Решение № 2935 от 20.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2935 гр. ****, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110112357 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от С. И. В.

ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****" *****, срещу "****************** – *******" ЕООД ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. *********** - партер, действащо чрез управителя Т.И.Т..

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за осъждане на „************" ЕООД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. *********** - партер, действащо чрез управителя Т.И.Т. да заплати на С. И. В. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, сума в размер на 15338.76 евро (30 000 лева), представляваща неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на настъпила трудова злополука на 20.07.2025г., от която ищцата е получила многофрагментно счупване на горния край на дясна голямопищялна кост /тибия/, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 20.07.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са сключили трудов договор като ищцата била назначена при дружеството ответник на длъжност „***********“.

На 20.07.2025г. ищцата претърпяла трудова злополука при изпълнение 1 на служебните си задължения, като при сваляне на стоки от щанд, се подхлъзнала и паднала.

С Разпореждане № *******25 г., издадено на осн. чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ - ****, злополуката е призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО, като последното не е обжалвано по реда на чл.

117 КСО от заинтересуваните лица в законоустановения преклузивен срок и е влязло в законна сила на 01.09.2025 г. с произтичащите от това правни последици - видно от Удостоверение с изх. № *******25 г.

След инцидента пострадалата потърсила медицинска помощ като била откарана в *******" ООД - ***** с оплаквания от силни и интензивни болки в областта на десния долен крайник, както и с невъзможност за извършване на активни движения със същия. С оглед резултатите от образното изследване е било извършено закрито наместване на фрактура, тибия и фибула. След извършената медицинска интервенция, С. В. е била имобилизирана и пренасочена за оперативно лечение - видно от Епикриза ИЗ № *******25 г., по описа на *******" ООД.

На следващия ден, пострадалата била транспортирана до ******* „************, за да й бъде извършено необходимото оперативно лечение.

След извършени повторни изследвания, на С. е било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Видно от извадка от оперативен протокол № *******25 г., фрактурата е била репонирана и фиксирана с плака и два канюлирани винта. След извършената хирургична операция, ищцата е била имобилизирана, като лекарите са й указали да се придвижва с две помощни средства — патерици без да натоварва оперирания десен долен крайник – видно от Епикриза ИЗ № *******25 г., по описа на ******* „*******.

Към настоящия момента на подаване на исковата молба ищцата има посттравматични оплаквания от полученото вследствие на трудовата злополука травматично увреждане, като невъзможност за самостоятелно придвижване без нужда от чести почивки, налице са индиции за липса на пълно възстановяване и наличието на трайни неблагоприятни последици за физиологическия статус на долния десен крайник на пострадалата, възпрепятстващи в цялост пълноценното изпълнение на служебните й задължения и упражняване на професията й като ***********, същевременно 2 променяйки негативно и качеството й на живот за в бъдеще.

Ищцата ползвала отпуск по болест, за първоначално определен период от 126 календарни дни. Към момента на подаване на исковата молба ищцата продължавала да се намира в състояние на временна неработоспособност.

Вследствие на настъпилата трудова злополука ищцата изпитала интензивни и негативни изживявания. Тя имала силна болка в областта на дясната подбедрица, която се усилвала дори и при най-малкия опит за движение на травмирания крайник, като в определени моменти ставала нетърпима. Поради това приемала системно обезболяващи медикаменти (таблетки и мехлеми), които само временно овладявали силно изразения болков синдром.

Ищцата имала ограничени движения на десния крайни, не можела да го изполва пълноценно. Това й създавало затруднения от двигателен характер, включително и при ежедневните дейности и при задоволяване на някои битово хигиенни нужди и потребности, като къпане, преобличане, пазаруване, разходка и др., поради което се налагало и съдействие от близък.

След операцията ищцата била имобилизирана с гипскова шина и следвало да се придвижва с две помощни средства — патерици. Пострадалия крайник следвало да бъде на строг щадящ режим. Ищцата нямала физическа активност за дълъг период от време, имала нарушения на съня.

Възстановителният период от травмата продължавал няколко месеца, след които следвало провеждане на физиотерапия и рехабилитация за раздвижване на крайника.

Случилото се отразило негативно и върху психиката на ищцата като тя станала тревожна, напрегната, раздразнителна.

Гореописаното представлявало търпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания в резулатат на настъпилата трудова злополука.

Въз основа на тези фактически твърдения се претендира уважаване на предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него се твърди, че иска е допустим, но неоснователен.

Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, като твърди, че ищцата е причинила пряко и непосредствено, при условията 3 на груба небрежност злополуката, настъпила на 20.07.2025 г. в 13:00 часа, в резултат от което е настъпило травматичното й увреждане Оспорва изцяло размера на иска, като неоснователен и недоказан.

Прави възражение за намаляване размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди със стойността на заплатеното обезщетение на ищцата С. В., в качеството й на осигурено лице, представляващо обезщетение за временна неработоспособност по издадени болнични листове, заплатено от НОИ и работодателя за периода от 20.07.2025 г. до приключване на устните състезания по делото.

Прави възражение за намаляване размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ със сумата в размер на 4020 лв., представляваща изплатено на 30.07.2025 г. от работодателя обезщетение с основание - средства за лечение на травма след инцидент на 20.07.2025 г.

Твърди, че на основание Трудов договор ********, сключен на 14.09.2022г. между „****************** - ***************" ЕООД, в качеството на работодател и С. И. В., като служител, възникнало трудово правоотношение за заемане на длъжността ************" с място на работа търговски обекс

****************** гр.

*****.

Дружеството

„****************** - ***************" ЕООД развива стопанска дейност в търговски обект ****************** гр. *****, находящ се на адрес: гр.

*****, ул. „***************.

С Допълнително споразумение № ****************25 г. служителката С. В. била преназначена на длъжност „***********", считано от 01.06.2025 г.

Страните договорили срок за изпитване в полза на работодателя за срок от 6 месеца.

Длъжностната характеристика за *********** била връчена на ищцата лично срещу подпис на 01.06.2025 г. Основните функции на длъжността били свързани с обслужване на клиенти, познаване отлично на местоположението на продуктовите групи в търговската зала, познаване на местоположението, характеристиките и начина на употреба на стоките в поверения му район.

Отговаря за хигиената и добрия търговски вид в поверения му район, презентира мостри на продуктите. Носи материална отговорност. Длъжността била пряко подчинена на Началник склад и ръководител търговска 4 експлоатация.

Видно от присъствена форма за м. юли 2025 г., на 20-ти юли, неделя, С.

В. била на работното си място в търговската зала на магазин ****************** *****. Около 13 часа, се отправила към складовото помещение на обекта, за да свали стоки от стелажи склада. Преди ищцата да се качи на повдигача, тя разговаряла със своя колега Н. Л. К., работник на длъжност ************ в обекта, който предложил да се качи на повдигача и да свали необходимите стоки. Ищцата отговорила, че предпочита тя да се качи, тъй като той не знаел какво точно й е необходимо. Това се потвърждавало и от обясненията на Е. У.. След като се качила на електроповдигача, на нивото на един от стелажите на височина около 1.20 м., тя хванала един от кашоните и го дръпнала, при което полетяла и паднала на пода, удряйки се в подовата настилка. При падането изпитала силна болка в десния крак, в областта на коляното. Колегите й К. и У. я пренесли до автомобила на У. и я закарали в спешно отделение на болницата в гр. *****.

На 22-ри юли работодателят издал заповед за вътрешна проверка и разследване на трудовата злополука. Подадена била Декларация за трудова злополука от 25.07.2026 г. до ТП на НОИ - гр. ****.

Заявява, че на 20-ти юли 2025 г. от екипа на смяна именно Н. К. отговарял за подреждането, респективно - местенето и свалянето на стоките в склада. Видно от длъжностната характеристика длъжността „************", служителят организира приемането, съхраняването и предаването на стоки и материали, организира приемането и подреждането им в склада.

Длъжностната характеристика била връчена лично срещу подпис на Н. К. на 20.05.2025 г.

С Разпореждане № ************** от 01.08.2025 г. на ТП на НОИ, гр.

****, се приема трудова злополука, довела до травматично увреждане „********************************, закрито в дясно", вследствие на което е установена временна неработоспособност. В качеството си на работодател на г-жа В., „****************** - ***************" ЕООД не оспорил разпореждането на НОИ за трудова злополука.

Твърди, че дружеството проявило необходимата грижа за заплащате на обезщетение, което да осигури на служителката необходимите средства за лечение и възстановяване от претърпения инцидент, квалифициран от 5 компетентните органи като трудова злополука. С Преводно нареждане от 30.07.2025 г. била заплатена сума от ****************** в размер на 4020 лв., представляваща обезщетение с основание: средства за лечение на травма след инцидент на 20.07.2025 г.

Видно от Справка за временна неработоспособност, ищцата ползвала болнични листове през периода от 21.07.2025 г. до 16.01.2026 г. След 16.01.2026 г. ищцата не представила болничен лист и не подала заявление за ползване на друг вид законоустановен отпуск. Със заповед № **от 22.01.2026 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал.

1 КТ, в рамките на срока за изпитване на служителката, като заповедта била връчена на ищцата лично срещу подпис на 28.01.2026 г., видно от обратна разписка.

Заявява, че ищацта проявила груба небрежност и с това съпричинила телесната си повреда като предприела качване на повдигача за местене, сваляне на стоки от стелаж в склада, изцяло по своя преценка, без това действие да влиза в служебните й задължения по длъжностна характеристика за заеманата длъжност *********** и въпреки отправената от нея покана от Н. К. - складажиия, в чиито задължения било организиране на дейностите в склада, той да се качи вместо нея.

Твърди се, че ищцата, качвайки се на повдигача и местейки стоки от стелаж в склада, не е проявила елементарната грижа за безопасността и сигурността си, която би проявил всеки служител на длъжност *********** в търговския обект. С това тя проявила груба небрежност и съпричинила телесната си повреда.

От размерът на претендираното обезщетение следвало да се приспаднат заплатените средства от НОИ за временна неработоспособност и доброволно заплатените от работодателя средства, покриващи оперативното лечение на ищцата и възстановяване.

Въз основа на горните твърдения се иска отхвърляне на предявения иск.

Страните в съдебно заседание изпращат свои представители, като ищецът подържа предявения иск и моли да бъде уважен, а ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и за разглеждане на направените възражения в отговора на исковата молба.