Решение № 216 от 29.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000187 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.240,ал.1 от ГПК.

Образувано по молба на земеделски производител Г. Б. Г. с ЕГН **********,подадена чрез пълномощника му адв. В. М.,за отмЯ. на неприсъствено решение №167 от 18.05.2023 г.,постановено по т.д.№22/2023 г. по описа на Окръжен съд-С.,с което молителят-земеделски производител заедно с Т. Д. Г.,ЕГН **********-ответници по делото,са осъдени да заплатят на ищеца “М.”ЕООД-гр.С.,ЕИК ***,сумата от 90 000 лв.,представляваща дължима неустойка по чл.11 и чл.12 от договор за покупко-продажба от 12.05.2022 г.,както и сумата от 15 650 лв. разноски по делото.

В молбата си по чл.240,ал.1 от ГПК молителят Г. Б.-земеделски производител заявява,че не е знаел за образуваното срещу него от страна на “М.”ЕООД т.д.№22/2022 г. по описа на ОС-С.,,както и че не е получавал нито препис от исковата молба,нито от съобщенията на съда и че ако по същото дело има съдебни книжа,призовки и уведомления,които да носят неговия подпис,то заявява,че никога не е подписвал такива.Заявява още,че не са му били връчвани съдебни книжа по делото и в частност,че никога не му е било връчвано каквото и да било съобщение от кмета на с.Л. или от призовкар на Окръжен съд-С..Също така твърди,че не му е назначаван по делото особен представител и същото е преминало без да му се даде възможност да защити правата си,че както не е получавал препис от исковата молба на ищеца,така и 1 не е разписвал съобщения и призовки за съдебни заседания по първоинстанционното дело.Излага и съображения за неправилна преценка на първоинстанционния съд за вероятна основателност на предявения по делото иск.Твърди,че искът изобщо не е бил вероятно основателен и от тази гледна точка няма законосъобразна предпоставка за постановяване на неприсъствено решение.В този контекст излага и съображения по съществото на предявения срещу него иск.

В заключение,молителят-ответник в първоинстанционното производство-земеделски производител Г. Б. Г.,моли на основание чл.240,ал.1 от ГПК въззивният съд да отмени постановеното по отношение на него неприсъствено решение по т.д.№22/2022 г. по описа на Окръжен съд-С. и да бъде възобновено производството по делото,за да може пълноценно да упражни нарушеното му право на защита.

Препис от молбата по чл.240,ал.1 от ГПК е връчен редовно на ищеца по горното първоинстанционно дело-“М.” ЕООД - гр.С. с ЕИК *** и в законния двуседмичен срок от дружеството,чрез пълномощника му адв. Е. М.,е подаден писмен отговор на молбата,в който е изложено становището,че същата молба е неоснователна и затова следва да се остави без уважение.Развити са и конкретни съображения за обосноваване на това становище.Наред с това се поддържа и довода за недопустимост на молбата по чл.240,ал.1 от ГПК поради подаването й след изтичане на преклузивния едномесечен срок,регламентиран в същата разпоредба.Поискано е и присъждането в полза на дружеството-молител на направените по настоящото дело разноски,както и присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Препис от процесната молба по чл.240,ал.1 от ГПК е връчен редовно и на ответницата в първоинстанционното производство-Т. Д. Г.,но от нея не е подаден писмен отговор в законния двуседмичен срок и не е взето становище по молбата.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с атакувания по реда на чл.240,ал.1 от ГПК съдебен акт и прецени обстоятелствата и доказателствата по делото във връзка с процесната молба,а и като съобрази изложените от страните аргументи,приема следното:

По допустимостта на молбата по чл.240,ал.1 от ГПК:

Както се отрази по-горе,ответникът по тази молба /ищец в първоинстанционното производство/ “М.”ЕООД-гр.С.,е заявил възражение за недопустимост на молбата по аргумент,че тя е просрочена,т.е. подадена след изтичане на предвидения в чл.240,ал.1 от ГПК едномесечен срок.Това възражение е неоснователно.Препис от атакуваното по реда на посочената разпоредба неприсъствено решение от 18.05.2023 г.,постановено по т.д.

№22/2022 г. по описа на ОС-С.,е изпратен на ответника Г. Б. Г. на същата дата,но адресираното до него съобщение ведно с преписа от решението са върнати невръчени,като в съпроводително писмо на кметския наместник на с.Л.,община С. /където се намира настоящия адрес на този ответник/ е отразено,че лицето-адресат е отказало да получи изпратените му от съда 2 документи.На основание това удостоверяване на кметския наместник,имащ в случая и качеството на връчител,окръжният съд е приел ответника Г. за редовно уведомен на основание чл.41 от ГПК /съгласно резолюция на съда от 29.05.2023 г./.Тази разпоредба обаче се прилага при отсъствие на страната повече от един месец от адреса,който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение,наред с неизпълнено от нея задължение да уведоми съда за новия си адрес.Прилага се и в ситуация на променен електронен адрес за връчване,посочен от страната по делото,без същата страна да е уведомила съда за такава промЯ..В случая удостоверените от кметския наместник фактически обстоятелства не дават никакво основание за приложението на чл.41 от ГПК и не може да се счете,че препис от решението е връчен редовно на ответника Г. на основание тази именно разпоредба.Наред с това не може да се счете,че изпратения препис от неприсъственото решение е връчен редовно на основание чл.44,ал.1 от ГПК,тъй като в писмото на кметския наместник /постъпило по първоинстанционното дело с вх.№6691 от 26.05.2023 г./ не е удостоверено кои конкретни съдебни документи е отказал да получи ответникът Г. и в частност-дали се касае за отказ за получаване на изпратения препис от решението.Предвид тези съображения въззивният съд намира,че е неустановено редовното връчване на ответника Г. на препис от атакуваното от него неприсъствено решение,поради което следва да се счете,че спрямо този ответник към момента на подаване на молбата му с правно основание чл.240,ал.1 от ГПК изобщо не е бил започнал да тече предвиденият в тази разпоредба едномесечен срок и затова същата молба следва да се счита за подадена в установения от закона срок.Съответно на това молбата е допустима и като такова подлежи на разглеждане по същество.

По съществото на молбата въззивният съд приема следното:

По т.д.№22/2022 г. на Окръжен съд-С. дружеството “М.”ЕООД с ЕИК *** е предявило срещу Г. Б. Г.-земеделски производител,с ЕГН ********** и Т. Д. Г. с ЕГН ********** осъдителен иск за заплащане от двамата ответници на сумата от 90 000 лв.,представляваща дължима неустойка по чл.11 и чл.12 от договор за покупко-продажба на пшеница,реколта 2022 г.,сключен на датата 12.05.2022 г. Между дружеството-ищец в качеството му на купувач по договора и ответникът-земеделски производител в качеството му на продавач,като са изложени и твърдения,че с последващо споразумение от 15.07.2022 г. Ответницата Т. Д. Г. е встъпила като съдлъжник във всички задължения на ЗП Г. Г.,произтичащи от посочения договор за покупкопродажба.

По така повдигнатия пред съда правен спор Окръжен съд-С. е постановил горепосоченото неприсъствено решение №167 от 18.05.2023 г.,с което е уважил предявения осъдителен иск,като е осъдил двамата ответници.ЗП Г. Б. Г. и Т. Д. Г. да заплатят на ищеца “М.”ЕООД цялата претендирана сума от 90 000 лв.,представляваща неустойка по чл.11 и чл.12 от горния договор за покупко-продажба с дата на сключване-12.05.2022 г.,ведно с разноски по делото в размер на 15 650 лв.

Както следва от нормата на чл.239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване,но съгласно чл.240,ал.1 от 3

ГПК,страната,срещу която е постановено неприсъствено решение може в едномесечен срок от връчване на решението да поиска от въззивния съд неговата отмЯ.,ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:

1/ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;

2/невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;

3/невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства,които не е могла да преодолее.

В случая единият от ответниците,срещу които е постановено горното неприсъствено решение-земеделския производител Г. Б. Г. иска отмЯ. на решението с подадената от него молба по чл.240,ал.1 от ГПК,като от изложените в молбата аргументи следва,че молителят се позовава на първата от визираните в тази норма хипотези,твърдейки,че не му е връчван редовно препис от исковата молба,както и от изпращаните до него призовки за съдебни заседания.

Твърдението на молителя,че не му връчен надлежно препис от исковата молба е основателно.В самата искова молба ищецът е посочил постоянен адрес за призоваване на ответника-земеделски производител Г. Б.,находящ се в гр.С.,ул.”С.”№23,вх.А,ап.64 и настоящ адрес на същия,находящ се в с.Л.,община С..Първоначално препис от исковата молба е изпратен на ответника-земеделски производител на посочения в исковата молба постоянен адрес в гр. С.,но след като съпровождащото преписа съобщение е върнато невръчено и с отбелязване от връчителя,че при посещението на адреса на три отделни дати в различно часово време лицето-адресат не е намерено,първоинстанционният съд е разпоредил да се направи справка за постоянния и настоящ адрес на Г. Б. Г. и след извършването на такава справка е разпоредил препис от исковата молба /респ. от съобщение до него/ да се изпрати на настоящия му адрес,който видно от приложената към първоинстанционното дело справка от 01.03.2023 г. /лист 76-ти/ се е намирал към момента на изготвяне на справката в с.Л.,община С..Съответно,според данните от справката, регистрираният постоянен адрес на ответника Г. Б. Г. към онзи момент е в гр.С.,ул.”С.”№23,вх.А,ет.8,ап.64,като този адрес съвпада с посочения в исковата молба постоянен адрес на същия ответник.С оглед на последното,а и предвид неизвършеното връчване на постоянния адрес на препис от исковата молба,съдът правилно е разпоредил такъв препис да се изпрати на настоящия адрес на ответника Г. в с.Л.,община С..Обаче,върху разписката към изпратеното на този адрес съобщение /изпратено ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея/ е извършено удостоверяване от лицето Н.Х.Я. в качеството й на кметски наместник на с.Л.,че след проведен разговор по телефона /по мобилен телефон с посочен в разписката номер/ Г. Б. Г. е отказал “да вземе писмото-категорично”.На база така извършеното от кметския наместник удостоверяване, първоинстанционният съд е приел,че съобщението следва да се счита за 4 редовно връчено на основание чл.44,ал.1 от ГПК,т.е. да се счита за редовно връчено при отказ,съответно на което е приел за редовно връчен на същото основание и приложения към съобщението препис от исковата молба и от приложенията към нея.

Настоящият съд намира,че на ответника-земеделски производител Г. Б.

Г. не е връчен надлежно препис от исковата молба по т.д.№22/2022 г. по описа на ОС-С..В тази връзка счита,че в конкретния случай не е имало фактическо основание изпратеният на този ответник препис от исковата молба да се счита за редовно връчен в хипотезата на чл.44,ал.1 от ГПК,т.е. при отказ за получаване на преписа от адресата.От описаното по-горе удостоверяване,извършено от кметския наместник на с.Л.-Н.Я.,следва,че ответникът Г. е отказал при проведен телефонен разговор да получи изпратено му от съда писмо,т.е. и тук не е ясно дали отказът се отнася до получаване на съобщението и изпратения препис от исковата молба,както и дали кметският наместник е запознал ответника по телефона с това какви конкретни съдебни книжа е трябвало да му се връчат в конкретния случай.Дори обаче да се приеме,че отказът на ответника се отнася до получаването на преписа от исковата молба и на съпровождащото преписа съобщение,то по телефон не може да бъде извършено връчване при отказ,включително и на препис от исковата молба.Отказът се удостоверява от връчителя,когато е извършен между присъстващи и адресата отказва да подпише разписката /в този смисъл е решение №407 от 23.12.2011 г. по гр.д.