Определение № 8 от 07.01.2026, Районен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. Смолян, 07.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20255440100417 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Й. И. Й.ов против * гр-София, в която се твърди от ищеца, че с влязла в законна сила Присъда № 2/16.02.2023 година,постановена по НОХД № 70/2022 година на Районен съд-Смолян, потвърдена с Решение № 18/15.05.2023 година,постановено по ВНОХД.№ 36/2023 година по описа на Окръжен съд-Смолян е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.212, ал.1 НК и му е наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, като на основание чл.66,ал.1 ИК отлага изтърпяването на наказанието за срок от три години.

С присъдата е осъден да заплати на ответника * сумата 41 773,93 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в неправомерно получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавки от държавно обществено осигуряване за периода от 08.09.2014г.-31.01.2021 г.,ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, който за всяка изплатена вноска е деня на постъпване по банковата сметка на подсъдимия, до окончателното изплащане на сумата.

На основание влязлата в сила присъда, на 22.08.2024г. година ТП на * Смолян се е снабдил с изпълнителен лист за сумата 41 773,93 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в неправомерно получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавки от държавно обществено осигуряване за периода от 08.09.2014г..-31.01.2021 г.,ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, който за всяка изплатена вноска е деня на постъпване по банковата сметка на подсъдимия, до окончателното изплащане на сумата.

С молба от * до * на Районен съд-* вх.№ */24.- 09.2023 година, ведно с изпълнителен лист е направено искане за образуване на изпълнително дело за главница 41779,99 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2014 година до окончателното изплащане на сумата. Образувано е изпълнително дело № 30/2023 година на * при Районен съд * ,като е изпратена покана за доброволно изпълнение, както и справка за задължението на ищеца към взискателя.

На 26.07.2024 година от ответника * е депозирана молба, с искане изп.дело да се 1 изпрати на * * *-рег.№ * с район на действие Окръжен съдСмолян, като изп.дело от * * е изпратено до * на 30.07.2024 година и е образувано изп. дело № 204/2024 година по описа на * * *,рег.№ *.. на Камарата на частните съдебни изпълнители,с район на действие Окръжен съд-Смолян. На основание депозирана молба от ответникът и приложен изпълнителен лист върху всяка изплатена вноска/пенсия/-за периода м.октомври 2014 година до м.октомври 2017 година в деня на постъпване по банковата сметка на ищеца е начислена лихва до окончателното изплащане на сумата, която лихва сумарно е посочена от взискателя, която е в приблизителен размер 12000/дванадесет хиляди/лева.

Твърди се от ищеца, че така посочената лихва за периода м.октомври 2014 гм.октомври 2017 година е погасена по давност, съгласно разпоредбата на чл.111,ал.1,б“в“ ГПК и същата не се дължи от него на това основание. Предвид гореизложеното за него се явява правен интерес от водене на настоящето дело.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата 12 000/дванадесет хиляди/лева, представляваща лихва за периода от м.октомври 2014 до м.октомври 2017 година, начислена върху върху всяка изплатена вноска/пенсия/-за периода м.октомври 2014 година до м.октомври 2017 година в деня на постъпване по банковата сметка на ищеца е начислена лихва до окончателното изплащане на сумата по издаден изпълнителен лист на 30.08.2923 година на основание присъда № 2/16.02.2023 година по НОХД.№ 77/2022 година на Районен съд-*, които са предмет на изпълнително производство пред * * *,рег.№ * на НК на * по изп.д.№ 204/2024 година, поради погасяване по давност.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмено тговор от ответника, с който оспорва иска. Твърди, че ако съдът намери исковата молба за допустима, същата е неоснователна, тъй като в случая не са налице погасени по давност задължения. Визираната в исковата молба разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ГПК не съществува в правния мир. По силата на чл. 115 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), давност не тече: а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права; б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството; в) между съпрузи; г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението; д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба; е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността; ж) докато трае съдебният процес относно вземането.

Съгласно чл. 116 от ЗЗД, давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение. В настоящия случай давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, буква „ж“ от ЗЗД докато е траел наказателния процес с предявения 2 граждански иск относно вземането. Също така, давността е прекъсвана на основание чл. 116, ал. 1, буква „в“ от ЗЗД с предприетите действия по принудително изпълнение и категорично не е изтекла към датата на предявяване на иска. Наред с това моли да се има предвид, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, без значение колко кратка е била началната давност, какъвто е и настоящия случай, тъй като, както вече бе подчертано, по случая е налице влязла в сила присъда. В тази насока е и трайната съдебна практика.

В с.з. ищецът р.пр. не се явява. Поддържа иска чрез пълномощника си адв.Б.П..

Ответникът р.пр. не изпраща представител. Оспорва иска с писмено становище чрез проц. си представител юриск.* *.

Съдът, след преценка на изложеното от страните в исковата молба и отговора, на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С Присъда №2/16.02.2023г. по НОХД №70/2022г. по описа на РС-* ищецът в настоящото производство е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.212 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, изтърпяването на което на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години.Със същата присъда е осъден да заплати на ответника в настоящото производство * сумата в размер на 41 773,93лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в неправомерно получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавки от държавното обществено осигуряване за периода 08.09.2014г.31.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, който за всяка изплатена сума е деня на постъпване по банковата му сметка до окончателното изплащане на сумата.

Присъдата е потвърдена с Решение №18/15.05.2023г. по ВНОХД №36/2023г. по описа на ОС-Смолян, което е окончателно.

По молба на * вх.№1699/24.08.2023г. РС * е издал Изпълнителен лист №36/30.08.2023г. за вземането на * по уважения в производството по НОХД №70/22г. граждански иск срещу ответника.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист на 03.10.2023г. по молба на * е образувано изпълнително дело №30/2023г. по описа на СИС при РС-* С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал съдебния изпълнител да проведен изпълнение върху недвижими имоти, движими вещи и вземания на длъжника в банки.

До длъжника Й. И. С. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на 17.10.2023г., с което длъжникът е уведомен,че задължението му по изп.дело възлиза на 41 773,93 лв. главница, 11 942,83лв. лихви и 20,00лв. разноски по изп.дело, както и такса по чл.53е от Тарифа за ДТ по ГПК в размер на 3 883,66лв., както и други суми дължими до този момент в общ раззмер на 12 874,62лв., уведомен е да плати доброволно задължението си и ако не стори това ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК Със Запорно съобщение до н-к сектрор ПП при * Смолян , плучено на 27.11.2023г. е 3 наложен запор на лек автомобил марка Фолксваген Бора с ДК №* АН, собственост на длъжника.

Със запорно съобщение до Банка ДСК, получено на 28.11.2023г. е наложен запор на сметките на длъжника в банката до размер на общото задължение по изпълнителното дело в размер на 71 268,68лв.

Със съобщение до длъжника, получено на 13.04.2024г. същият е уведомен, че е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** целият с площ от 1198 кв.м. находящ се в гр.*, ведно с построените в имота ½ ид.ч. от двуетажна жилищна сграда и 1/2 ид.ч. от селскостопанска сграда на един етаж.

Със запорно съобщение до „* “ЕООД гр.*-работодател на длъжника, получено на 21.05.2024г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

По молба на взискателя изпълнителното дело е изпратено на * * *, като пред него е образувано изпълнително дело под №204/2024г.

С Разпореждане за налагане на възбрана от 23.01.2025г. е наложена възбрана върху ¼ ид.ч. от 9 земеделски имота ,собственост на длъжника , вписана на 14.02.2025г. и е насрочен опис и оценка на тези имоти на 25.02.2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правин изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

С посочената правна норма законодателят е предвидил възможност длъжникът да оспори чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Касае се за защита на длъжника срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение, с оглед което искът се явява отрицателен установителен.

Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на законните лихви за забава в размер на 12 000лв., върху главницата, начислени по изпълнителното дело за периода м. октомври 2014г. до м. октомври 2017г. поради погасяването им по давност е недопустим. Както се посочи, в производството по чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори изпълнението само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая длъжникът не се позовава на такъв факт, настъпил след 15.05.2023г., когато е влязла в сила присъдата, с която е уважен гражданския иск на ответника до датата на предявяване на настоящия иск06.03.2025г. Именно в производството по предявения от * граждански иск ищецът в настоящото производство е следвало да предяви възражение за погасяване на вземането за лихви върху главницата за процесния период по давност. Видно от приложеното по настоящото дело НОХД №70/2022г. по описа на РС-* такова възражение от него не е направено, поради което същото е преклудирано и е недопустимо по исков ред , а именно посредством отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК въпросът за дължимостта на установено със съдебно решение вземане да бъде пререшаван въз основа на факти, които са съществували преди влизането му в сила. Ето защо, следва да се отмени даденият в с.з. от 4

20.11.2025г. ход по същество, искът следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

С оглед изхода на делото, ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.4 от ГПК ищецът да бъде осъден да заплати на ответника разноските по водене на делото в размер на 200,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.