Решение № 794 от 07.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. Варна, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110113297 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба с кумулативно съединени искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ от страна ищеца Н. А. А. от гр. Варна, против ответната страна „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от С.Ф.Г..

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил трудов договор с ответната страна №*** от 29.07.2024 г., като изпълнявал длъжността „охранител“ с код 5414007. Договорът бил сключен за срок от 01.08.2024 г. до 01.02.2025 г., с основно месечно възнаграждение в размер на 933 лв. При сключването на договора ищецът бил запознат с работното си място – охрана на помещение и район на а* Варна. Работил само нощни смени от 19,00 ч. до 07,00 ч.

След нощна смяна на 20.08.2024 г. ищецът получил указания по телефона да отиде на работа на друг обект в друг район, който не познавал. Отказал да смени работното си място и веднага бил предупреден по телефона, че ще бъде уволнен. Същата вечер установил, че на неговото място има друго лице, което не познавал. Когато получил трудовата си книжка установил, че трудовото му правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Ищецът твърди, че не е получавал предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Затова счита, че уволнението му е незаконно, защото липсвало взаимно съгласие.

Твърди, че за период от пет месеца и осем дни, считано от прекратяване на договора е останал без работа и следва да получи обезщетение в размер на 5 505 лв.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, както и да осъди ответната страна да му заплати обезщетение в размер на 5 505 лв. за оставането му без 1 работа поради уволнението – за период от пет месеца и пет дни, като сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното плащане.

В депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез представителя си сочи, че счита исковата молба е неоснователна. Ответната страна не оспорва, че с ищеца е бил сключен трудов договор, но твърди, че договорът е бил за неопределено време, със срок на изпитване от шест месеца. Заявява, че ищецът подал заявление до управителя на ответното дружество, с което поискал трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие. Така отправеното искане било прието от управителя, след което била издадена заповед №00000*/21.08.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Заповедта била връчена на ищеца на 22.08.2024 г. Ответната страна оспорва твърденията на ищеца, че му е било предлагано друго работно място. Твърди, че всички дължими от дружеството към ищеца суми са му били платени, като оспорва иска за обезщетение.

Предвид така изложените в отговора обстоятелства, ответната страна моли съдът да отхвърли предявените искове, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Като съобрази посочените по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения по делото трудов договор №00000***/29.07.2024 г. между ищеца и ответника е възникнало трудовоправно отношение, като ищецът е работил при ответната страна, изпълнявайки длъжността „охранител в предприятие“, с код по НКПД 54141007, с място на работа Й.. Договорът е бил сключен със срок за изпитване от шест месеца, считано от датата на постъпване на работа, като срокът е уговорен в полза на работодателя. С договора е уговорено месечно трудово възнаграждение за работника от 933 лв. и допълнително възнаграждение за нощен труд от 0,15% от МРЗ, но не по-малко от 1 лв. на час. Ищецът е постъпил на работа на 01.08.2024 г.

Със заявление от 21.08.2024 г., подписано от ищеца, същият е заявил на работодателя си – ответното дружество, че желае трудовият му договор да бъде прекратен по взаимно съгласие.

Със заповед №00000*/21.08.2024 г. на управителя на „С.Г.“ ЕООД трудовото правоотношение между дружеството и ищеца е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, т.е. по взаимно съгласие. Заповедта е връчена на ищеца на същата дата, като същият се е подписал на заповедта. Обстоятелствата относно сключването на трудовия договор, прекратяването му, както и продължителността на времето на работа при ответника, са отразени в трудовата книжка на ищеца, видно от представените в заверени копия страници от трудовата книжка.

От представената справка за брутно трудово възнаграждение на ищеца за месец август 2024 г. се установява, че за този месец възнаграждението възлиза на сума от 571, 85 лв. с начисленията и удръжките от възнаграждението.

2

На проведеното открито съдебно заседание ищецът заявява, че от ответната страна му било дадено да подпише заявлението за прекратяване на трудовия договор, след като той отказал да бъде променено мястото му на работа. Твърди, че бил принуден да подпише заявлението, но самият той не желаел.

Гореописаните факти съдът приема за доказани безспорно по делото, тъй като именно тези факти се установяват от представите по делото писмени доказателства, посочени погоре, както и от изявленията на страните на откритото заседание. Въз основа на така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Страните по делото са били в трудовоправно отношение, предвид сключения трудов договор. Правоотношението е прекратено със заповед на работодателя, като посоченото основание за прекратяване е постигнато взаимно съгласие на страните за това. Безспорно се доказва, че ищецът е подал писмено заявление до ответника със заявено желание за прекратяване на правоотношението, което очевидно ответната страна е приела. Самият ищец заявява, че е подписал заявлението, което му било дадено от ответника. Не се доказват твърденията на ищеца, че е бил принуден да подпише въпросното заявление, след отказ от негова страна да промени мястото си на работа, поради което не може да се приеме, че е подал заявлението против волята си, или че не е разбрал с какво съдържание е заявлението. В писмено изявление, представено на откритото заседание ищецът заявява, че е подписът в заявлението и изписването на имената си той извършил извън офиса на дружеството върху готова бланка, поради което не бил запознат със съдържанието му, а за прекратения трудов договор узнал след връщането на трудовата му книжка. Във връзка с тези твърдения следва да се отбележи, че независимо къде е било подписано заявлението и независимо дали е бланково, ищецът е имал възможност да се запознае със съдържанието му. Също така е имал възможност да се запознае и със заповедта за прекратяване на трудовия договор, тъй като на самата заповед той също се е подписал.

Имайки предвид гореизложените обстоятелства съдът счита, че предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ се явяват неоснователни и недоказани. Трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие, за което ищецът е подал писмено заявление, което е било прието от ответното дружество. Предвид това не може да се приеме, че уволнението е незаконно и няма основание за неговата отмяна. Затова предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от НК следва да се отхвърли. Доколкото не се установява незаконност на уволнението, то неоснователен и недоказан е искът по чл.344, ал.1, т.3 от НК, който също следва да се отхвърли.

Относно разноските по делото: Предвид разпоредбите на чл. 359 от КТ и чл. 83, ал. 1, т.

1 от ГПК, ищецът не дължи заплащане на разноски по производството, но не е освободен от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя била защитавана от адвокат или юрисконсулт. В случай ответната страна е била представлявана в процеса от юрисконсулт, като с отговора на исковата молба е отправено искане за присъждане на разноски. Предвид това ищецът следва да заплати на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лева.

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ от страна на Н. А. А., с ЕГН ********** от ***, против „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от С.Ф.Г. за признаване за незаконно уволнението със заповед №00000*/21.08.2024 г. на управителя на „С.Г.“ ЕООД и за отмяна на уволнението.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.3 от КТ от страна на Н. А. А., с ЕГН ********** от ***, против „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от С.Ф.Г. за присъждане на обезщетение в размер на 5 505 лв. за оставане на ищеца без работа поради уволнението.

ОСЪЖДА Н. А. А., с ЕГН ********** от *** да заплати на „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от С.Ф.Г., направени по делото разноски от 150 лв. (сто и петдесет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Варнанския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от днес 07.03.2025 г.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4