Решение № 1521 от 01.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1521 гр. Пловдив, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20225300502572 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК .

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Община К., с адрес: град К., ул. Петко Събев № 1, представлявана от к.а Е. К., против решение № 232 от 18.07.2022 г., постановено по гр.д. № 483/2021 г., по описа на Районен съд-К., с което е осъдена да заплати на П. М. Х., с ЕГН **********, от град С., община С., област Пловдив, улица ***, сумата от 9 251 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собствения на П. М. Х. лек автомобил Хонда ЦР-В, с рег.№ ***, двигател ***, рама ***, които имуществени вреди са били причинени вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.06.2020 г. в село В., община К., на улицата, водеща към село Г. Д., в близост до мелницата, стопанисвана от фирма „Итали“, посочена в документите като ул. ***, а според к.а на селото – ул. ***, при пропадане на лекия автомобил в необозначена и необезопасена шахта без капак на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното плащане.

Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на формираните правни изводи за основателност на предявения иск. Излага доводи относно неправилната преценка на съда, досежно доказателствената същност на 1 протокола за ПТП, доколкото той е изготвен от длъжностни лица, които не са очевидци на произшествието , поради което не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Поддържа се от жалбоподателя, че ищецът не е установил по категоричен начин в процеса мястото на процесното ПТП, като разпитаните по делото свидетели не са единодушни по отношение на административния адрес на неговото настъпване.Твърди, че никой от разпитаните по делото свидетели не е бил и очевидец на настъпилото ПТП, за да се установи по категоричен начин механизма на настъпването му, скоростта на процесното МПС, поведението на водача, като по делото е останало неизяснено и местонахождението на капака на процесната шахта към момента на ПТП , след това и връщането му на мястото. Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстганционния съд, че липсва съпричиняване на вредоносения резултат от ищеца.Твърди,че същият е нарушил ЗДвП, като е допуснал навлизане на управляваното от него ППС в лентата за насрещно движение , като същевременно от приложената по делото справка е установено , че ищецът не зачита въведените правила за движение, като е санкциониран за пет нарушение на ЗДвП. Жалбоподателят поддържа, че при полагане на дължимата грижа ищецът е бил в състояние да забележи процесната шахта, след като тя не е била покрита с вода и управляваното от него ППС се е движило със скорост 30-40 км.ч. Въз основа на тези оплаквания жалбоподателят отправя искане до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия П. М. Х., с ЕГН **********, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД , предявен от П. М. Х., с ЕГН **********, против Община К., за заплащане на сумата от 9251 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка Хонда ЦР-В, с рег.

№ ***, собственост на ищеца, произтекли от ПТП на *** г. в село В., община К., ул. ***, в следствие на попадане на лекия автомобил в необезопасена и необозначена шахта без капак на пътното платно , поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа в изправност 2 общинската пътна мрежа.

Ответната Община К. е оспорила предявения иск с настояване за отхвърлянето му от съда като неоснователен. В отговор на исковата молба, страната е оспорила представеният с исковата молба протокол за ПТП, с възраженията, че същият е изготвен от длъжностни лица, които не са очевидци на произшествието, поради което не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. В същия липсвало описание на препятствието на пътното платно (дупка или шахта), в което попаднал въпросният автомобил, а именно - дължина, широчина, дълбочина на същата, точното й местоположение, както и скоростта на движение на автомобила. На следващо място ответникът е заявил, че от представения протокол за ПТП не можело да се установи дали водачът на МПС действал правомерно в създалата се ситуация като е спазил разпоредби те на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата и дали с поведението си не е допринесъл за настъпване на произшествието. Видно било също така, че при настъпването на ПТП, процесният автомобил бил управляван с теглено ремарке, за което в протокола за ПТП не било отразено да е регистрирано съгласно изискванията на ЗДвП. На следващо място, в съставеният протокол за ПТП липсвало отбелязване, че мястото на ПТП е посетено от служителите на РУ К., липсвали и подписи на последните върху протокола.

Предявеният иск, предмет на настоящото дело, черп и правното си основание от разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД , съгласно която възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия и настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа.

Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.

Настоящият въззивен състав намира, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска – по чл. 50 ЗЗД, е неправилна, но доколкото съдът се е произнесъл по релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от ищеца, следва да се приеме, че в случая е налице хипотезата, при която първоинстанционният съд е дал погрешна правна квалификация на заявените в исковата молба факти, поради което е постановил неправилно съдебно решение. В тези случаи въззивният съд дължи произнасяне независимо от дадената от районния съд неправилна правна квалификация на иска, като е длъжен сам да определи точната правна квалификация на иска и да се произнесе по съществото на делото.

Настоящият въззивен състав намира, че в конкретния случай са налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответната 3

Община К. в качеството й на юридическо лице.

В обсъжданата хипотеза безспорно е установено по делото, че на 18.06.2020г., лек автомобил марка Хонда ЦР-В, с рег.№ ***, собственост на ищеца и управляван от него , при движение по ул. ***, в село В., Община К. , в тъмната част от денонощието на неосветен участък от пътя, преминава през необозначена шахта без капак на пътното платно, в резултат на което водачът губи контрол над МПС и се удря в паркиран товарен автомобил. Вследствие на произшествието на собствения на ищеца автомобил са причинени материални щети. Фактът на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП, наличието на препятствие на пътното платно- шахта без капак, преминаването на автомобила през препятствието и липсата на надлежно обозначение на същото от страна на служители на ответната община , настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между наличието на необезопасено препятствие на пътното покритие и последвалото вредоносно събитие, са безспорно установени по делото от приложения протокол за ПТП, от събраните гласни доказателства и приетото заключението на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните.Неоснователни са възраженията на жалбоподателя,че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Съгласно задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК /решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител, предвид което същият се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него. Посоченият в протокола за ПТП механизъм напълно кореспондира с ангажираните от ищеца гласни доказателства.Разпитаните по делото свидетели Л. Г. и Д. П., служители в РУ на МВР гр.К. , потвърждават пред съда , че са съставили процесния протокол за ПТП след посещение на местопроизшествието. Адресът на инцидента установили трудно с помощта на Гугъл - картите на телефона си, 4 тъй като в село В., нямало табели с означения на улици и техните номера.Мястото на инцидента било тъмно, без улично осветление, след паднал обилен дъжд.При огледа констатирали шахта на пътното платно,без капак , който се намирал на около 10 метра , до оградата на близкия завод.Наличието на препятствие на пътя не било обозначено по съответния ред.Управляваният от ищеца автомобил преминал през отворената шахта, при което се скъсало окачването му и се ударил в паркиран товарен автомобил.

Собственикът на последния бил уведомен за ПТП, но не предявил претенции за щети. Идентични факти досежно механизма на ПТП се установяват и от показанията на свидетеля В. П.,без родство с ищеца, работещ в офис на фирма, находящ се в непосредствена близост до мястото на инцидента, и който свидетел е оказал помощ на ищеца непосредствено след инцидента.Свидетелят също потвърждава пред съда

, че местопроизшествието е станало в село В., ул. ***, като в селото нямало указателни табели на имената на улиците и техните номера.На уличното платно имало шахта без капак, като ищецът преминал през нея с автомобила си и се ударил в камион.Същите сведения дава пред съда и свидетелят Л. Р., присъствал на огледа на местопроизшествието извършен от служителите на реда. И този свидетел потвърждава,че на пътното платно е имало шахта, без капак,като липсвала сигнализация за препятствие на пътя. Съдът дава вяра на техните показания като последователни , непосредствени и логични в частта им, касаеща предмета на доказване и останали неопровергани от насрещната страна.Същевременно техните показания кореспондират и с неоспореното заключение на вещото лице по САТЕ, според което увредите в задното окачване на автомобила съответстват на сочения от ищеца механизъм – попадане на отворена шахта на пътното платно и е невъзможно да се получат при преминаване през изкуствената неравност.