Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 122669 от 13.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 65799/2022
Вид
Разпореждане № 122669
Подписан
13.12.2022
В сила
13.12.2022
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 122669 гр. С., 13.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно гражданско дело № 20221110165799 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на ......... за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК против М. Н. И..

Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на част от заявените вземания.

По отношение на заявените вземания за неустойка и разходи за събиране на вземането поради забава в плащането съдът намира следното:

Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира следното:

По отношение на вземането за неустойка за неосигурено обезпечение:

Представен е договор за паричен заем „Кредирект“ № 619689/12.01.2022 г., в който заплащането на такава неустойка не е предвидено. Заявителят се позовава на чл.6.2 от договора, каквато клауза в същия не съществува, и на чл.7 от договора, която касае превалутиране при въвеждане на еврото и няма нищо общо с уговорена неустойка.

Видно от чл.33, ал.1, т.1 от Общите условия към договора за кредит, когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване на изпълнението по договора при 1 сключването му може да се уговори предоставянето на обезпечение. В случая такива уговорки в индивидуалния договор липсват.

По отношение на вземането за неустойка за забава:

От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 55, 94 лв. Заявителят се позовава на клаузата на чл.7 от договора за кредит, с която сочи, че страните се съгласяват относно приложението на Общите условия към договора за кредит, с които кредитополучателят декларира, че е запознат. Видно от договора за кредит обаче, чл.7 касае превалутиране при въвеждане на еврото и не съдържа уговорка в сочения от заявителя смисъл. Заявителят се позовава и на чл.37 от Общите условия, в който обаче неустойка за забава не е предвидена. Сочи, че на длъжника е била начислена неустойка за забава в размер на 10 % от главницата.

Нито в договора за кредит, нито в представените Общи условия, се установява да е била уговорена неустойка за забава в посочения размер. Касае се за вземане по т.3 от Тарифата за таксите и разходите, събирани от ........., противоречаща на нормата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

По отношение на вземането за разходи за събиране на вземането поради забава в плащането:

От страна на заявителя се претендира и сумата от 125 лв. разходи за събиране на вземането поради забава в плащането. По отношение на това вземане заявителят отново се позовава на клаузите на чл.7 от договора за кредит и на чл.37 от Общите условия, в който неустойка за забава не е предвидена. На първо място, от посочените клаузи такова вземане не произтича. Касае се за вземане по т.2 от Тарифата за таксите и разходите, събирани от ........., противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено за сумите от 139, 34 лв. – неустойка за неосигурено, 55, 94 лв. – неустойка за забава, и 125 лв. – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление на ........., ЕИК ....... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против М. Н. И., ЕГН ....... в ЧАСТТА относно: сумата 139, 34 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение, сумата 55, 94 лв. – неустойка за забава по договор за паричен заем „Кредирект“ № 619689/12.01.2022 г., и сумата 125 лв. – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2