Решение № 2874 от 17.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2874 гр. София, 17.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА

Административно наказателно дело № 20221110200190 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. К. Б. срещу наказателно постановление № 19-4332028130 от 13.01.2020 г. на началник група към ОПП-СДВР, с което на К. К. Б., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е санкционираното физическо лице, което в подадена жалба , моли същото да бъде отменено. Излагат се доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението по пункт 1, което от своя страна е допринесло и за неправилно приложение на материалния закон. За нарушението по пункт 2 се изтъква, че не е налице виновно поведение. В обобщение намира, че и АУАН, и НП не отразяват реалната фактическа обстановка.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Началник група в СДВР-ОПП, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

1

Жалбоподател е К. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Младост-3“, бл.

356, вх. 7, ет. 7, ап. 20, със *** категория В, на отчет в СДВР.

На 12.11.2019 г., около 13:50 ч., в гр. София, по ул. „Св. Кипрян“ , жалбоподателят Б., управлявал лек автомобил модел/марка „БМВ 116Д“, с рег. № ***, с посока на движение към ул. „Слънчево зайче“. Пътната настилка била от асфалт, суха и без неравности и наклон. Жалбоподателят се движел по път без предимство, като се насочил към кръстовището с бул. „Андрей Сахаров“. Преди навлизане в кръстовището, в пътната лента, в която се движел жалбоподателят имало поставен пътен знак „Б-2“.

Жалбоподателят приближил кръстовището с бул. „Андрей Сахаров“, но без да съобрази наличието на пътен знак „Б-2“, навлязъл в същото, не пропуснал движещия се по път с предимство, обозначен с пътен знак „Б-3“, лек автомобил модел/марка „Хюндай“, с рег. № ***, управляван от свидетеля Р. Ризова – Джоза, в резултат, на което реализирал ПТП.

Въпреки реализираното ПТП, жалбоподателят не спрял, управлявания от него лек автомобил, за да установи дали са настъпили щети, а продължил движението си. Свидетелят Джоза последвала лекия автомобил на жалбоподателя и му подала звуков сигнал да спре автомобила. Същият спрял, а между двамата възникнал спор за възстановяване на причинените по лекия автомобил на свидетеля Джоза щети, а след което жалбоподателят Б. се качил обратно в лекия автомобил и продължил в неизвестна посока.

Свидетелят Джоза подала сигнал до органите на реда за настъпилия пътен инцидент и на място пристигнал екип на ОПП-СДВР, който установил, механизма на настъпване на инцидента, както и нанесените на лек автомобил модел/марка „Хюндай“, с рег. № *** щети в областта на предния ляв калник, предната лява врата и други. На място бил съставен Протокол за ПТП № 1-770486, както и скица към него.

На 05.12.2019 г., в присъствието на жалбоподателя Б., Емил Петров, на длъжност „младши автоконтрольор“, съставил срещу жалбоподателя АУАН № 633327/05.12.2019 г., в който било прието за установено, че като не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил, на кръстовището с бул. „Андрей Сахаров“ е реализирал ПТП – нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, а след което е напуснал местопроизшествието – нарушение на чл. 123, ал.

1, т. 1 ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го приел без възражения, такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

На основание така съставения АУАН, началник група в СДВР-ОПП издал оспореното наказателно постановление № 19-4332-028130/13.01.2020 г., с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП, наложил на жалбоподателя Б. административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му наложил наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца. Препис от постановлението бил връчен на 10.12.2021 г., а на 17.12.2021 г., постъпила и процесната жалба.

Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от показанията на 2 свидетеля П. Д., Р. Ризова - Джоза, докладна записка, Декларация попълнена от К. Б., Декларация попълнена от Р. Р., скица към протокол за ПТП, Протокол за ПТП № 1-770486, справка картон на водача, Заповед № 513з-2509/21.04.2015 г., Заповед № 8121з515/14.08.2018 г., Заповед № 8121к-13180/29.10.2019 г. и други.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д., като логично и последователно поднесени, като от същите се извеждат фактите, относно начина на разположение на лек автомобил модел/марка „Хюндай“, пътната обстановка, наличието на пътни знаци, както и установените по лекия автомобил щети, в областта на левия преден калник и лявата врата на МПС.

Показанията на свидетеля се подкрепят и от приложените по делото, протокол за настъпило ПТП, както и скица към него, от които еднозначно се извежда, посоката на движение и на двата леки автомобила, разположението им спрямо пътното платно, наличието на пътни знаци и имуществени щети.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Джоза, като отчете обстоятелството, че същата би могла да е заинтересована от изхода на делото, поради това, че е потърпевша от настъпилото ПТП. Но съдът не намери причина да дискредитира показанията й, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал, както и установяват факта, че въпреки настъпилия пътен инцидент, водачът на другия лек автомобил не е останал на място. Същата споделя, че е успяла да запише регистрационния номер на същия, благодарение на съдействието на преминаващи в този момент, граждани.

От попълнената от жалбоподателя декларация, се потвърждават фактите относно дата, място и час на настъпване на процесния инцидент, както и че именно той е управлявал лек автомобил модел/марка „БМВ 116Д“, с рег. № ***, като същият не отрича, че е напуснал местопроизшествието.

Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и териториална компетентност на контролните органи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.

В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 513з-2509/21.04.2015 г., Заповед № 8121з-515/14.08.2018 г., Заповед № 8121к-13180/29.10.2019 г. Спазени са 3 сроковете за изготвянето им, съгласно чл. 34 ЗАНН.

В двамата основни акта за настоящото производство е налице достатъчно точно и ясно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са осъществени, конкретизирани са дата, място, пътна обстановка, участниците в инцидента, както и механизма, по който е настъпил същият, поради което и съдът намира, че макар и лаконично, чрез обстоятелствената част на наказателното постановление и нейното кратко съдържание не са нарушени правата на санкционираното лице, както и възможността му да организира надлежно защитата си.

Доколкото не са допуснати съществени процесуални нарушения, то съдът следва да разгледа спора по същество.

По пункт 1:

Безспорно по делото бе доказано, че на 12.11.2019 г., около 13:50 ч., в гр. София, жалбоподателят Красимир Б. е управлявал лек автомобил модел/марка „БМВ 116Д“, с рег.

№ *** по ул. „Св. Кипрян“, с посока на движение от ул. „Слънчево зайче“, движейки се по път без предимство, навлизайки в кръстовището с ул. „Андрей Сахаров“, жалбоподателят не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил модел/марка „Хюндай“, с рег.

№ *** и реализирал ПТП – нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗДвП – „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Безспорно бе доказано, че жалбоподателят се е движел по път без предимство, обозначен с пътен знак „Б-2“.

Поради неспазване на правилата за движение, е настъпило ПТП, по смисъла на § 6, т.

30 от ДП на ЗДвП, тъй като възникналото събитие в процеса на управление на лекия автомобил от страна на жалбоподателя е причина за настъпването на повреди и материални щети на управлявания от свидетеля Джоза, лек автомобил.

Жалбоподателят е действал виновно, умишлено, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването им. Установи се, че в пътната лента, в която се движел жалбоподателят е имало поставен пътен знак „Б-2“, както и че непосредствено след него е било кръстовището с бул. „Андрей Сахаров“, поради което като водач на МПС, жалбоподателят е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя, спрямо пътната обстановка и обективно е могъл, да пропусне автомобила, който е бил с предимство, но въпреки това се е отнесъл безразлично и е нарушил правилата за движение по пътищата.

Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т.

5, пр. 4 ЗДвП, в която е предвидено налагането на административно наказание „глоба“ в абсолютно определен размер от 200 лв. Със същата се предписва санкциониране на 4 водачите, които не спазват правилата за предимство, в резултат, на което настъпва ПТП.

По пункт 2

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради това, че на посочените дата, място и час, въпреки задължението си като пряк участник в ПТП и водач на ППС, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, същият го е напуснал, с което е осъществил нарушението, за което е санкциониран.

Същият е действал виновно, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и целял, именно това.

Наведените съображения, че е напуснал произшествието, поради възникнал спор с другия водач, съдът прие като част от възприетата от жалбоподателя защитна теза. В случай, че е имало противоречия, то тогава е следвало да бъдат уведомени съответните контролни органи и да се изчака тяхното пристигане.

Правилно наказващият орган е приложил и санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП, според която водачите, които нарушат задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие се наказват с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и с „глоба“ от 50 до 200 лв. Доколкото е изминал значителен период от време от извършване на нарушението и наказващият орган не е изложил мотиви относно начина, по който е индивидуализирал наказанието, съдът намира, че следва да намали наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“ в неговия минимален размер от 50 лв. и съответно наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 месец.