Решение № 137 от 08.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Велико Търново, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело № 20254001000243 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 5771/18.08.2025г. на ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК 040638060, със седалище адрес на управление град София против Решение № 39 от 18.07.2025г. постановено по т. дело № 25/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което на основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 50 от ЗЗД , ЗАД „Алианц България“ АД Е ОСЪДЕН да заплати на Н. П. Н. с ЕГН **********, с адрес с. Торос, общ. Луковит, сума в размер на 29 000 (двадесет и девет хиляди) лева, ведно със законна лихва от 11.04.2024г. до окончателно й изплащане, представляващи претърпени имуществени вреди изразяващи се в тотално унищожение на лек автомобил „Рено“, модел „Колеос Инициале Париж“, рама №VF1RZG0**********, собственост на „К и К Груп 73“ ЕООД (прехвърлили вземането си от ЗАД „Алианц България“ АД на Н. Н. с валиден договор за цесия от 20.03.2023г.), в резултат на пожар, възникнал на

10.01.2023г. около 17:00 ч. в автосервиз, стопанисван от „АУТО-НИК“ ЕООД, находящ се в село Торос, обл. Ловеч, **********.

Считайки обжалваното решение за недопустимо, като постановено по непредявен иск, моли за обезсилването му и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по правилния иск. Твърди се, че в доклада на делото съдът е дал правилна квалификация на предявения иск, а именно такъв по чл. 432 ал.1 от КЗ, а в решението си е дал друга квалификация на иска – чл.50 от ЗЗД, като е изложил пространни твърдения 1 относно приетия фактически състав. Ако се приеме, че решението е допустимо, същото се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се претендира отмяната му и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователни и недоказан. Твърди се, че съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът е доказал всички правопогасяващи правото на ищеца възражения - че причината за пожара остава неизяснена, че в обекта не са спазвани никакви строителни и противопожарни правила, че в обекта не е изградена противопожарна и противоизвестителна инсталация, че вредите не са настъпили от извършваната в сервиза авторемонтна дейност. Твърди се несъответствие между приетото от съда и установеното от доказателствата по делото.

В срока по чл.276 от ГПК не е депозиран отговор от ответната по жалбата страна.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител с писмена молба, поддържа депозираната жалба, претендира уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на решението като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника. Представя писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд – Ловеч е образувано по иск на Н. П. Н., с правно основание чл.432 от КЗ вр.чл.86 от ЗЗД против ЗАД „Алианц България“ АД, за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 29 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - тотално унищожение на лек автомобил „Рено“, модел „Колеос Инициале Париж“, рама №VF1RZG0**********, собственост на „К и К Груп 73“ ЕООД (прехвърлили вземането си от ЗАД „Алианц България“ АД на Н. Н. с валиден договор за цесия от 20.03.2023г.), в резултат на пожар, възникнал на 10.01.2023г. в автосервиз, стопанисван от „АУТО-НИК“ ЕООД, находящ се в село Торос, обл. Ловеч, **********, ведно със законна лихва от 11.04.2024 г. до окончателно изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че при възникнал на 10.01.2023 г., около 17:00 часа пожар в автосервиз, находящ се в с. Торос, Община Луковит, на *******, стопанисван от неговия собственик „АУТО-НИК“ ЕООД е изгорял напълно л.а. „Рено“, модел „Колеос Инициале Париж“, рама № VF1RZG0**********, собственост на „К и К Груп 73“ ЕООД, с пазарна стойност в 29 000 лв. Излага, че към дата на пожара, сервиза и имуществото в него са били обект на валидна застраховка „Гражданска отговорност-Моята компанияЗастрахователен пакет Екстра“-застрахователна полица № 08160221023000004 от 26.07.2022г., със срок на покритие от 00:00 часа на 01.08.2022г. до 24:00 часа на 31.07.2023г., съгласно която ответника се е задължил да покрие отговорността за причинените от „АУТО- 2

НИК“ ЕООД на трети лица вреди, настъпили в резултат на извършване на дейността на застрахования –ремонт, обслужване и гаражи за транспортни средства. Собственикът на изгорелия автомобил „К и К Груп 73“ ЕООД подал искане до застрахователя за определяне и заплащане на дължимото застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, за което при ответника е образувана ликвидационна преписка по щета № 130523777000002,като по същата е отказано заплащане на обезщетение. Излага, че с договор за прехвърляне на вземане от 20.03.2024г., „К и К Груп 73“ ЕООД му прехвърлил възмездно вземането си към ЗАД „Алианц България“ АД за получаване на застрахователно обезщетение по процесната застраховка, за което с уведомление, получено на 25.03.2024 г.

(вх. № 1-101-4101-3217/25.03.2024 г. на ЗАД „Алианц България“ АД), застрахователят е уведомен от „К и К Груп 73“ ЕООД (цедента).

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на сключена с „АУТО-НИК“ ЕООД застраховка, валидна към дата на 10.01.2023г., като твърди, че не е налице покрит от процесната застраховка риск , доколкото пожарът се дължи на късо съединение в контакта, захранващ помпата на котела неизправност вследствие на остаряла и неподдържана електрическа инсталация, неоторизиран неин ремонт, вкл. и по отношение на котела за отопление, а не е във връзка с предмета на дейност на застрахования - ремонт, обслужване и гаражи за транспортни средства. Оспорва претендирания размер на обезщетението като завишен, надхвърлящ средната пазарна стойност на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. Претендира отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, както и заплащане на направените по делото разноски.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Неоснователно е възражението на въззивника, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, тоест от твърдените от него факти и обстоятелства и заявения петитум, без да е обвързан от посочената от ищеца такава. ОС – Ловеч не се е произнесъл по непредявен иск, а е разгледал спора, с който е сезиран. Дадената правна квалификация, като съответстваща на наведените от ищеца твърдения и заявения петитум, е правилна.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно 3 разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск, с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ вр. чл.50 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: противоправно и увреждащо въздействие от вещта, настъпили вреди и причинна връзка между тях и увреждащото въздействие. Отговорността е обективна, тъй като вредите настъпват независимо от волята на собственика.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, като докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът счита, че ищецът пълно и главно е установил елементите на фактическия състав на предявения иск, а въззивникът – ответник не е доказал наведените от него възражения за неоснователност на исковата претенция. В хода на производството застрахователят не твърди, а и не се установява, че вредите по л.а. се дължат на непреодолима сила или изключителна вина на пострадалия или на трето лице (П-7-59, Пленум, т. 10).

Безспорно между страните и установено от представените по делото писмени доказателства е, че: Между „АУТО-НИК“ ЕООД и ЗАД „Алианц България“ АД е налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност – Моята компания- Застрахователен пакет екстра“ – застрахователна полица № 08160221023000004 от 26.07.2022г., със срок на покритие от 00:00 ч. на 01.08.2022г. до 24:00 ч. на 31.07.2023г.

На 10.01.2023г. в стопанисван от „АУТО-НИК“ ЕООД автосервиз, находящ се в с.

Торос, **********, е възникнал пожар, в резултат на който напълно е увреден/изгорял, оставеният в сервиза от собственика „К и К Груп 73“ ЕООД за ремонт лек автомобил марка „Рено“, модел „Колеос Инициале Париж“/удостоверения л.13,14 от дело, телефонограма № 5,статистически лист, съобщение за произшествие № 5, доклад на началник ДС до Началник РСПБЗН-Луковит за възникнал пожар“ –л.239-242/.

По молба на „К и К Груп 73“ ЕООД, в ЗАД „Алианц България“ АД, е образувана ликвидационна преписка по щета №130523777000002, по която ответникът е отказал плащане поради липса на покрит застрахователен риск, тъй като сключената между собственика на сервиза и застрахователното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ покрива само вреди, настъпили като пряк и непосредствен резултат от дейността на компанията, в случая – ремонт, обслужване и гаражи на транспортни средства.

По силата на сключен Договор за прехвърляне на вземане от дата 20.03.2024г. „К и К Груп 73“ ЕООД, прехвърля на Н. П. Н. вземането си към ответника за обезщетение по застраховка ГО, като за извършената цесия, на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, застрахователят 4 е уведомен /Уведомление до застрахователната компания от „К и К Груп 73“ ЕООД с вх. № 1-101-4101-3217/25.03.2024 г. на ЗАД „Алианц България“ АД/.С въззивната жалба застрахователят не поддържа възражението си за неуведомяване за извършената цесия.

Възраженията на ответника- въззивник, че възникналият на 10.01.2023г. пожар не представлява покрит по процесната застраховка риск, поради което същия не дължи обезщетение, са неоснователни.

Настъпването на застрахователния риск е доказано от приетите по делото заключения по СПТхЕ /представено с исковата молба/ и СПТхЕ приета в хода на първоинстанционното производство, вещите лица по които обосновано от специалните знания, които притежават, са възприели описания в заявлението за изплащане на щета механизъм за възникване на пожара като действителен такъв и дават заключение, че причината за възникналия на 10.01.2023г. в работно време, в сервиза в с.Торос пожар, е късо съединение в контакт, захранващ помпата на котела. Пожарът е възникнал в границите на застраховано имущество и не се дължи на външен фактор, вкл. умишлен палеж. В обекта няма изградена пожарогасителна инсталация, не е бил проверяван периодично за установяване правилната експлоатация на пожаротехническите средства. В тази насока са и показанията на св. К. К. и дадените на основание чл. 176 ГПК обяснения от ищеца Н. Н.. От събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като непосредствени се установя също, че отоплителната система в сервиза е локална, изпълнена от оторизирана фирма преди около 15 години. Сервиза е оборудван с пожарогасители. Установява се и,че в момента на настъпване на пожара, в автосервиза се е работело, имало е леки автомобили, оставени за ремонт, като този собственост на „К и К Груп 73“ ЕООД, който напълно е изгорял, т.е. застрахователното събитие е настъпило по време на работа и във връзка с дейността на автосервиза, така както е посочена в процесната полица