е среден към висок с оглед криминалните нагласи, слабия самоконтрол след употреба на алкохол и наркотици, раздразнителност и импулсивност и незачитане на личната неприкосновеност. В доклада са дадени препоръки да се работи с лишения от свобода в посока осъзнаване на факторите за реализиране на закононарушенията, повишаване на самокритичността и бъдещо законосъобразно поведение. Предлага се да бъде включен в специализирана групова работа „умения за мислене“.

2

Обсъден е от първоинстанционния съд подробно и текущия доклад относно лишения от свобода от 12.02.2026 г. Обсъдени са на следващо място и показанията на свидетеля Д. Н. и показанията на свидетеля Н. Л.. ОС-Плевен е обсъдил и събраните по делото гласни и писмени доказателства от които се установява, че лишеният от свобода М. Л. не е наказван, че е награждаван, че е полагал труд. Направен е извод, че тези обстоятелства не могат да се коментират и приемат еднозначно като абсолютно доказателство за поправяне, тъй като доброто поведение в затвора, липсата на нарушения, участието в трудови мероприятия и програми е правило при изпълнението на наказанията, а не изключение, водещо задължително до постановяването на условно предсрочно освобождаване.

Крайният извода на ОС-Плевен е, че обективните данни по делото не подкрепят наличието на втората кумулативно предвидена предпоставка на чл.70 ал.1 от НК, а именно - лишеният от свобода да се е поправил, като е дал конкретни и достатъчно доказателства, че по отношение за него занапред не съществува риск от извършване на нови престъпления, както и че са постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК. Посочено е, че работата с лишения от свобода следва да продължи за изграждане на устойчиви навици за водене на законосъобразен начин на живот.

По оплакванията в жалбата, които се свеждат до следното:

Правилно е посочено в частната жалба, че е видно от приложените справки по делото, че към 25.09.2026г. осъденият е изтърпял повече от 2/3 /две трети/ от определеното му и наложено наказание "лишаване от свобода".

Същият е изтърпял 6 години 11 месеца и 8 дни от 8 годишна присъда, неизтърпеният остатък е 1 година 0 месеци 22 дни.

Правилно е посочено, че е налице и втората от кумулативните предпоставки, а именно че М. Л. е дал доказателства за своето поправяне. В чл.439а от НПК са посочени принципно доказателствата като вид за поправяне на осъдения. Последният е упражнявал трудова дейност, видно от затворническото му досие, както и от показанията на разпитания свидетел инспектор „*********" Д. З. Н.. М. Л. е трудово ангажиран като общ работник Кухня, в затворническата столова към Затвора-Плевен, считано от 24.04.2024г. до настоящия момент. Той стриктно спазва трудовите си задължения, спазва режимните изисквания, не е конфликтен, държи се уважително със затворническата администрация, няма конфликти с други лишени от свобода.

Награждаван е многократно по време на изтърпяване на присъдата за различни положителни прояви и трудови постижения със Заповеди от Началника на Затвора-Плевен, които са приложени като писмени доказателства и са описани в характеристичната справка. Обосновано на следващо място е посочено в частната жалба, че осъденият не е допуснал дисциплинарно нарушение и не е наказван с дисциплинарно наказание.

На следващо място основателно се посочва, че е видно от данни от затворническото му досие и характеристичната справка от Затвора, че М. Л. проявява уважение и респект към администрацията и служителите на Затвора и им сътрудничи в позитивен аспект. Приема плана на присъдата си съвсем 3 отговорно и съдейства активно за неговото реализиране, спазва изискванията и правилата в Затвора и ЗИНЗС от началото на присъдата до момента. Има данни, че е толерантен във взаимоотношенията си с всички, с които контактува, поддържа добри взаимоотношения с близките си.

Основателно се посочва, че относно взаимоотношенията с близките са събрани и гласни доказателства, от св.Н. Л.. Същата заявява, че с М. имат общо дете, на 14 години. М. контактува често с детето по телефон и на свиждания, както и по време на прекъсване изтърпяване на наказанието поради сериозен здравословен проблем. М. иска да участва в живота на детето си и да компенсира загубеното време. Свидетелката заяви, че наблюдава в поведението на М. положителна промяна и нагласа. Дава показания, че М. има положително отношение към труда и желае да работи след освобождаването от Затвора. Също така Н. Л. заявява, че не се страхува от М. и при нужда очаква той да помогне, независимо че тя е пострадалата от престъплението, за което той търпи присъда. Правилно е посочено, че неоснователно и немотивирано Окръжният съд не е кредитирал с доверие показанията на св.Н.

Л. във връзка с поправянето на осъдения.

На следващо място правилно е посочено, че осъденият е декларирал желание и е участвал в специализирани групови програми, с цел промяна и отстраняване на факторите определящи оценката на риска. В характеристичната справка подробно е описано участието му в тези програми.

Неоснователно първоинстанционният съд е омаловажил участието в тези програми, с оглед периода от време, в който са се провели - 2021г. и 2024г. Л. е участвал в специализирана групова работа "Програма за пристрастяващо поведение на рецидива за правонарушители", като основната цел на програмата е да се намали вероятността от повторно извършване на престъпление, както и да се формират знания и умения за начини на разрешаване на проблеми, модели на мислене и алтернативни решения, с цел превенция на зависимости. Правилно в частната жалба е посочено, че е показателно това, че Н. Л. го подкрепя, свидетелства и желае детето й да контактува с осъдения си баща.

Правилно се посочва и това, че М. Л. има променено отношение към вредните навици, касаещи алкохол и наркотици, запознат е с пагубното им влияние и при него е налице осъзнаване. Помогнала му е работата по специализираните групови програми в Затвора, провежданите беседи и обучения, както и полагания честен и отговорен труд. Л. е участвал в една полезна за него специализирана групова програма „Мотиватор", която е с цел намаляване на случаите на рецидив сред лишените от свобода и недопускане на последващи правонарушения. М. Л. е участвал активно, като е давал адекватни обратни връзки и не се е стремял да се наложи на всяка цена като лидер, но групата се е съобразявала с неговото мнение.

Основателно също така е посочено в частната жалба, че въз основа на цялостното положително поведение на л.св. М. Л. оценката на риска от 4 рецидив е снижена от първоначалните 73 точки на 48 точки, което доказва позитивната промяна у него при изтърпяване на присъдата и повлияването от възпитателната и социална дейност, провеждана в Затвора-Плевен.

Правилно на следващо място в частната жалба е посочено, че не е взето предвид становището на Затвора - Плевен, което е категорично, че молбата на л.св.М. Л. е основателна и да бъде условно предсрочно освободен с налагане на пробационни мерки, съгласно пробационния доклад. Представителят на Затвора подробно описва положителните промени в лишения от свобода и занижения му риск от рецидив. От 18.06.2025г. режимът на изтърпяване на наказанието е изменен от „строг" на „общ" поради трайна тенденция на примерно поведение, честно отношение към труда, активно участие в предлагани пенитенциарни мероприятия.

На следващо място основателно е посочено, че М. Л. има сериозен здравословен проблем, който се задълбочава, поради който е имал прекъсване на присъдата. В тази насока са налице медицински документи. С основание също е посочено, че не е коментирано и представеното от защитата доказателство декларация от бившия работодател - А. М. - управител на „БИМ ГРУП"ЕООД, който декларира, че е поддържал контакт с Л. по време на изтърпяване на присъдата и се ангажира след освобождаването да му даде възможност отново да работи в неговата фирма и да му даде реален шанс за успешна социализация и реализация. Управителят го описва като отговорен работник, старателен, с добри професионални умения и желание за развитие.