Решение № 140 от 07.04.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Казанлък, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510100205 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от адв. Д.В. М., в качеството му на пълномощник на П. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.**, общ. **, обл. **, ул. ****** № 16 против ******* ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на Управление гр. С., кв. *, бул. * 49, ***, представлявано винаги от двама управители: С.Н.Н.Ц.Г.С.Я.К.Ч..

Правно основание: по първия установителен иск- чл.26 ал.1 от ЗЗД; по втория установителен иск- чл.26 ал.1 от ЗЗД и цена на иска: по първия установителен иск - 150.00 лева; по втория установителен иск - 490.00 лева Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че бил страна по Договор за потребителски кредит № *******, подписан с ответното дружество ******* ЕООД. Съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит, именуван „Параметри“, трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1 208.26 лева, при сума на получаване в размер на 700.00 лева, при ГПР 49.24%, годишен лихвен процент 41.00 %, при срок на кредита от 36 месеца. Съгласно същия раздел от договора, трябвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ в размер на 150.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „*****“ в размер на 490.00 лева, разпределени на 36 месечни вноски по 18.47 лева. По този начин общата сума, която следвало да заплати била в размер на 1873.26 лева. Счита, че клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № *******, сключен между него и „******* ЕООД, която предвиждала заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ в размер на 150.00 лева и клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № *******, сключен между него и ******* ЕООД, която предвиждала заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „*****“ в размер на 490.00 лева, били нищожни на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от 1

ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3-то, вр. от ЗЗД било налице именно, когато се нарушава правен принцип. Посочва съдебна практика. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. Намирали приложение и чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правила от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. Твърди, че поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договореното съглашение. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл.41а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че услугите „***“ и „*****“ представлявали по своята същност „такси за усвояване и управление на кредита“. Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност били дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, не било предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно задължение за кредитора.

Уговорените клаузи съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит, които предвиждали заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги „***“ и „*****“ били нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока. С предвиждането за заплащане на допълнителни услуги „***“ и „*****“ в размер на 150.00 лева и 490.00 лева се заобикаляло и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посочва съдебна практика. Посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и забдуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означало, че клаузите за допълнителни услуги били неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/. Налице било и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Посочва още едно нарушение, а именно на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочила, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване 2 на договора за кредит, като се посочили взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Моли съда да приеме, че клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № *******, сключен между него и ******* ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ в размер на 150.00 лева и клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № *******, сключен между него и ******* ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „*****“ в размер на 490.00 лева, са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена. Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от пълномощника на ответното дружество. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. Счита всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на клаузите от договор за кредит, регламентиращи условията във връзка с предоставените на кредитополучателя пакет от допълнителни услуги „***" и *****" за необосновани, неоснователни и недоказани. Сочи, че предявеният отрицателен установителен иск за признаване на установено по отношение на ответника, че посочените клаузите от сключения договор за кредит са нищожни, е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като при наличие платени без основание на ответника парични суми ищецът разполагал с правна възможност да предяви осъдителен иск за тези суми. В процесния казус ищецът нямал правен интерес да установява наличието или не на едно минало правоотношение с установителен иск в отделно производство, тъй като накърненото му материално право можело да бъде защитено с осъдителен такъв, а предявяването на установителен иск било допустимо само, ако лицето не може да защити правото си чрез осъдителен или конститутивен иск. Сочи, че допълнителните услуги по кредита били заявени като възможност, на базата на които кредитополучателят да се ползва с преференции, но не били задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което същите не попадали под дефиницията на § 1, т. 1 отДР на ЗПК.

Кредитополучателят сам пожелал да се възползва от предоставяне на незадължителен пакет от допълнителни услуги. Изрично в договора за кредит било посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит, кредитополучателят поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, т.е. изборът и закупуването на допълнителни услуги не било задължително условие за сключване на договора за кредит. Посочено било, че при подписването на договора препис от ОУ били предадени на клиента, запознал се е с тях и ги приел. Безспорно било, че изборът за закупуване на допълнителни услуги бил изцяло на клиента, като закупуваното не било задължително условие за сключване на договора, а - опционално. В процесния случай страните постигнали съгласие за сключване на договор с включени дополнителни услуги „***" и „*****", с което, по искане на ищеца, кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя определен набор от услуги, с които се предоставило приоритетно разглеждане и изплащане на размера на кредита на кредитополучателя и последният имал възможност да променя първоначално договорените падеж, размер на вноска 3 и ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора, с което задължение ищецът се задължил доброволно. Първата услуга представлявала право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което означавало, че допълнителната незадължителна услуга „***" към момента на подписване на договора вече била предоставена на кредитополучателя и използвана от последния. След като ищецът решил да се възползва от услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, представителите на ответното дружество извършили всички необходими действия за проучването на кредитната способност на ищеца, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове. Тази услуга била предоставена на ищеца и последният се възползвал от нея. Искането за кредит било подадено от ищеца на *** г., одобрено е в рамките на деня, като договорът за кредит бил сключен на същата дата и размерът на предоставения заем бил усвоен от ищеца на следващия ден на каса на ЕаsуРау Дружеството било специализирано в отпускането на нецелеви потребителски кредити, като това бил основният му предмет на дейност. Не всеки потребител, сключил договор за потребителски кредит, пожелал закупуването на допълнителни услуги, т. е. в зависимост от желанието на конкретния потребител дали да се възползва от допълнителните услуги, които дружеството предлага, или не, не се променял характерът на договора за кредит, съответно вида на предлагания от дружеството кредитен продукт.

Сочи, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължало от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не представлявало разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, т.е. възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги не следвало да бъде включвано в изчисляването на ГПР.

В тази връзка били неоснователни твърденията на ищеца, че поради невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикалялала разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Тези твърдения били неоснователни. Заобикалянето на закона според чл. 26, ал. 1 ЗЗД било отделно основание за нищожност. Твърди, че в конкретния случай не бил налице фактическият състав на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като страните по договора имали за цел реализиране на процесната сделка, която не била забранена от ЗПК и я осъществили по уредения в него начин. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не бил действително прилагания от кредитора в кредитното отношение и представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 от ЗЗП, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема.