Решение № 774 от 04.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. София, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20211110217244 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) за налагане на имуществена санкция с изх. № РД-05-0222/17.08.2021 г. на Директора на Столична РЗИ, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството „БИСТРО 55“ ООД ЕИК: 202357572 за административно нарушение на т. I от т. 11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. издадена от Министъра на здравеопазването, изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г., изм.и доп. Заповед № РД-01-52/26.01.2021, изм.и доп. Заповед № РД-01132/26.02.2021 във връзка с чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето (обн. ДВ бр70/2004 г., изм. и доп.ДВ бр.42/2010 г. във връзка с чл.209а, ал.4 и чл.209, ал.2 от Закона за здравето е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и да е деяние.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Представлява се от защитник, който инвокира допълнителни защитни твърдения в съдебните прения в подкрепоа на тези от въззивната жалба. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,

1 обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Дружеството-жалбоподател „БИСТРО 55“ ООД ЕИК: 202357572 е със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Витоша“ № 55.

Дружеството стопанисва и управлява търговски обект – кафе “Green bar”, находящо се на адреса на седалището и управлението му. На 02.03.2021 г. е била извършена проверка от свидетеля АЛ. Г. АС. на длъжност инспектор в СРЗИ гр.София, съвместно с нейни колеги. Било е установено към 23.45 часа на 02.03.2021 г. заведението да работи с клиенти, въпреки въведното ограничение по смисъла т. I от т. 11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. издадена от Министъра на здравеопазването, изм. и доп. със Заповед № РД01-718/18.12.2020 г., изм.и доп. Заповед № РД-01-52/26.01.2021, изм.и доп.

Заповед № РД-01-132/26.02.2021 във връзка с чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето (обн. ДВ бр70/2004 г., изм. и доп.ДВ бр.42/2010 г.

След съставен АУАН № 0000000111/05.03.2021 г. е постановено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) за налагане на имуществена санкция с изх. № РД-05-0222/17.08.2021 г. на Директора на Столична РЗИ, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството „БИСТРО 55“ ООД ЕИК: 202357572 за административно нарушение на т. I от т. 11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. издадена от Министъра на здравеопазването, изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г., изм.и доп. Заповед № РД-01-52/26.01.2021, изм.и доп. Заповед № РД-01132/26.02.2021 във връзка с чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето (обн. ДВ бр70/2004 г., изм. и доп.ДВ бр.42/2010 г. във връзка с чл.209а, ал.4 и чл.209, ал.2 от Закона за здравето е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на свидетеля актосъставител АЛ. Г. АС. на длъжност инспектор в СРЗИ гр.София и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени 2 доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.

Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни, но и от субективни фактори.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че във воденото административнонаказателно производство са допуснати нарушения на материалния закон, които обуславят отмяната на издаденото НП. От друга страна, съдът констатира и наличие на процесуални нарушения, които също сами по себе си са достатъчно и задължително основание НП да бъде отменено.

Най-напред, съдът следва да изясни някои принципни правни положения, без изясняването на които делото не може да бъде решено правилно.

На първо място, следва да се изясни какъв по характер административен акт е Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. издадена от Министъра на здравеопазването, изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г., изм.и доп. Заповед № РД-01-52/26.01.2021, изм.и доп. Заповед № РД-01132/26.02.2021 във връзка с чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето (обн. ДВ бр70/2004 г., изм. и доп.ДВ бр.42/2010 г.

Административните актове биват общи, нормативни и индивидуални.

Без всякакво съмнение, в случая не може да се говори за индивидуален административен акт, поради което съдът няма да посочва теоретични правни положения по отношение на индивидуалния административен акт. Спорът в доктрината и съдебната практика е дали този акт (заповедта) е общ или нормативен по своята природа.

В Административно-процесуалния кодекс се съдържа легална дефиниция за тези понятия, като според нормата на чл. 65 АПК общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.

Въпросната заповед не е общ административен акт, като аргументите на този съд са следните:

Като вид административни актове, общите административни актове 3 носят характерните белези на административните актове въобще, отразяват същевременно и отличителни черти в съдържанието на изпълнителноразпоредителната дейност на административните органи. Правната теория константно характеризира ОАА като властническо волеизявление на орган на държавно управление или на друг овластен за това орган или организация, издадено въз основа, в изпълнение и в рамките на закона, което едностранно предизвиква правни последици в сферата на изпълнителната дейност и при необходимост може да бъде приведено в изпълнение с помощта на държавната принуда. Общият административен акт има и специфични характеристики, които го отличават от другите административни актове – това са еднократното правно действие и неопределен брой лица, към които е насочен актът. Еднократното правно действие не бива да се сравнява с изчерпването на задължителната сила на акта или пък да се оценява с оглед определен период на действие. Достатъчно е да възникнат правните последици от общия административен акт, за да може да се счита, че е осъществено дефинитивното еднократно правно действие. Това еднократно действие е свързано с конкретната фактическа обстановка в обективната действителност, спрямо която е насочено властническото въздействие на компетентния орган.

Правилата за поведение, които се съдържат в общите административни актове не са правни норми, именно поради това, че им липсва степента на абстракция в уреждане на обществени отношения.

Неопределеността на броя адресати е критерий, който лесно разграничава общите от индивидуалните административни актове. Същият този критерий, обаче, е проблемът при разграничаването на общите от нормативните административни актове. Еднократното правно действие на общите административни актове може да се проявява по различен начин – чрез осъществяване на определено действие, чрез изтичането на определен срок, през който се осъществяват множество действия по изпълнението на акта.

Същественото при определянето на общите административни актове като еднократно правно действащи актове е това, че те еднократно пораждат правни последици. И именно тук е разделителната линия между общите и нормативните административни актове – нормативните пораждат правни последици винаги при възникването на фактите и обстоятелствата от хипотезата, независимо колко пъти ще се проявят тези факти и обстоятелства в обективната действителност, докато общите нормативни актове пораждат правните последици еднократно, като с тях се изпълнява диспозитивът на правната норма.

Правилата за поведение в общите административни актове не са правни норми, те не разполагат с хипотеза, тъй като издаването на общите административни актове става при наличието на фактите и обстоятелствата от хипотезите на приложимите правни норми.

Тук е мястото да се посочи, че нормата на чл. 63, ал. 11 от ЗЗ изрично е посочила, че Заповедите са общи административни актове, които се издават 4 по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение.

Съдът обаче, при приложението на тази разпоредба е обвързан преди всичко от факта, че е налице колизия с норма в АПК, който е акт с по-висок нормативен ранг и следва да приложи неговата разпоредба за това що е то общ административен акт, а не тази на закона за здравето.

Логическия извод, който се налага от горните съждения е, че въпросната заповед има не еднократно, а многократно действие, че разпоредбите й имат нормативен характер, а не са издадени за прилагане на нормативни разпоредби, поради което този състав на съда, приема, че в случая иде реч за нормативен административен акт, а не за общ.

Този състав на съда намира, че норма от общ административен акт не може да попълва бланкетна разпоредба на законов текст, с който се санкционира поведението на даден субект по наказателен или административно-наказателен път, защото бланкетна законова норма може да бъде попълнена само с разпоредба, която има нормативен характер и която въвежда задължително правило за поведение по отношение неограничен и неопределен кръг субекти. А това означава, че не може да се посочва като нарушена разпоредба от общ административен акт, което от своя страна да послужи за основание за налагане на административно наказание, или углавно такова, на което и да е лице.

Защо съставът на съда намира, че в случая иде реч за нормативен административен акт: