Решение № 22430 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22430 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110134902 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „К.И.” АД срещу Р. Г. К., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми във връзка с Договор за потребителски кредит „Екстра” № 101989/12.05.2020 г.: сумата от 900 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2021 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, сумата от 64,80 лв. - възнаградителна лихва за периода 12.06.2020 г. - 12.11.2020 г. и сумата от 111,58 лв. – мораторна лихва за периода 13.06.2020 г. - 26.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30455/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „К.И.” АД линк за потвърждение, сключването на Договора за потребителски кредит „Екстра” № 101989/12.05.2020 г. Желаната сума от 900 лв. му е била преведена чрез системата Е-pay и получена от ответника на каса на партньорски офис на „И.” АД срещу представена от Р. Г. К. лична карта. Ищецът посочва, че ответникът е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна възнаградителна лихва, като задължението е платимо на равни месечни вноски със следните падежи: 12.06.2020 г., 12.07.2020 г., 12.08.2020 г., 12.09.2020 г., 12.10.2020 г., 12.11.2020 г. Твърди, че ответникът не е погасил никаква част от задълженията си, поради което дължи и мораторна лихва в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението 1 по чл. 410 ГПК възлиза на 111,58 лв. С оглед гореизложеното ищецът моли за уважаване на предявените искове, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В открито съдебно заседание назначеният на ответника особен представител оспорва исковете като неоснователни и моли за отхвърлянето им.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.

За основателността на исковете по чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР ищецът следва да докаже следните факти: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № 101989/12.05.2020 г. със соченото в исковата молба съдържание, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 900 лв. и за последния е възникнало задължение за погасяване на кредита, заедно с възнаградителна лихва в претендирания размер за исковия период, произтичаща от валидна клауза за възнаградителна лихва, и настъпила изискуемост на претендираните вземания.

За основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже следните факти: наличието на главно задължение, изпадането на ответника в забава, респективно падеж на задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забавено изпълнение.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

В конкретния случай ищецът се позовава на възникнало между страните правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние – по електронен път чрез използване на интернет страница. Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК) – съгласно нормата на чл. 9 ЗПК това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв договор може да бъде сключен и като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от 2 доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга, по отношение на която законът е приложим е и кредитирането. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.

2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Предвид изложените от ищеца фактически твърдения за начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП (загл. изм. ДВ бр.

85/2017 г. - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги).

Ищецът е изложил твърдения, че процесният договор за потребителски кредит е сключен посредством подаване на заявка на онлайн сайта на търговеца, а именно www.creditins.bg с избор на сума, срок, запознаване с преддоговорна информация, Общи условия и СЕФ, попълване на лични данни, предвид на което приложимият закон относно формата на изявленията е ЗЕДЕУУ (с предишно наименование ЗЕДЕП). Съобразно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов извършител.

В настоящата хипотеза ответникът е сезирал кредитора посредством попълване на електронна заявка на сайта на търговеца за кандидатстване за кредит. Самият формуляр от 12.05.2020 г. (заявка № 101989) е приет по делото и съдържа лични данни, а именно: три имена на ответника, ЕГН, месторабота и длъжност, доходи в лева, IP на клиента, както и номер на заявката, дата и час на заявката, вид кредит – продукт „Екстра“, начин на получаване на сумата – И., сума на кредита – 900 лв., срок – 6 месеца (връщане на 12.11.2020 г.), цел на кредита – за текущ ремонт, посочено е, че договорът е одобрен на 3

12.05.2020 г. в 17:12:41 ч. и видян на 12.05.2020 г. в 17:14:13 ч. По делото е представен и сключеният от разстояние Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 101989/12.05.2020 г. между „К.И.“ ООД, ЕИК ********* (с правоприемник ищецът „К.И.“ АД, ЕИК *******) и Р.

Г. К., и приложимите към него общи условия, в който се съдържат личните данни на ответника, включително номер на лична карта и дата на издаването й и постоянен адрес, както и изявлението на ответника, че е бил запознат и приема специалните и общите условия на търговеца, както и че на последния се предоставя потребителски кредит в размер на сумата от 900 лв. за задоволяване на текущи потребителски нужди, за което се начислява и договорна лихва в общ размер на 64,80 лв., при уговорен между страните годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,7 %, както и такса „Гарант“ в общ размер на 513 лв., при което общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 1477,80 лв., от която 900 лв. – главница, 64,80 лв. – договорна лихва, 513 лв. – такса „Гарант“. Съгласно уговореното между страните и приложения в договора погасителен план кредитът подлежи на връщане за период от 6 месеца с размер на месечната вноска от общо 246,30 лв. (включваща 150 лв. – главница, 10,80 лв. – договорна лихва и 85,50 лв. – такса „гарант“), платима на 12-то число от месеца, с краен срок за издължаване на кредита – 12.11.2020 г.

По делото е приета и разписка за извършено плащане № 2000000211779576 от 12.05.2020 г., с която ищецът на посочената дата в 17:15 ч. е извършил паричен превод към „И.“ АД в размер на договорената сума от 900 лв. с посочено основание „договор № 101989/12.05.2020 г.“ в полза на ответника Р. Г. К. с посочен ЕГН, номер на лична карта и дата на издаването й.

Съобразявайки легалните дефиниции на понятията „електронен документ“ и „електронен подпис“, дадени в чл. 3, т. 35 и т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., и с оглед представените и приети по делото заявка № 101989/12.05.2020 г. и Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 101989/12.05.2020 г., съдържащи подробна информация относно личните данни на ответника Р. Г. К., и разписка за извършено плащане на същата дата, настоящият съдебен състав приема, че процесният договор е сключен именно от ответника, който се е съгласил на отправеното му предложение от ищеца – кредитодател, предоставяйки му личните си данни. В случая договорът за кредит се счита за сключен не в момента на подписването му на хартиен носител, а в момента на изразяване на съгласието на ответника чрез потвърждение в съответния линк. Ето защо и съдът приема за доказан факта, че между страните е сключен посоченият договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че сумата по договора е получена от ответника, който не е оспорил нито сключването на договора за потребителски кредит, нито получаването на сумата по договора.

Доколкото страна по процесния договор, в качеството си на кредитополучател, е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид предмета на сделката, то в случая 4 договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо същата са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП. Нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда задължението служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Предвид нормата на чл. 22 ЗПК относими към служебната проверка на съда в разглежданата хипотеза са изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК.