Решение № 622 от 25.09.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 661/2023
- Вид
- Решение № 622
- Подписан
- 25.09.2023
- В сила
- 17.10.2023
- Състав
- Пламен Георгиев Ченджиев
Цитирани разпоредби
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.9 ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 622 гр. Русе, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20234520200661 по описа за 2023 година Постъпила е жалба от Е. И. И. от гр.Русе ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-1882-000055/15.03.2023г. на началник Сектор в ОДМВР Русе РУ 01, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.
Жалбоподателят лично моли съда да отмени постановление като неправилно и незаконосъобразно. наказателното
За РРП - редовно призовани,не се явява представител и не вземат становище.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е водач на МПС от 2003г. с правоспособност категории „В, В1 и АМ ” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе. Като водач на МПС към м.януари 2023г. И. няма налагани административни наказания за нарушения на ЗДвП включително и такива за които да е настъпила реабилитация.
През м.юли 2022г. И. закупува лек автомобил Мазда с рег.№ Р5326КС.
1
Сключения за този автомобил договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност е изтекъл през м.октомври 2022г. и не е подновен,тъй като И. счита,че предишния собственик е сключил едногодишен договор..
На 06.12.22г. в 04:47ч. в информационната система на КАТ постъпва информация от Гаранционен фонд за автомобили без платена застраховка и АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ автоматично прекратява регистрацията на превозното средство,като регистрационните табели остават на превозното средство. Не е предвидено уведомяване на собственика и собственикът на лекия автомобил не е уведомяван, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.
На 02.01.2023г. жалбоподателят управлява автомобила в гр.Русе. При движение по ул.“Деветнадесети февруари“ е спрян за проверка от патрул на РУ 01 при ОДМВР Русе. При проверката се установява, че автомобилът управляван от жалбоподателя е с прекратена регистрация и с рещу него е съставен АУАН. Преписката е изпратена в Районна прокуратура Русе където започнала проверка за престъпление по чл.
345 ал.2 от НК. С постановление от 26.01.2023г. прокурорът отказва да образува наказателно производство като приема, че самото деяние носи белезите на чл.9 ал.2 от НК като връща преписката на РУ1 Русе. Въз основа на постановлението началник в Сектор в РУ 01 в ОДМВР Русе издава обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на И. административно наказание ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Тя се установява от представените писмени доказателства – справка за водач, писмени обяснения, постановление на Районна прокуратура - Русе.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба в 2 предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по съществото си е основателна по всички наведени съображения.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
От обективна страна жалбоподателят И. е извършил деяние,с което е осъществила обективните признаци на състава на нарушението по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство, което поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.
От субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това И. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на вината са събрани единствено доказателства,че жалбоподателят не собственик на автомобила,а той му е предоставен за ползване. Липсват каквито и да било доказателства за знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран. Напротив – събрани са доказателства които дават основание да се приемат за установени фактите,че дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този факт не е известен дори на служителите на МВР, които могат да го установят едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца още по-малко на лице, което не е собственик преди да предприеме неправомерното управление.
Събраните доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат,че И. не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на волевия,а именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието си. И. не е съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил,тъй като автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по обществените пътища, а именно движение само на регистрирани 3 превозни средства.
Освен тези съображения със задължително за приложение Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия Върховния т административен съд е приел,че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда н а чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата , без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В конкретния случай от извършената справка се установява,че регистрацията е била прекратена служебно и собственикът не е уведомяван за това. Този факт е бил неизвестен дори за актосъставителя до момента на извършване на проверка в масив за служебна информация,до която гражданите нямат достъп.
По тези съображения съдът намира,че не са осъществени субективните признаци на нарушението и И. следва да бъде признат за невинен в извършване на административното нарушение и наложените административни наказания отменени изцяло.
По изложените съображения,съдът намира,че жалбоподателят не е извършил нарушението за което е санкциониран и обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.
Искането за определяне и присъждане на разноски в полза на жалбоподателката за адвокат оказал безплатна правна помощ е основателно.Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА за защитника съгласно договора за правна помощ представлявал безплатно страната се дължи възнаграждение. В представеното пълномощно адв.В. е посочил,че възнаграждение не е договорено на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА . Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Претендирана е сума от 400лв. за възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба №1 и искането е основателно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата и два пъти се е явявал в съдебни заседания , съдът намира, че претендираната сума за хонорар съответства на положения труд и следва да се присъди в размер на 400лв.
4
Предвид горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 23-1882000055/15.03.2023г. на началник Сектор в ОДМВР Русе РУ 01, с което на Е.
И. И. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе РУ01 Русе да заплати на адвокат „Еднолично адвокатско дружество В. В.“ сумата от 400лв. разноски по делото Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5