Решение № 879 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20261000500009 по описа за 2026 година

С решение № 7014 от 19.11.2025 г., постановено по гр. д. № 9124 /2025г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-22 състав, съдът е осъдил на основание на основание чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, Прокуратура на Република България да заплати на Г. Л. Б., ЕГН ********** сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 14.01.2015 г. до 13.11.2024 г., настъпили в резултат от осъществено спрямо него наказателно преследване, приключило с оправдателна Присъда от 12.04.2024г. на СГС, постановена по НОХД № 3063/19г. (предходни досъдебно, съдебно и последващо въззивно производства), последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 1, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2025г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 500 000 лв. и за периода от 14.11.2024 г. до 12.08.2025 г. В полза на ищеца е присъдено и обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от същото противоправно поведение в размер на 3 000 лв. като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 9 200 лв. С оглед изхода на спора съдът е разпределил разноски между страните.

Против така постановено решение са подадени въззивни жалби от страните по делото.

Прокуратурата на Република България е подала въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част. В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът е заявил, че счита за основателен размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 10 000лв.. Жалбата обаче не е оттеглена в тази й част, поради което съдът приема това становище само като индикация за това което е спорно пред настоящата инстанция, но не и че решението в частта му, с която е присъден този размер е влязло в сила.

В жалбата се поддържа, че изводите на първоинстанционния съд относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди са необосновани. Твърди се, че съдът правилно е приел, че по отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 354а, 1 ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК, както и по отношение на обвинението за участие в организирана престъпна група, имаща за цел да върши престъпления по чл. 115, чл. 116 и чл.

330 НК, предявено на 14.01.2015 г., е изтекла погасителна давност. Според въззивника обаче не е съобразено, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била взета във връзка именно с обвиненията по чл. 354а, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК и по чл. 321, ал. 3, пр. 1, 2 и 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, т.е. за по-голямата част от обвиненията, за които е изтекла погасителната давност. Поради това поддържа, че съобразяването на последиците от тази марка за неотклонение при определяне на обезщетението е довело до неговото неоправдано завишаване. Счита още, че съдът неправилно е преценил тежестта на негативните последици от повдигнатите срещу Г. Л. Б. обвинения и тяхното действително отражение върху живота и емоционалното му състояние, поради което е присъдил прекомерно високо обезщетение.

Г. Л. Б. също е подал въззивна жалба срещу решението в неговата отхвърлителна част. С нея поддържа, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди първоинстанционният съд не е съобразил в необходимата степен действителното отражение на незаконосъобразно повдигнатото обвинение върху социалния и личния му живот, както и върху психоемоционалното му състояние. Излага подробни съображения в подкрепа на становището, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е основателна в пълния предявен размер от 500 000 лв.

По отношение на определения от съда размер на обезщетението за имуществени вреди въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е преценил правилно представените писмени доказателства, както и високата фактическа и правна сложност на наказателното производство и неговата продължителност, поради което е присъдил занижен размер на обезщетението.

С оглед изложеното се иска от настоящия съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове в пълен размер.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа подадена от нея жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби оплаквания, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗОДОВ, с който се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразното привличане на ищеца като обвиняем и взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Г. Л. Б. основава иска си на твърдения, че с постановление от 14.01.2015 г. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 11938 ЗМ-2/2015 г. по описа на ГДКП — МВР, пр. пр. № 1/2015 г. по описа на Специализираната прокуратура за извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 2, пр. 1, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК. С постановление от 02.02.2015 г. по същото досъдебно производство отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. чл. 2 НК.

Сочи, че считано от 14.01.2015 г. спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, а с постановление от 22.04.2015 г. му е наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“. С определение на Специализирания наказателен съд от 09.04.2015 г., постановено по ч.н.д. № 398/2015 г., мярката му за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. Това определение е потвърдено с определение на Апелативния специализиран наказателен съд, III състав, от 16.04.2015 г. по в.н.ч.д. № 84/2015 г.

Твърди още, че е имал нужда от лечение в чужбина и поради това подавал няколко 2 последователни молби за отмяна на мярката „забрана за напускане пределите на Република България“, но те били оставен без уважение от наблюдаващия прокурор. Последното постановление за отказ от 13.05.2016 г. е отменено в рамките на ч.н.д. № 1700/2016 г. по описа на Специализирания наказателен съд, X състав.

Ищецът сочи, че на 15.01.2016 г. отново е привлечен като обвиняем за това, че през периода от неустановена дата и месец на 2012 г. до 14.01.2015 г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група — структурирано трайно сдружение на три или повече лица, съставено с цел съгласувано да върши в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно престъпления по чл. 354а НК, като групата е била създадена с користна цел — престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.

2, вр. ал. 2 НК.

С постановление за частично прекратяване на досъдебното производство от 19.01.2016 г. повдигнатите срещу него обвинения за престъпленията по чл. 354а, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК са били частично прекратени, както и обвинението в частта, че организираната престъпна група е имала за цел да върши престъпления по чл. 115, чл. 116 и чл. 330 НК и е действала на територията на к.к. Слънчев бряг, както и че е била въоръжена.

С постановление от 15.07.2016 г. на Специализираната прокуратура е отменена наложената му мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв.

На 01.12.2016 г. в Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт срещу него и е образувано Н.О.Х.Д. № 3395/2016 г. Същото приключва с присъда от 12.04.2024 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 3063/2019 г., с която е признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

Оправдателната присъда е протестирана, като делото е изпратено за въззивна проверка на Апелативен съд — София, Наказателна колегия, VI състав, където е образувано В.Н.О.Х.Д. № 1212/2024 г. В проведеното съдебно заседание въззивното производство е прекратено, тъй като Софийската апелативна прокуратура оттеглила подадения протест.

Поради това присъдата на първоинстанционния съд влязла в сила на 13.11.2024 г.

Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство е претърпял значителни негативни емоционални преживявания. Поддържа, че в продължение на почти десет години е бил незаконно обвинен за престъпления, които не е извършил, като през този период спрямо него са били прилагани различни мерки за процесуална принуда и мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 14.01.2015 г. до 09.04.2015 г., а впоследствие и „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв., отменена след около година и половина. Сочи още, че му е била наложена забрана за напускане пределите на Република България, която е търпял в продължение на една година и два месеца, както и че тези ограничения, наред с извършената спрямо него криминалистическа регистрация, са били възприемани от него като тежка репресия и третиране като престъпник.

Поддържа, че е преживял изключително тежко предприетите срещу него действия, които дълбоко го травмирали, уронили честта, достойнството и доброто му име. Вярвал, че след като не е нарушил закона, след необходимите проверки обвиненията ще бъдат снети, но тъй като това не се случило, изпаднал в отчаяние, депресия, загубил надежда и доверие в правосъдието. Започнал да се съмнява и в ценностите, които до този момент са го ръководили като човек.

Излага, че през целия период на наказателното производство е живял под постоянен стрес, напрежение, страх и несигурност, особено при явяванията си пред разследващите органи и прокуратурата. Сочи, че е бил многократно призоваван, винаги е спазвал процесуалната дисциплина, но през цялото време е бил под тежестта на обвинението и под угрозата от осъждане и лишаване от свобода. Твърди, че е изпитвал постоянен страх дали срещу него ще бъде внесен обвинителен акт, дали ще бъде осъден и какво наказание би могъл да изтърпи за престъпления, които не е извършил. По време на простоя в ареста, не можел да спазва хигиенно-диетичен режим необходим с оглед здравословното му състояние, 3 а освен това и му било отказан достъп до лечение от страна на прокуратурата.

Твърди още, че воденото срещу него производство е довело до тежки негативни последици за емоционално-психическото и здравословното му състояние. Станал потиснат, изнервен, затворен в себе си, неспособен да спи, да се концентрира и да работи нормално.

Изпитвал напрежение, страх, тревога и смут, съпроводени с главоболие, прилошаване, неспокоен сън, бърза и продължителна умора. Поддържа, че наказателното преследване и процесуалните ограничения са променили изцяло живота, характера, здравето и усещането му за бъдеще, което се превърнало в несигурно, неясно и мъчително.

Ищецът поддържа, че наказателното производство е засегнало тежко личния и семейния му живот. Излага, че отношенията със семейството му се влошили, тъй като не можел да общува нормално дори с най-близките си, бил затворен, нервен, притеснен и в състояние на постоянно безпокойство. Според него изживените негативни емоции и непрекъснатото напрежение довели до скандали и препирни с близките му, които му задавали въпроси относно обвиненията и развитието на наказателното производство. Това го потискало допълнително, засягало самочувствието му и довело до отчуждаване и изолация от близки и приятели.

Сочи, че преди обвинението е бил приветлив, отзивчив, енергичен и обществено ангажиран човек, имал е добри отношения с родителите си, близки, приятели и познати, както и доходи, с които се е издържал, без да е изпадал в безпаричие и без преди това да е бил разследван. След започване на наказателното производство животът му се променил рязко и безвъзвратно, като започнал да изпитва срам, унижение, неудобство, чувство, че е белязан и упрекван, както и усещане, че хората се съмняват в него. Затворил се в себе си, не споделял напрежението, притесненията и страха си, станал нервен, избухлив, неспокоен, с чувство за безизходица и гняв, че може да бъде наказан за чужди деяния.