Решение № 31 от 18.03.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. С., 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело № 20211800900213 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Г. ИВ. П., ЕГН **********, гр.Е.П., бул.“Н.“ №*, Д. ИВ. БЛ., ЕГН **********, село Д., Софийска област, ул.“В.Л.“ № 2 и ИВ. В. П., ЕГН **********, гр.Е.П., бул.“Н.“ №*, чрез пълномощника си адвокат Д.Н. от САК са предявили срещу „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК********, гр.С., бул.“В.“ №* Б обективно и субективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на сумите от по 85 000.00 /осемдесет и пет хиляди/ лева, за всеки от тримата ищци, представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на И.Г. П., баща на първите двама ищци и син на третата, причинена при ПТП, възникнало на 04.07.2020г. на път 81029, км. 10+900, в землището на гр. Б., между велосипед управляван от И.Г. П. и застрахован при ответника л.а. „Ауди 80“ с peг. №РВ 2277 АХ, управляван от И.М. Р., ведно с лихвата за забава върху всяка от сумите, считано от 29.08.2021 година – датата, следваща дата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне до окончателното изплащане на присъдените суми.

Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. Н. от САК.

В исковата молба се твърди, че на 04.07.2020 г., И.М. Р., ЕГН **********, потеглил с притежавания от него автомобил „Ауди 80“, с peг. № РВ 2277 АХ по път № 81029 от гр. Б. към хижа „Ком“. Около 10:55 ч., в района на км. 10 + 900 от пътя, се придвижвал по прав участък от пътното платно, като малко след това пътят се отклонявал в лява посока, 1 образувайки завой. В този район движението било двупосочно, пътното платно било със ширина от 3,50 м., без неравности, като въпреки, че автомобилът „Ауди 80“ бил с ширина от 1,70 м., водачът Р. го управлявал в лявата част на пътното платно, на отстояние от 20 см. от левия банкет, спрямо посоката му на движение. По същото време и по същия път, но в обратна посока - от хижа „Ком“ към гр. Б. - се придвижвал И.Г. П., управлявайки велосипед „Трек“. В момента, в който велосипедистът излязъл от горепосочения ляв завой (считано спрямо посоката на движение на автомобил „Ауди 80“) и станал видим за водача лекия автомобил, последният предприел едновременно аварийно спиране и отклонение на управлявания от него автомобил в дясна посока. При извършването на тази маневра от страна на водача, автомобилът се установил на пътното платно, заемайки цялата му ширина.

В резултат на това, управляваният от И.Г. П. велосипед се блъснал в предната част на лекия автомобил „Ауди 80“, след което тялото на пострадалия се плъзнало върху предния капак на автомобила, блъснало се в предното му панорамно стъкло, продължило движението си над покрива на автомобила и паднало на пътното платно зад него. Вследствие на така реализираното пътнотранспортно произшествие И. П. претърпял множество телесни травми.

Бил откаран от екип на спешна помощ за лечение в болнично заведение и малко по - късно през същия ден починал.

Ищците твърдят, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на л.а. „Ауди 80“ с peг. №РВ 2277 АХ, И.М. Р., който не съобразил поведението си с правилата на ЗДвП и виновно реализирал ПТП, с което причинил смъртта И.Г. П..

За настъпилото ПТП и по случая било образувано наказателно производство срещу водача И.М. Р., приключило с присъда от 30.06.2021 г. по НОХД № 110 / 2021 г. по описа на Окръжен съд М., влязла в сила на 16.07.2021 г. С посочената присъда, И. Р. е бил признат за виновен в това, че на 04.07.2020 г., при управление на лек автомобил „Ауди 80“, с peг. № РВ 2277 АХ, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 15, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на И.Г. П..

Ищците твърдят, че към момента на настъпване на процесното ПТП, отговорността за вреди, свързани с притежаването и използването на лекия автомобил „Ауди 80“, с peг. № РВ 2277 АХ, е била покрита от ответното дружество, по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в Застрахователна полица BG/06/120001530636, с период на валидност от 24.06.2020г. до 23.06.2021 г.

Ищците Г.П. и Д.Б. в качеството си на деца и И.П. като майка на починалия И.Г. П., на 25.05.2021 г., предявили писмена претенция към ответника за изплащане на застрахователни обезщетения, в размер на по 150 000 лева, за претърпените от всеки един от тях, вследствие от смъртта на техния родственик, неимуществени вреди. В отговор на предявената претенция, били уведомени от ответника, че претърпените от тях неимуществени вреди са оценени в размер на от по 65 000 лв. за всеки един от тях, които суми впоследствие им били и заплатени.

Ищците поддържат, че в случая е налице хипотезата на чл. 498, ал. 3, предл. последно от КЗ, тъй като не са съгласни с размера на изплатените им обезщетения.

2

Считат, че справедливият размер на обезщетенията за неимуществените вреди, претърпени от всеки един от тях е в претендирания към ответника с писмената претенция размер от по 150 000 лв., поради което и че ответникът дължи допълнително над изплатените суми от по 65 000 лв. още по 85 000 лв. в полза на всеки един от ищците. В подкрепа на така наведеното твърдение, ищците излагат следното:

Г.П. и Д.Б. твърдят, че са претърпели и ще продължават да търпят още дълго време силни душевни болки и страдания в резултат от нелепата и внезапна смърт на своя баща.Твърдят, че баща им И. П. е бил неизменна част от живота им в продължение на повече от 37 години, което още повече засилвало болката от неговата липса. През тези години между ищците Г.П., Д.Б. и баща им били изградени силни чувства на обич, привързаност и взаимопомощ, характерни за отношенията между баща и деца. Твърдят, че баща им е бил жизнен, здрав и енергичен, който се ползвал с авторитета на много трудолюбив човек и е бил морална опора и пример за тях. Редовно общували помежду си и прекарвали много време заедно, поради което преживявали преждевременната смърт на баща си много тежко и към момента. Не можели да се отърсят от преживения шок.

Ищцата И.П. също претърпяла и продължава да търпи силни душевни болки и страдания в резултат от внезапната и нелепа смърт на своя син. Посрещнала изключително тежко новината за смъртта на сина си, тъй като загубата на дете, независимо от неговата възраст, е най - голямата и тежка психическа травма, която един родител може да понесе.

Твърди, че тази загуба е несравнима с каквото и да е друго нещастие и болката от нея остава за цял живот. Поради обстоятелствата, че ищцата била вдовица, а синът й И. П. е бил нейното единственото останало живо дете, допреди своята смърт, тази загуба се изостряла още повече. Ищцата твърди, че е разчитала и в материално отношение на сина си, който е получавал трудови доходи, с които я е подпомагал финансово. След смъртта на сина си се затворила в себе си и вече не била същият човек, който е била преди. Изпитвала и ще продължава да изпитва душевни мъки и страдания поради нелепата и трагична загуба на своя син и ще бъде лишена от неговата синовна обич и материална подкрепа, на които е разчитала, за да изживее спокойно старините си.

С отговора ответникът оспорва исковете както по основание, така и по размери.

Не оспорва наличието на валидно към момента на събитието застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между „Д.-О.З.“ ЕАД и собственика на л.а. „Ауди 80“ с peг. № РВ2277АХ.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпилото ПТП.

Твърди, че водачът на л.а. „Ауди 80“ с peг. № РВ2277АХ - И.М. Р. не е единственият виновен за настъпване на процесното произшествие.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И.Г. П.. Твърди, че е налице виновно и противоправно поведение от негова 3 страна, че в качеството си на велосипедист същият е нарушил редица разпоредби от Закона за движение по пътищата и ППЗДвП, като се е движил с несъобразена скорост, намирал се е на трасето, без да трябва да е там и високата му скорост на движение не е позволила да предприеме каквото и да е спасителна маневра. Ответникът твърди още, че пострадалия не е съобразил поведението си с останалите участници в движението и не се е убедил, че няма да създаде опасност за тях и за себе си. С оглед на така наведените твърдения относно поведението на пострадалия, неправилното му движение по пътното платно, ответникът счита, че приносът му за настъпването на вредоносния резултат е преимуществен.

Поддържа, че размерът на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди следва да бъде значително намален и че изплатеното обезщетение в размер на по 65 000 лева за всеки от ищците в компенсира в пълна степен претърпените от тях болки и страдания.

Отделно от изложеното, ответникът твърди, че принос за вида и степента на увредите у пострадалия имат и външни фактори свърза ни с общото здравословно състояние на пострадалия, неговата възраст и наличието на съпътстващи заболявания, които допринесли за фаталния изход.

На следващо място в отговора, ответникът оспорва наведените от ищците твърдения за търпените неимуществени вреди, с доводи, че не са представени доказателства в тази насока. Твърди, че децата на починалия не са живели в едно домакинство с него и че срещите им са били спорадични.

Ответникът оспорва предявените искове и по размер, като силно завишен и недоказан. Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с прогласения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, със съдебната практика в сходни случаи и със социално - икономическата обстановка в страната.

Ето защо, ответникът намира исковете за изцяло неоснователни и недоказани. Счита за неоснователно и искането за присъждане на лихва.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, както и да бъде отчетено наличието на значителен принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да бъдат взети предвид всички релевантни обстоятелства, съобразно чл. 52 от ЗЗД. Претендира се присъждане на направените по производството съдебно-деловодни разноски, включително и възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на л.а. „Ауди 80“ с peг. № РВ 2277 АХ към 04.07.2020г.

Прави доказателствени искания за допускане на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, за установяване на механизма на ПТП, а именно водачът на л.а. „Ауди 80“- И.М. Р. и за допускане на съдебна автотехническа експертиза, със 4 задачи формулирани в отговора, като вещото лице по АТЕ, да работи след разпита на свидетеля – очевидец, поискан от ответника.

В проведеното обаче открито съдебно заседание на 08.03.2022 година съдът отмени определението си за насрочване на делото в частта, с която е допуснал на ответника тези доказателствени искания, поради незаплащане от негова страна на депозитите за призоваване на свидетеля и за изготвяне на САТЕ. Също така ответникът не се яви, редовно призован, без да посочи причини за неявяването си и без да е направил своевременно писмени искания в тази насока.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

За безспорно между страните е прието наличието на действаща към датата на ПТП (04.07.2020 година) задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на л.а.