Решение № 4 от 05.01.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр. Димитровград, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора М. Петрова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело № 20235610100586 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „ЕВН България

Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430 срещу В. Л. И. – Л., ЕГН ********** иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че В. Л. И. – Л., ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, на основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ, сума в размер на 342,34 лева, представляваща стойността на консумирана, но незаплатена от ответницата електрическа енергия за периода от 20.12.2021 г. до 19.01.2022 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 28,24 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.02.2022 г. до 28.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 81/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си съгласно публично известни общи условия (ОУ). Посочва, че съгласно чл. 35 от относимите към предмета на делото ОУ, а именно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ013/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г., същите обвързват потребителите с лед изтичането на 30-дневен срок от публикуването им, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ОУ са публикувани на сайта на дружеството на посочения в исковата молба електронен адрес. Твърди, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ, дружествотоищец е поело задължения да снабдява с електрическа енергия обект на ответницата с ИТН 1039748, находящ се на адрес: с. Чешнигирово, ******************. Посочва, че в тази връзка е открит клиентски номер 1010530977 на името на ответницата, в качеството й на лице, в полза на което по силата на Нотариа лен акт, вписан в Служба по вписванията – Асеновград на 03.07.2020 г., № 22, том 10, дв. вх. рег. № 2420/03.07.2020 г., е учредено вещно право на ползване върху посочения имот. Излага 1 аргументи, че по силата на чл. 11, т. 1 от ОУ, ответницата е задължена да заплаща всички свои задължения във връзка със снабдяването с електрическа енергия от дружеството-ищец по реда и начина посочени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ОУ. Поддържа, че при неплащането на дължимите суми в срок, на основание чл. 27, ал. 1 от ОУ, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди, че до обекта на ответницата през периода от 20.12.2021 г. до 19.01.2022 г. е доставена е лектрическа енергия, чиято стойност възлиза на 342,34 лева и която не е заплатена от ответницата. Във връзка с изложеното, поддържа, че същата дължи лихва за забава за периода от 05.02.2022 г. до 28.11.2022 г. в размер на 28,24 лева. Посочва, че във връзка с описаните задължения е издадена и съответна фактура.

В тази връзка твърди, че на 29.11.2022 г. дружеството-ищец е подало заяв ление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Поддържа, че въз основа на последното е образувано ч.гр.д. № 81/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са предявени исковете, предмет на настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. Б. И., с който оспорва иска. Поддържа, че същият е недопустим, тъй като по делото не е представен договор за присъединяване към ЕВН България на основание чл. 84, ал. 2 ЗЕ, въз основа на който е открита партида на името на ответницата. По същество поддържа, че претенцията е неоснователна по аргументи, че не са ангажирани доказателства относно обстоятелството, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия. Отделно от това посочва, че липсват данни относно обстоятелството дали издадената от ищеца фактура е връчена на ответницата. Оспорва доказателствената стойност на приложения към исковата молба препис – извлечение от сметка.

В хода по същество, процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника оспорва възникването на вземането, като поддържа, че не са ангажирани доказателства относно обстоятелството, че процесната фактура е сведена до знанието на ответната страна, респективно, че същата дължи претендираната сума.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Въз основа на депозирано на 29.11.2022 г. заяв ление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 26 от 26.01.2023 г. по ч.гр.д. № 81/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 342,34 лева, представляваща главница за периода от 20.12.2021 г. до 19.01.2022 г. поради неизпълнение на задължение за заплащане стойността на ел. енергия, доставена в посочения период до обект на потребителя в с. Чешнигирово, ул. „К. Попчев“, бл. 7, ап. 9, както и сума в размер на 28,24 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.02.2022 г. до 28.11.2022 г., ведно с 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя-ищец е указано, че може да предяви иск за 2 установяване на вземането си.

От представеното по делото копие на фактура № ********** се установява, че дружеството-ищец е издало на името на М.К. фактура за електрическа енергия в размер на 1682 кВтч възлизаща на 342,34 лева за отчетен период 20.12.2021 г. – 19.01.2022 г. за ИТН № 1039748 в с. Чешнигирово.

Към исковата молба е приложена справка от Агенция по вписванията, приета от съда и неоспорена от ответната страна, от която се установява, че на 03.07.2020 г. е извършено вписване относно обстоятелството, че в полза на ответницата – В. Л. И. – Л. е учредено право на ползване, като на 07.02.2022 г. е вписан и извършен от пос ледната отказ от него, и двете върху имот, находящ се в с. Чешнигирово, ******************.

По делото е представено копие от издание на вестник „Дневник“ от 27.05.2008 г.

, в което са публикувани Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, като съгласно чл. 18, потребителят заплаща на продавача на електрическа енергия в срок от 10 дни за всички фактури, с изключение на фактурите по чл. 17, ал. 4 – когато са издадени фактури на части поради предоставени услуги с консумация над 10000 кВтч. Съгласно чл. 27, ал.

1, в случай на неизпълнение на задължението за плащане в срок, клиентът дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че обектът на потребление, находящ се в с. Чешнигирово, ****************** е бил присъединен към електроразпределителната мрежа през периода от 20.12.2021 г. до 19.01.2022 г., като през този период до посочения обект има доставена електроенергия за обект с ИТН 1039748, отчетена от средство за техническо измерване № 000813535 в размер на 1682 кВтч, от които 595 кВтч дневна електроенергия и 1087 кВтч нощна енергия.

Вещото лице е посочило, че електромерът е бил отчитан от отчетник чрез оптична глава, като отчетените количества съвпадат с фактурираните такива. Съгласно заключението, поставеният електромер за процесния период е преминал изискуемите проверки, съответно е имал необходимите знаци за преминати такива.

По делото е допусната и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на вещото лице по която се установява, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ищеца, като дължимата цена на консумираната електроенергия е изчислена правилно от продавача. Според вещото лице обезщетението за забава за процесния период възлиза на 28,24 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответницата е релевирал възражение за недопустимост на исковата претенция. Съдът намира същото за неоснователно, доколкото наведените доводи касаят претенцията по същество, от една страна, а от друга страна искът е предявен от процесуално легитимирана страна срещу пасивно легитимиран ответник в срока, предвиден в чл. 415, ал. 4 ГПК.

За да бъде уважен главният иск е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване валидно възникнало между него и ответницата правоотношение по доставка на електрическа енергия за процесния имот, в това число и качеството на последната на клиент на електрическа енергия, реалната доставка на 3 електрическа енергия за исковия период в твърдяното количество, равно на претендираната сума, с оглед на което е възникнало валидно и изискуемо задължение за плащане, както и факта на изпадането в забава на ответницата.

Чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ регламентира, че по регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти – за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.

Съгласно дадените с Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСТГК на ВКС, разяснения, между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно правоотношение, включващо задължението на предприятието да доставя електрическа енергия срещу насрещното задължение на потребителя да заплати същата, като това отношение между страните е възникнало от сключен между тях договор без значение дали този юридически факт се е осъществил в писмена форма или по друг начин. В тази връзка в чл. 98а ЗЕ е уредено, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. В чл. 4 от общите условия на дружеството-ищец, приложими към настоящия случай, е предвидено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице собственик или ползвател на имот, присъединен електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Този състав на съда намира, че ищецът и ответницата са обвързани от облигационна връзка, тъй като ответната страна като ползвател на електроснабден имот има качеството на потребител на енергийни услуги. При учредено вещно право на ползване, титулярът на това право ползва вещта и извлича ползите от същата, поради което и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС той е задължен за разноските, свързани с ползването, доколкото за собственика остава т.нар. „гола собственост“ и докато правото на ползване съществува, той е лишен от възможността да си служи с вещта.

Ето защо, в хипотезата на учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабден имот, разноските за ползването на имота, включително и за консумираната електроенергия, остават в тежест на вещния ползвател. В този смисъл съдът намира, че от събраните по делото доказателства – справка от Агенция по вписванията, както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза, се установява, че през процесния период титуляр на вещното право на ползване върху имот с ИТН № 1039748 – находящ се в с. Чешнигирово, ****************** е ответницата, като до имотът реално е доставена твърдяната от ищцовото дружество електроенергия в посочения от последното размер. Предвид изложеното ищцовата претенция е доказана по своето основание. Доколкото от заключението на вещите лица по двете допуснати експертизи – съдебно-счетоводна и съдебно-техническа се установи, че отчетените количества съвпадат с фактурираните и доставената електроенергия възлиза на посочената от ищеца в исковата молба сума, а именно 342,34 лева, то искът е доказан и по своя размер. В подкрепа на изводите за основателност на претенцията е и обстоятелството, че не са ангажирани доказателства за евентуално извършвани плащания. От друга страна, обстоятелството на чие име е издадена процесната фактура е без правно значение, доколкото в производството с категоричност се установи, че обект с ИТН № 1039748 е именно процесният имот и титуляр на вещното право на ползване за периода е именно ответницата. В тази връзка следва да се отбележи, че без значение за възникване на вземането е и обстоятелството дали процесната фактура е сведена до знанието на задълженото лице и в този смисъл 4 доводите на ответната страна са неотносими. Това обстоятелство би имало значение за изпадане на потребителя в забава и то в случай, че връчването на счетоводния документ е въведено като изискване, обуславящо настъпването на този юридически факт.