Решение № 5937 от 20.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5937 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Биляна Симчева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100503032 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на третото лице-помагач и ответник по предявения обратен иск „Х.“ АД срещу решение от 24.10.2022 г. по гр.д. №25225/2021 г. на Софийския районен съд, 45 състав, в частта, в която Столична община е осъдена да заплати на П. К. П. на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 700,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в срязани надлъжно предна дясна и задна дясна гума и изкривени и спукани предна дясна и задна дясна джанти по собствения му л.а. „Ауди А6 Куатро“, рег. № *******, причинени от незаконосъобразното бездействие на служители на ответника, вследствие на които на 28.03.2021 г. е реализирал ПТП, след като автомобилът му е попаднал необозначена дупка на пътното платно в гр. София, по ул.

„Поручик Неделчо Бончев“ към ул. „*******“ от бул. „*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото, и в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на Столична община на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 700,00 лв., обезщетение за неизпълнение на договор от 11.06.2019 г. с предмет поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, при условие, че сумите за главница и лихва бъдат заплатени от Столична община на П. К. П., както разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на ищеца, както и че липсва причинна връзка между виновно и противоправно поведение на служители на ответника и настъпилите вреди, а и механизмът на процесното ПТП не е установен. Поддържа, че не е налице неизпълнение по процесния договор за поддръжка и текущ ремонт. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да 1 отхвърли изцяло предявените първоначален и обратен иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна П. К. П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Столична община в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не оспорва жалбата в частта относно уважения първоначален иск и моли решението в тази част да бъде отменено, при условията на евентуалност, ако решението не бъде отменено, моли решението на СРС в частта на уважения обратен иск да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца П. К. П. в частта, в която предявеният първоначален иск е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради което е влязло в сила в тази му част.

Във въззивното производство е допуснато уточнение на предявения обратен иск, съобразно молба от 09.05.2023 г.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

СРС, 45 състав, е сезиран с първоначален иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД.

Ответникът по първоначалния иск в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва механизма на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените от ищеца вреди, както и размера на същите.

Релевира и възражение за съпричиняване от страна ищеца.

Третото лице-помагач и ответник по обратния иск в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените първоначален и обратен иск. Оспорва механизма на процесното ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените от ищеца вреди. Сочи, че е изпълнил задълженията си по договора за поддръжка и текущ ремонт.

По първоначалния иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД:

Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В чл.49 ЗЗД е предвидено изключение от това общо правило, като е предвидено, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово противоправно действие при или по повод изпълнението и. За възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно действие при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и причинителят на вредата да има вина за причиняването и. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и 2 вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент на непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като вината не се предполага, а следва да се докаже от увредения.

За основателността на исковете за вреди в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на работници или служители на ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.

В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.

Установява се от протокол за ПТП №1787198, съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, че на 28.03.2021 г. в гр. София, ул. „Поручик Неделчо Бончев“, се е осъществило пътно транспортно произшествие с участник П. К. П., управляващ автомобил „Ауди А6” с рег. № *******, който е реализирал ПТП в дупка на пътното платно поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС. На автомобила „Ауди А6“ са нанесени щети в предна и задна дясна част.

От приетата АНП се установява, че с НП №21-4332-007716 от 13.04.2021 г., влязло в сила на 29.04.2021 г., на ищеца е наложено административно наказание за това, че на 28.03.2021 г. в гр. София на ул. „Поручик Неделчо Бончев“ като водач на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ******* поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС реализира ПТП /самокатастрофира/ в дупка на пътното платно.

Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, сочените повреди по л.а. „Ауди А6“ отговарят и са в причинно-следствена връзка на описания в протокола за ПТП механизъм.

Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение №15 от 25.07.2014 г. по т.д.

№1506/2013 г. на І ТО, решение №98 от 25.06.2012 г. по т.д. №750/2012 г. на ІІ ТО и др./, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.

Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, тъй като протоколът на ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно описания механизъм и щетите, поради което ищецът следва да ангажира и други доказателства, тъй като протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

В случая протоколът за ПТП е оспорен от ответника и ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви доказателства за установяване на сочения механизъм на ПТП – че е настъпило поради наличието на дупката на пътното платно. Напротив – от АНП се установи, че процесното ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на ищеца, който при управление на автомобила е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав намира, че по делото не се установи процесното ПТП да е настъпило вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, изразяващо се в 3 несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без да се разглежда наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявените права.

По обратния иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД:

Обратният иск винаги се предявява като евентуален – ако бъде уважен първоначалния иск. Доколкото съдът не достигна до такъв извод, то не се е сбъднало вътрешно процесуалното условия за разглеждане предявения от ответника Столична община срещу третото лице-помагач обратен иск.

Поради изложеното, обжалваното решение на СРС следва да бъде отменено в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, и обезсилено в частта, в която е уважен предявеният обратен иск по чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът Столична община е осъден да заплати на ищеца разноски, и в частта, в която ответникът по обратния иск „Х.“ АД е осъден да заплати на ищеца Столична община разноски по делото.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника Столична община на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 140,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 24.10.2022 г., постановено по гр.д. №25225/2021 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, в частта, в която Столична община, адрес: гр. София, ул. „*******, е осъдена да заплати на П. К. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. *******, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 700,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в срязани надлъжно предна дясна и задна дясна гума и изкривени и спукани предна дясна и задна дясна джанти по собствени му л.а. „Ауди А6 Куатро“, рег. № *******, причинени от незаконосъобразното бездействие на служители на ответника, вследствие на които на 28.03.2021 г. е реализирал ПТП, след като автомобилът му е попаднал необозначена дупка на пътното платно в гр. София, по ул.