Решение № 398 от 11.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Русе, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20234520106706 по описа за 2023 година

Ищцата Т. Т. П. твърди, че е дългогодишен служител на „Енерго-Про Варна” ЕАД като от 2005г. работи в Център за обслужване на клиенти на дружеството в гр.Русе, ул.”Мостова” № 6 на длъжност „Специалист обслужване на клиенти”. На 27.11.2023г. към 15.00 часа, на местоработата на ищцата в Център за обслужване на клиенти на „Енерго-Про Варна” ЕАД, в гр.Русе, ул.”Мостова” № 6, гише 7, същата била посетена от ответника, абонат на електроразпределителното дружество. Г. Г. й отправил въпрос докога няма да има електрозахранване в с.Червена вода, обл.Русенска, където той живеел. Т. П. любезно му отговорила, че никой не може да каже докога няма да има електрозахранване, тъй като електроразпределителното дружество работи по отстраняване на множество аварии с оглед метерeологичната обстановка към момента в страната и в района, поради което и не може да се ангажира с отговор. Ищцата учтиво обърнала внимание на ответника, че към него момент в района над 8 000 абонати на електроразпределителното дружество са с прекъснато захранване поради влошената метеорологична обстановка, както и че екипи на дружеството работят по отстраняването на множество възникнали аварии, включително и тази в с.Червена вода. Ответникът, недоволен от обясненията на ищцата, повишил тон и я попитал ще го обезщети ли някой за времето, през което е без електрозахранване вече два дни, след което демонстративно и повишавайки тон, независимо от мястото на което се намирал и в присъствието на служители на дружеството, както и на други граждани заявил, че ако не бъде обезщетен няма да си плати последната сметка за ток, а в случай, че служител на дружеството прекъсне електрозахранването на имота му поради неплатена сметка, същият щял: „Ако някой дойде да бутне електромера, да ми изключи тока, ще му счупя ръцете, нека ме вкарат в затвора ...”. Въпреки непристойното е арогантно поведение на ответника, 1 ищцата му отговорила, че възстановяването на електрозахранването не зависи по никакъв начин от нея, както и че негово е решението какво да прави. Ответникът продължил да говори на висок тон, да се държи арогантно и да се саморазправя с ищцата, поискал да говори с шефа й, в резултат на което Т. П. му казала, в случай, че има някакви претенции, то да ги отправи към компетентните за това лица, като началниците й се помещават в гр.Варна и ако иска да се обърне към тях или да им пише. Г. Г. заявил, че с писание до началниците на електроразпределителното дружество нямало да се реши въпроса и настоява да му бъде отговорено докога няма да има ток. На тръгване от Центъра за обслужване на клиенти, ответникът заявил отново на висок глас, че хората от селото са бесни от това, че са без ток, като на излизане заявил: „Утре сутринта ще се гледате”. Към него момент ищцата изобщо не е обърнала внимание на думите на ответника, тъй като изпитвала силно безпокойство и притеснение от случилото се, както и неудобство от колегите си и гражданите – потребители на електроразпределителното дружество, намиращи се по това време в Центъра за обслужване на клиенти. На 28.11.2023г. сутринта, колега на ищцата я информирал, че ответникът, който я посетил на работното й място предишния ден е публикувал видео, от което се установява, че през цялото време е записвал случващото се на мобилния си телефон, както и че чрез своя профил в социалната платформа „Фейсбук” го е направил публично достояние на неограничен кръг хора, като е споделил записавоното от него видео в личния си профил. Колегата на ищцата й изпратил публикуваното от ответника видео, в което ясно се виждала Т. П.. Към 28.11.2023г. видеото, в което е заснета и записана ищцата вече било видяно от над 900 души, като дори в личния профил на ответника в социалната платформа „Фейсбук”, под видеото имало и коментари от трети лица, потребители на социалната платформа, които в коментарите си изразявали задоволството си от постъпката на ответника. Видеото било споделяно в социалната мрежа от потребители на същата. В резултат на разпространението на заснетото видео в социалната платформа „Фейсбук” последвали негативни коментари, адресат на които била ищцата като служител на електроразпределителното дружество. Тези коментари са станали достояние на множество хора, в това число и на познати на ищцата, включително на семейството и близките й, както и на нейни колеги. С извършване на акта на заснемането на ищцата е налице неправомерно нарушение на правото й на неприкосновеност на личния живот, част от чиято защита е забраната за заснемане, а след като такова е осъществено, не би могло да се приеме, че това нейно право само е застрашено, без да е накърнено. Накърняването на това право и в случая е неправомерно, доколкото е извършено без съгласието и знанието на неговия титуляр – ищцата и при липса на други обстоятелства, които оправдават това нарушение. С акта на записване и заснемане са нарушени конституционни лични права на ищцата, засегнати са личното й достойнство, чест и професионална репутация, като Т. П. не е давала съгласие да бъде заснемана и записвана, тъй като тя дори не е знаела за това. Чрез своя профил във „Фейсбук”, ответникът – автор на процесния видеоклип, го е направил публично достояние на неограничен кръг хора, с което е нарушил и конституционно закрепеното право на ищцата да не бъде фотографирана, филмирана и записвана, поради което следва да се приеме, че това негово действие е противоправно. Вследствие на публикувания от ответника 2 видеоклип, ищцата е изпитала негативни емоционални преживявания, претърпяла силен емоционален стрес от разправията с ответника, почувствала се обидена от случилото се и с наранено достойнство. Поведението на ответника е явна демонстрация на незачитане, на авторитета, на ищцата и в нарушение на установените норми и правила, като с постъпката си последният подтиквал и настройвал гледащите видеоклипа да изградят негативно отношение към електроразпределителното дружество и неговите служители, в частност към ищцата. С цел защита на своите права и интереси, на 07.12.2023г. Т. П. е депозирала писмена жалба пред Комисията за защита на личните данни, в която е изложила подробни съображения относно нарушаването на правата й по ЗЗЛД и Регламент /ЕС/ 2016/679, като е поискала комисията да извърши проверка по случая и преустановяване на действията от страна на Г. Г. спрямо нея, а в случай на необходимост прилагане на мерките по чл.58, пар.2, букви „а” – „з” и „й” от Регламент /ЕС/ 2016/679 или по чл.80, ал.1, т.3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях налагането на административно наказание в съответствие с чл.83 от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и по глава девета. Депозираната жалба е била заведена в КЗЛД с рег.№ ППН-01-1088/08.12.2023г. по описа на КЗЛД, като към настоящия момент няма произнасяне по случая. Твърди, че изложените от нея факти обосновават извод за наличие на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди, които в случая са негативни промени в психичното състояние на същата, а именно засегнатото й лично достойнство, чест и професионална репутация, както и отрицателното емоционално изживяване и душевно страдание вследствие на душевно-емоционалното изживяване при публикуване на видеоклипа в публичното пространство. Поради това моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 2 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на личното достойнство, чест и професионална репутация, както и отрицателно емоционално изживяване, причинени при и в резултат от заснемането на видеоклип с нейно участие и публикуването му в социалната мрежа „Фейсбук”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта 27.11.2023г. до окончателното й изплащане.

Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.45 от ЗЗД.

Ответникът Г. С. Г. оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че не оспорва, че е посетил Центъра за обслужване на клиенти в гр.Русе, но не отговаря на истината да е демонстрирал арогантно и непристойно поведение, както и да се е саморазправял със служителката, каквото и да е разбирането й за това, тъй като не ставало ясно. Тъкмо обратното. С отговорите си ищцата го е провокирала: „Изберете си държава, в която да живеете ...! Никой не може и няма да ви обезщети! ... ами пишете ... шефове няма във Варна са ... като не платите ще прекъснем захранването ...” и пр. Твърди и че в чл.39-41 от Конституцията на Република България и в чл.10 от конвенцията за защита правата на човека 3 и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността. То е в основата на демократичните процеси, представлява един от найважните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, като същевременно е условие за напредъка на обществото и за развитието на всеки отделен индивид. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата /умишлено унижаване достойнството на дадено лице посредством вулгарни, цинични изрази и квалификации по нечий адрес/ и на клеветата /съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму/.

Публичното изказване на оценъчни съждения, които не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата, не е противоправно, поради което и не е налице основание за ангажиране отговорността на автора им. В конкретния казус поведението на ответника не само не кредитира твърдяното с исковата молба, но то не е противоправно и не съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели. Публично изказване и коментари попадащи в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България, спрямо ищцата от ответника няма и няма изобщо оценъчни коментари. Не отговарят на истината и не могат да бъдат споделени твърденията на ищцата за незнание да е направен запис и случайно узнаване. Не става ясно как ищцата установява публичността на поста във Фейсбук профила на ответника, достигнал до „широк кръг хора – 900” без да изложи съображения за това обстоятелство и как то се съотнася с негативните й изживявания при все твърдяната добронамереност в поведението й и липса на оценъчни съждения и коментари от ответника. Обективно не са засегнати честта, достойнството и доброто име, независимо твърдените субективни възприятия на ищцата. Не е налице деликтно поведение и ответникът не дължи обезщетяване на претърпени от ищцата вреди.

По тези съображения моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата е служител на „Енерго-Про Варна” ЕАД като от 2005г. работела в Център за обслужване на клиенти на дружеството в гр.Русе, ул.”Мостова” № 6 на длъжност „Специалист обслужване на клиенти”. На 27.11.2023г. към 15.00 часа, на местоработата на ищцата в Център за обслужване на клиенти на „Енерго-Про Варна” ЕАД, в гр.Русе, ул.”Мостова” № 6, гише 7, дошъл ответника, който като абонат на електроразпределителното дружество е поискал от нея информация докога няма да има електрозахранване в с.Червена вода, обл.Русенска, където той живеел, тъй като същото било прекъснато поради влошената към него момент метериологична обстановка в страната и 4 възникнали множество аварии по елекроразпределителната мрежа и съоръжения. Т. П. му отговорила, че никой не може да каже докога няма да има електрозахранване, тъй като електроразпределителното дружество работи по отстраняване на множество аварии с оглед метереологичната обстановка към момента в страната и в района, поради което и не може да се ангажира с отговор. Ищцата обърнала внимание на ответника, че към него момент в района над 8 000 абонати на електроразпределителното дружество са били с прекъснато захранване поради влошената метеорологична обстановка, както и че екипи на дружеството работят по отстраняването на множество възникнали аварии, включително и тази в с.Червена вода. Ответникът, недоволен от обясненията на ищцата, повишил тон и я попитал ще го обезщети ли някой за времето, през което е без електрозахранване вече два дни, след което демонстративно и повишавайки тон, независимо от мястото на което се намирал и в присъствието на служители на дружеството, както и на други граждани заявил, че ако не бъде обезщетен няма да си плати последната сметка за ток, а в случай, че служител на дружеството прекъсне електрозахранването на имота му поради неплатена сметка, същият щял: „Ако някой дойде да бутне електромера, да ми изключи тока, ще му счупя ръцете, нека ме вкарат в затвора ...”. Въпреки арогантното поведение на ответника, ищцата му отговорила, че възстановяването на електрозахранването не зависи по никакъв начин от нея, както и че негово е решението какво да прави. Ответникът продължил да говори на висок тон, да се държи арогантно и да се саморазправя с ищцата, поискал да говори с шефа й, в резултат на което Т. П. му казала, в случай, че има някакви претенции, то да ги отправи към компетентните за това лица, като началниците й се помещават в гр.Варна и ако иска да се обърне към тях или да им пише. Г. Г. заявил, че с писание до началниците на електроразпределителното дружество нямало да се реши въпроса и настоява да му бъде отговорено докога няма да има ток. На тръгване от Центъра за обслужване на клиенти, ответникът заявил отново на висок глас, че хората от селото са бесни от това, че са без ток, като на излизане заявил: „Утре сутринта ще се гледате”. Към него момент ищцата изобщо не е обърнала внимание на думите на ответника, тъй като изпитвала силно безпокойство и притеснение от случилото се, както и неудобство от колегите си и гражданите – потребители на електроразпределителното дружество, намиращи се по това време в Центъра за обслужване на клиенти. На 28.11.2023г. сутринта, колега на ищцата я информирал, че ответникът, който я посетил на работното й място предишния ден е публикувал видео, от което се вижда, че през цялото време Г. Г. е записвал случващото се на мобилния си телефон, както и че чрез своя профил в социалната платформа „Фейсбук” го е направил публично достояние на неограничен кръг хора, като е споделил записаното от него видео в личния си профил. Колегата на ищцата й изпратил публикуваното от ответника видео, в което ясно се виждала Т. П.. Към 28.11.2023г. видеото, в което е заснета и записана ищцата вече било видяно от над 900 души, като дори в личния профил на ответника в социалната платформа „Фейсбук”, под видеото имало и коментари от трети лица, потребители на социалната платформа, които в коментарите си изразявали задоволството си от постъпката на ответника.