Решение № 304 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300502885 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

С Решение № 260036 от 30.05.2024 г., поправено с Решение № 260064 от 09.09.2024 г., и двете постановени по гр.д. № 3571/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., са отхвърлени предявените от ищците А. Б. З., ЕГН **********, Д. В. Л., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН **********, Б. А. В.,

ЕГН **********, В. И. М., ЕГН **********, Б. В. Ф., ЕГН **********, А. В.

М., ЕГН **********, С. П. К., ЕГН **********, Р. Л. К., ЕГН **********, Т.

П. И., ЕГН **********, П. П. П., ЕГН **********, В. М. Щ., ЕГН **********,

Д. П. Щ., ЕГН **********, М. Р. Т., ЕГН **********, Ю. Н. Т., ЕГН

**********, А. Д. А., ЕГН ********** и Т. А. А., ЕГН ********** против ответниците И. В. Г., ЕГН **********, Й. Г. С., ЕГН **********, Д. А. А., ЕГН **********, Н. И. И., ЕГН **********, Н. К. С., ЕГН **********, Р. М.

М., ЕГН **********, И. К. М., ЕГН **********, В. П. Г., ЕГН **********, П.

Г. Д., ЕГН **********, Л. Г. Г., ЕГН **********, А. Б. Я., ЕГН **********, А.

С. К., ЕГН **********, П. С. И., ЕГН **********, Ю. Р. Д., ЕГН **********,

Ю. К. Б., ЕГН **********, С. К. Б., ЕГН **********, С. Н. Н., ЕГН

**********, В. Г. Х., ЕГН **********, Н. С. К. ЕГН **********, О. И. С.,

ЕГН **********, Ф. С. Ф., ЕГН **********, И. А. Ю.-Ф., ЕГН **********, И.

П. Х., ЕГН **********, М. И. Т., ЕГН **********, Г. Ю. К.-К.а, ЕГН ********** искове за признаване за установено по отношение на ответниците, 1 че ищците са собственици на общо 14,33 % идеални части от следния недвижим имот: покривна тераса на сграда с идентификатор *****.*****.556.5, представляваща свободна дворна площ от поземлен имот с идентификатор *****.*****.556 по КККР на гр. ****, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 18.11.2011 г., с адрес: гр. *****, площ: 4 418 кв.м.; трайно предназначение на територията – земеделска, при съседни поземлени имоти:

*****.*****.431,

*****.*****.432,

*****.*****.433,

*****.*****.434,

*****.*****.557, *****.*****.555, *****.*****.145, *****.*****.251 и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на 14,33 % идеални части от описания по-горе имот; отхвърлени са предявените от ищците против ответниците искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на общо 14,33% идеални части от същия недвижим имот, подробно описан по-горе, представляващ обща част по предназначение – място за свободно паркиране, и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на 14,33 % идеални части от описания по-горе имот; осъдени са ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците А. Б. З., ЕГН **********, Д. В. Л., ЕГН **********, А. В. М., ЕГН **********, Т. П. И., ЕГН **********, П. П. П., ЕГН

**********, М. Р. Т., ЕГН **********, Ю. Н. Т., ЕГН **********, А. Д. А.,

ЕГН ********** и Т. А. А., ЕГН ********** да упражняват правото си на собственост върху самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *****.*****.556.3 по КККР на гр. ****, като премахнат 1 брой антипаркинг елемент тип „скоба“, разположен на паркомясто № 4, съгласно схема за паркиране на лист 39 от делото, обособено върху покрив на сграда с идентификатор *****.*****.556.5 по КККР на гр. ****, като е отхвърлен предявеният от ищците против ответниците иск за премахване на още 21 антипаркинг елемента тип „скоба“, разположени съгласно схема за паркиране на лист 39 от делото върху покрив на сграда с идентификатор *****.*****.556.5 по КККР на гр. ****.

Недоволни от решението са останали ищците, които обжалват същото в отхвърлителните му части (съгласно уточнението, направено в съдебно заседание пред въззивната инстанция) чрез пълномощника си адвокат Д. С..

Във въззивната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Релевират се доводи, че покривът-тераса на процесната сграда представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, която по одобрен проект и фактическо изпълнение служи за свободно паркиране на всички етажни собственици на сградите в поземления имот. Изтъква се, че предназначението на процесната сграда е да осигури места за паркиране, както вътре в нея, така и на покрива й, като няма решение на етажните собственици в поземления имот местата за свободно паркиране върху покрива-тераса да са предоставени единствено на ответниците или да е решено покривът-тераса да се ползва по друг начин. Счита се, че съдът неправилно, в противоречие с чл. 43, ал. 1 от 2

ЗУТ, с одобрения инвестиционен проект и с фактическото изпълнение на сградата, е приел, че покривът-тераса не е обща част по смисъла на чл. 38, ал.

1 от ЗС, а е индивидуална собственост на ответниците. Поддържа се, че дори да не е свободна дворна площ по смисъла на ЗУТ, покривът-тераса е обща част с оглед общото предназначение на сградата, фактическия й начин на изпълнение и трайно ползване. Подчертава се, че съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС всичко, което реално служи за общо ползване, е общо на всички собственици, а в случая това е покривът-тераса, който се е ползвал от всички собственици до монтиране на антипаркинг скобите върху него. Излагат се съображения, че решението нарушава справедливостта и морала, тъй като при наличие на незаконна сграда – гараж, чийто покрив е трябвало да бъде свободна дворна площ, а сега е покрив на сграда, но е запазил начина си на трайно ползване с оглед построените рампи до него, заемащи голяма част от общия за всички етажни собственици двор, е справедливо и редно от това положение да се ползват всички етажни собственици. Твърдят се съществени процесуални нарушения поради неуважаване на доказателствените им искания. Иска се отмяна на решението в отхвърлителните части и уважаване на първия или втория иск по чл. 108 от ЗС, както и иска по чл. 109 от ЗС, ведно с присъждане на разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни чрез пълномощника им адвокат И. Н., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита се, че ищците поддържат взаимоизключващи се положения, доколкото не е възможно единица площ от недвижим имот едновременно да е част от самостоятелна сграда и да е част от земята на УПИ. Подчертава се, че никой от ищците няма право на собственост в процесната сграда, но доколкото те притежават идеални част от поземления имот, сградата е в режим на суперфиция. Покривът й е част от застрояването в поземления имот, а не част от дворното място. Изтъква се, че сградата е реализирана като полуподземна с оглед заключението на тройната съдебнотехническа експертиза, поради което не се касае за свободна дворна площ.

Намират се за ирелевантни доводите за несъответствие между одобрения проект за комплекса и реалното му изпълнение, като се счита, че следва да се има предвид фактическото съС.ие, в което е въведен в експлоатация. Оспорват се като неоснователни и доводите на ищците, че инвеститорът-строител при продажбите на жилищните обекти ги е „уверявал“, че ще ползват покрива на процесния полуподземен гараж, както и че ищците нямало къде да паркират в чертите на УПИ. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.

С молба от 22.07.2024 г. С. П. К., ЕГН ********** и Р. Л. К., ЕГН ********** са оттеглили подадената от тях въззивна жалба с мотива, че са придобили паркомясто в процесната сграда и интересите им са противоположни на първоначално заявените. С Определение № 3084 от 11.11.2024 г. същите са конституирани като въззиваеми страни в производството по делото.

3

С молба от 09.01.2025 г. В. М. Щ., ЕГН ********** и Д. П. Щ., ЕГН ********** са направили отказ от исковете.

Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на А.

Б. З., Д. В. Л., В. К. В., Б. А. В., В. И. М., Б. В. Ф., А. В. М., С. П. К., Р. Л. К., Т.

П. И., П. П. П., В. М. Щ., Д. П. Щ., М. Р. Т., Ю. Н. Т., А. Д. А. и Т. А. А. против И. В. Г., Й. Г. С., Д. А. А., Н. И. И., Н. К. С., Р. М. М., И. К. М., В. П. Г., П. Г. Д.,

Л. Г. Г., А. Б. Я., А. С. К., П. С. И., Ю. Р. Д., Ю. К. Б., С. К. Б., С. Н. Н., В. Г. Х.,

Н. С. К., О. И. С., Ф. С. Ф., И. А. Ю.-Ф., И. П. Х. И., М. И. Т. и Г. Ю. К.-К.а с твърдения, че ищците са етажни собственици на самостоятелни обекти в сгради с идентификатори *****.*****.556.1, *****.*****.556.2 и *****.*****.556.3, с предназначение: жилищни сгради – многофамилни, разположени в поземлен имот с идентификатор *****.*****.556 по КККР на гр. ****, ведно със съответните идеални част от поземления имот. Твърдят, че в същия поземлен имот била построена и едноетажна сграда с идентификатор *****.*****.556.5, с предназначение: хангар, депо, гараж, собственост на ответниците. Същата била построена в отклонение с одобрения инвестиционен проект, който предвиждал сградата да е подземна, а върху нея да бъдат разположени паркоместа. Въпреки незаконното строителство, предназначението й било запазено, тъй като за качване и слизане от покривната плоча били изградени рампи. Твърдят, че покривът на сградатагараж и рампите към него са част от свободната дворна площ, евентуално представляват обща част по предназначение, тъй като от 2016 г. до 2019 г. ищците паркирали свободно автомобилите си върху покрива. Тъй като ответниците им отнели владението върху плочата-тераса на подземния гараж, разпределили си ползването й и поставили антипаркинг скоби, молят да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че са собственици на общо 14,33 % идеални части от покривната тераса на сграда с идентификатор *****.*****.556.5, представляваща свободна дворна площ от поземлен имот с идентификатор *****.*****.556 по КККР на гр. Пловдив, и да предадат на ищците владението на процесните идеални част от имота, а при условията на евентуалност – да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че са собственици на общо 14,33 % идеални части от покривната тераса на сграда с идентификатор *****.*****.556.5, представляваща обща част по предназначение – място за свободно паркиране, и да предадат на ищците владението на процесните идеални част от имота, както и да бъдат осъдени ответниците да преустановяват неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху самостоятелни обекти в сгради с идентификатори *****.*****.556.1, *****.*****.556.2 и 4

*****.*****.556.3 по КККР на гр. ****, като премахнат 22 броя антипаркинг скоби, разположени върху покрива на сграда с идентификатор *****.*****.556.5 по КККР на гр. ****.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците оспорват исковете като неоснователни. Поддържат, че сграда с идентификатор *****.*****.556.5 е изградена при условията на суперфиция в имота и покривът й не е част от свободната дворна площ, а е застроена площ от поземления имот, тъй като сградата не е подземна, а полуподземна. Твърдят, че има места за паркиране в поземления имот за всички жилища в комплекса, както и че покривната плоча на сградата-гараж не пречи на ищците да достъпват свободно сградите си през алеите за движение на МПС.

Между страните не е спорно, а и се установява от писмените доказателства по делото, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в многофамилни жилищни сгради с идентификатори *****.*****.556.1, *****.*****.556.2 и *****.*****.556.3, ведно с припадащата им се идеална част от поземлен имот с идентификатор *****.*****.556 по КККР на гр. ****, в който са разположени жилищните сгради, а ответниците – на 22 броя самостоятелни обекти с предназначение: гаражи, разположени в сграда с идентификатор *****.*****.556.5, също намираща в поземлен имот с идентификатор *****.*****.556 по КККР на гр. ****, ведно с припадащата им се идеална част от поземления имот. Собствеността за ищците е възникнала след 25.04.2016 г., на която дата е издадено удостоверение за степен на завършеност „груб строеж, включително и довършителни работи – 100%“ на сграда с идентификатор *****.*****.556.5.