Разпореждане № 3496 от 29.07.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3496 гр. Кюстендил, 29.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Частно гражданско дело № 20251520102037 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул.

„Незабравка“ № 25, ет.5, чрез пълномощника В. П. – юрисконсулт, против длъжника Я. М. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. С***, за сумите, както следва: 1029,92 лева – непогасена главница по договор за кредит № ***г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението (25.07.2025г.) до окончателното й изплащане, 197,80 лева – договорна лихва за периода от 21.08.2024г. до 25.07.2025г., 30,61 лева законна лихва за периода от 21.08.2024г. до 25.07.2025г., 391,92 лева - такса за „Експресно обслужване“, 261,30 лева – такса за „Бързо разглеждане“ и 40 лева – разходи за събиране на просрочени вземания.

Като разгледа заявлението съдът намира следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Като разгледа клаузите от процесния договор за кредит и общите условия към него, регламентиращи задължението за заплащане на възнаграждение за услугата „Бързо разглеждане“, съдът намира, че същите са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги 1 приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици.

Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие.

В процесния случай заявителят е икономически по-силната и поподготвена за участие в съответния тип сделки страна, доколкото извършва същите по занятие. Размерът на възнаграждението за услугата „Бързо разглеждане“, уговореното в негова полза и в тежест на финансово по-слабата страна, е необосновано висок и несъразмерен с услугите, които е предвидено да бъдат предоставени. Същият възлиза на 522,60 лева при сключване на договора, при условие че сумата, която е дадена в заем е 1300 лева.

Поради същите съображения настоящият състав намира за нищожни и клаузите от процесния договор за кредит и общите условия към него, регламентиращи задължение за заплащане на такса „експресно обслужване“.

Освен това задължението за заплащане на тази такса възниква независимо от обстоятелството дали кредитополучателят ще ползва съответните услуги, както и независимо колко услуги ще ползва, което е допълнителен аргумент в разсъждението, че подобни клаузи биха били нищожни поради противоречие с добрите нрави.

Размерът на таксите за услугата „Бързо разглеждане“ и за услугата „Експресно обслужване“ в съвкупност с договорната лихва и другите начислени по договора такси е в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно което ГПР не може да бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва. Поради това, съдът намира, че клаузите, предвиждащи задължение за заплащане на възнаграждение за услугата „Бързо разглеждане“ и на възнаграждение за услугата „експресно обслужване“, са нищожни поради противоречието им с императивни законови норми.

С оглед на горното настоящият състав приема, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на следва да бъде отхвърлено в частта за сумите 391,92 лева - такса за „Експресно обслужване“ и 261,30 лева – такса за „Бързо разглеждане“.

По отношение претенцията в размер на 40,00 лева - разходи за събиране на просрочени вземания, съдът намира, че съгласно чл. 10а от ЗПК, 2 кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, само ако видът, размерът и действието, за което се събират, са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Всички действия, насочени към извънсъдебно или съдебно събиране на кредита, не могат и не следва да се квалифицират като допълнителна услуга по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, с която на потребителя се предоставя конкретно полезна за него услуга, съответна на индивидуалния му интерес. Напротив, действията на служителите на кредитни институции по събиране на просрочен дълг представляват типична за този търговец (кредитодател) дейност по предотвратяване и намаляване на вреди от длъжникова забава. В този смисъл следва да се посочи, че въведените от кредитора „такси“ за събиране на кредита се явяват недължими, тъй като същите не попадат в приложното поле на чл. 10а от ЗПК. Именно и поради тези мотиви не се дължи и сумата от 40,00 лева, представляваща отново разходи за събиране на вземането.

По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение от 200 лева, настоящият съдебен състав приема, че същото следва да бъде намалено до 50 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Заявителят има право и на съдебни разноски, съобразно уважената част от претенцията, в размер на 21,39 лева, представляващи държавна такса, която се внася по дела, инициирано във връзка се депозирано заявление по чл. 410 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА подаденото заявление от „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул.

„Незабравка“ № 25, ет.5, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Я. М. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. С***, за следните суми: 1029,92 лева – непогасена главница по договор за кредит № ****г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението (25.07.2025г.) до окончателното й изплащане, 197,80 лева – договорна лихва за периода от 21.08.2024г. до 25.07.2025г., 30,61 лева законна лихва за периода от 21.08.2024г. до 25.07.2025г., 21,39 държавна такса съобразно уважената част от претенцията и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул.

„Незабравка“ № 25, ет.5, в частта, с която се иска издаване на заповед за 3 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Я. М.

К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. С***, за следните суми: 391,92 лева - такса за „Експресно обслужване“, 261,30 лева – такса за „Бързо разглеждане“ и 40,00 лева – разходи за събиране на просрочени вземания, както и в частта, с която се претендира разликата от присъдените 50 лева до претендираните 200 лева - юрисконсултско възнаграждение и в частта над присъдената държавна такса от 21.39 лева до претендирания размер от 33,18 лева.

ПОСТАНОВЯВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по отношение на сумите, за които заявлението е уважено.

УКАЗВА препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника.

УКАЗВА препис от настоящото разпореждане да се връчи на заявителя.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може в едномесечен срок от съобщението да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Разпореждане, с което не са уважени част от претенциите за съдебни разноски (юрисконсултско възнаграждение и държавна такса) подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му.

Разпореждането, в частта, с която е отхвърлено заявлението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил, която частна жалба може да бъде подадена в едноседмичен срок от връчването на препис от разпореждането на заявителя.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4