Решение № 4722 от 23.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4722 гр. Пловдив, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330108286 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Н. Е. К., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв. К. А., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, както и сумата от общо 1 800 лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.02.2023 г. до окончателно им изплащане.

В исковата молба е посочено, че на 29.11.2022 г. започнало ДП № 424/ 2022 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР- Пловдив. Полицейски служители на въпросната дата като дежурен автопатрул установили, че ищецът изхвърлил пред тях топче със зеленокафява растителна маса, като на място бил извършен оглед. На 07.12.2022 г. ищецът бил привлечен като обвиняем с мярка „подписка“, а с постановление от 13.01.2023 г. наказателното производство било прекратено, поради малозначителност на деянието. За времето на ДП ищецът изпитвал неприятни изживявания, притеснения от евентуална осъдителна присъда, бил тревожен и се страхувал. Била му извършена и криминалистична регистрация, с което бил третиран като престъпник, което го довело до емоционален срив, не можел да спи, липсвал му апетит. Били накърнени доброто му име и авторитет, както и тези на приятелката му- университетски преподавател. Преди случката двамата сериозно 1 обмисляли да осиновят дете, като обвинението възпрепятствало плановете им и ги травмирало допълнително. Личните и отношения се нагнетили, настъпил срив в личния му живот, от който още трудно се възстановявал. Определя справедлив размер на обезщетението си от 1 000 лева. Във връзка с наказателното производство претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на възнаграждение на ангажиран по случая адвокат в общ размер на 1 800 лева, които също претендира. В този смисъл моли за осъждане на прокуратурата за причинените му вреди, ведно със законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание се явява лично и чрез пълномощника си поддържа исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че в тежест на ищеца било да докаже твърдените от него вреди, причинната им връзка и размер. Не се установявало те да са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Не били ангажирани и доказателства за емоционални и семейни проблеми. Привличането му като обвиняем станало по инициатива на разследващия полицейски орган. Нямало данни за влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП. ДП приключило в законоустановения двумесечен срок. Размерът на вредите бил прекомерно завишен и не съответствал на икономическия стандарт в страната, принципите на справедливостта и установената съдебна практика.

Прави се възражение за размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. В с.з. чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 424/ 2022 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВРПловдив, пр. пр. № 12177/ 2022 г. на РП- Пловдив, приключило с постановление от 13.01.2023 г. за прекратяване на наказателното производство.

Видно от приложена справка за съдимост, ищецът не е осъждан.

Прието са още молба от 26.04.2023 г. на ищеца за снемане на полицейска регистрация, както и заповед от 13.06.2023 г. на МВР, ГДНП в тази връзка.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 31.10.2023 г.). Св. Л.И.В.- ********** на ищеца, заявява, че двамата живеели в гр. **********, като тя била на рабптна конференция в гр. ********** и вечерта се срещнали с техни приятели в центъра, седели на пейка, когато униформени полицаи ги проверили и обвинили приятеля й за притежание на наркотици. Отвели го в районното, а след това го пуснали. Към онзи момента двамата планирали да осиновят дете и това обвинение му се отразило много зле- изпаднал в депресия, бил притеснен, ангажирали адвокат. Още не се бил успокоил, защото данните от полицейската му регистрация стояли като информация в системата. Това можело да им попречи при кандидатстване за осиновяване, защото се извършвали проверки на родителите за чисто съдебно минало.

2

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл. 354а ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата, поради малозначителност на деянието. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин органПрокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По делото е разпитан един свидетел- фактическият съжител на ищеца, която описва емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес, безсъние. Макар и показанията й да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото лицето се явява заинтересовано в определена степен от изхода на спора, предвид семейната си връзка с ищеца, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснения, напрежение, страх, депресия. За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като основно свидетелските показания 3 са в тази насока.

Следва да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (като затвореност в себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор. В тази връзка несигурността и нарушеното спокойствие не могат да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението.

За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но според свидетеля това обвинение не е станало достояние до околни или близки на лицето, за да се накърнят неговият авторитет и добро име от коментари или подмятания на трети лица. Проблемът, който се е създал за семейството, е бил свързан с желанието на партньорите да кандидатстват в процедура по осиновяване на дете, в която се правели проверки за чисто съдебно минало и за липса на водени срещу тях дела, като обвинението ги притеснявало, защото се явявало пречка за тяхното мечтано родителство, предвид въведените възрастови ограничения. В този смисъл са налице лични и семейни притеснения на ищеца, а също и изпитвани от него негативни емоции като субективни усещания, които и до момента не били изцяло отминали, защото той още не бил напълно успокоен от ситуацията и оставал напрегнат. Макар и за кратък период от време ищецът е преживял страдания, свързани със стрес и притеснения, които са се дължали на повдигнатото му обвинение.

По отношение на извършената полицейска регистрация на лицето, следва да се отбележи, че такива са нормативните изисквания по отношение на лица, привлечени като обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер и такава е процедурата за събиране на данни и информация относно лица, срещу които е образувано досъдебно производство.

Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но в процеса не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче касае само размера на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.

Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуалноследствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. Ищецът е привлечен като 4 обвиняем на 07.12.2022 г., а постановлението за прекратяване е от 13.01.2023 г. Ищецът не е давал обяснения, предявявано му е разследването, била му е била наложената най- леката мярка за неотклонение „подписка“, без по отношение на него не са прилагани каквито и да е ограничения от страна на разследващите в свободното му придвижване. Самото разследване в досъдебната фаза е приключило в съвсем разумен срок от около един месец и половина общо, като продължителността на процеса не се е дължала на неоснователното бездействие на служителите на ответника, а изцяло на обективни причини, свързани със събиране на доказателства (писмени, гласни, експертизи) за разкриване на обективната истина.