Определение № 24205 от 19.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24205 гр. София, 19.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело № 20221110134586 по описа за 2022 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

На ищеца следва да се укаже да представи превод на български език на фактурата от 06.3.2021 г. /съобразно чл. 185 ГПК/.

Следва да бъде допуснато изслушване на съдебна автотехническа експертиза за отговор на задачи № 4 от исковата молба.

Останалите доказателствени искания на ищеца следва да бъдат отхвърлени, тъй като целят установяване на безспорни факти.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито заседание да представи превод на български език на фактурата от 06.3.2021 г., като му УКАЗВА че при неизпълнение съдът ще отмени определението в частта, с която е приета като писмено доказателство.

ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза по задача № 4 от исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Йордан Донев Йорданов.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 250 лева, вносим от ищеца в 1 едноседмичен срок от съобщението.

ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.10.2022 г. – 14,55 часа , за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора.

Вещото лице да се призове, като му се укаже да работи след представяне на доказателства за внесен депозит.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявен е осъдителен иск правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 1000 лева - частична претенция от вземане в размер на 5740 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” и ликвидационни разноски, заедно със законна лихва от предявяване на иска до погасяване.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 9365,30 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и ликвидационните разноски. Твърди, че след покана ответникът е погасил само част от задължението в размер на 3640,30 лева, поради което претендира остатъка.

Ответникът оспорва иска, като поддържа, че с извършеното плащане е погасил изцяло регресния дълг, както и че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди.

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил 2 претендираното вземане.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са всички факти, включени във фактическия състав на вземането за главница и некасаещи неговия размер, че ликвидационните разноски възлизат на 15 лева, както и че ответникът е погасил част от регресното вземане в размер на 3640,30 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3