Решение № 777 от 16.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. Варна, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Светла В. Пенева

Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100501150 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба с вх. № 23251/23.03.2026г. по регистратурата на ВРС подадена от Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр.В., к.к.„С.С. К. и Е.“ ул.“**“ № *, чрез процесуалния си представител срещу решение № 887/09.03.2026г. постановено по гр.д.№ 12879/2024г. по описа на ВРС, 9-ти състав, с което на основание чл.40, ал.1, вр.чл.42, ал.2, предл.2 от ЗУЕС СА ОТМЕНЕНИ всички решения, взети от Общото събрание на Етажна собственост, обективирани в протокол от 05.09.2024г., а именно решенията по предложение № 1; предложение № 2; предложение № 3; предложение № 4; предложение № 5; предложение № 6; предложение № 7; предложение № 8; предложение № 9, предложение № 10, предложение № 11 и предложение № 12, по предявения от Г. М. Г., И. Н. И., А. Я. Ш., Ю. Н. З. и М. Е. К. иск против Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр.В., к.к.„С.С. К. и Е.“ ул.“**“ № *.

Въззивникът, чрез пълномощника си оспорва решението с твърдения, че същото е необосновано с оглед събраните по делото доказателства. Счита за неправилен извода на съда, че в тежест на ответната етажна собственост е да установи наличието на предпоставките по чл.12, ал.5 от ЗУЕС за свикване на общото събрание. Счита, че ако ищците са оспорили правото на етажния собственик П. Ц. П. да свика общото събраните, то 1 тяхна е била и тежестта да установят, че в рамките на 12 месеца преди провеждане на общото събрание е било проведено надлежно друго такова. Оспорва и изводите на съда за незаконосъобразно проведена процедура по вземане на решенията, поради липса на приложени към протокола от общото събрание на пълномощните на собствениците, които са били представлявани на общото събрание от пълномощници. Счита, че само мнимо представлявания може да оспори представителната власт на пълномощника си. Посочва, че ищците не са оспорили кворума на проведеното на 05.09.2024г. общо събрание от една страна, а от друга, че пълномощните са били проверени, което е отбелязано в протокола.

Моли обжалваното решение да бъде отменено като предявените искове по чл.40 от ЗУЕС бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемите страни – Г. М. Г., И. Н. И., А. Я. Ш., Ю. Н. З. и М. Е. К., чрез процесуалния им представител. Считат жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.

Поддържат заявените с исковата молба възражения за незаконосъобразно проведена процедура по свикване и провеждане на общото събрание на етажната собственост на 05.09.2024г., поради нарушение на императивните правила на ЗУЕС. Считат, че в тежест на ответника – Етажната собственост е било да представи всички писмени доказателства, които удостоверяват разписаната в закона процедура, в това число и доказателства за предпоставките за свикване на събранието по реда на чл.12, ал.5 от ЗУЕС, както и пълномощните, когато етажен собственик е бил представляван от пълномощник. Позовават се и на това, че в протокола от проведеното общо събрание на 05.09.2024г. не са посочени идеалните части притежавани от явилите се етажни собственици, за да бъде определен кворума, а са посочени само отсъстващите собственици на самостоятелни обекти. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът с писмена молба и въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител поддържат изразената позиция по спора.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Г. М. Г., И. Н. И., А. Я. Ш., Ю.

Н. З. и М. Е. К. срещу Етажна собственост с административен адрес: гр. В., к. к. „С. С. К. и Е.“, ул. „**“ № * иск с правно основание по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяната на всички – общо 12 решения, взети на проведеното на 05.09.2024г. Общото събрание на Етажна собственост.

2

В исковата и уточняващите я молби ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти, находящи се в сграда в гр. В., к.к. „С. С. К. и Е.“, ул. „**“ № * и на идеални части от общите части на сградата. Излагат, че на 05.09.2024г. във фоайето на сградата било проведено Общо събрание на етажните собственици, на което били взети решения, както следва: По т.1 за освобождаване на досегашния УС на ЕС; По т.2 за избор на нов УС на ЕС; По т.3 за избор на касиер на ЕС; По т.4 за избор на контрольор на ЕС; Пот.5 за приемане на годишен бюджет за приходите и разходите на ЕС за периода 10.09.2024г. – 10.09.2025г.; По т.6 за определяне размера на дължимите ежемесечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“; По т.7 за оправомощаване на председателя на УС да взема решения за извършване на неотложни ремонти или нетърпящи отлагане разходи, както и да заплаща тези ремонти с паричните средства от фонд „Ремонт и обновяване“; По т.8 за освобождаване в срок до 20.09.2024г. на общите части на ЕС – фоайе, камериерски офис и тоалетна, както и за упълномощаване на Председателя на УС да предприеме необходимите действия при неизпълнение, вкл. по съдебен ред; По т. 9 за поставяне на заключваща система /чип система/ на входните врати и асансьорната уредба в сградата; По т.10 за предоставяне на допълнителен срок до 20.09.2024г. за изплащане на паричните задължения на етажните собственици за управление и поддръжка на ЕС, дължими за периода 01.06.2019г. – 02.09.2022г., и образуване на съдебни производства за неизплатените задължения в този срок; По т.11 за одобряване на правилник за вътрешния ред в сградата и по т.12 за определяне размера на възнаграждението на касиера на ЕС в размер на 200 лв. месечно.

Наведени са възражения за незаконосъобразност на взетите решения на проведеното на 05.09.2024г. общо събрание на етажната собственост, поради неспазване на процедурата по свикването и провеждането му. Твърди се, че не са били налице условията за свикване и провеждане на общо събрание на ЕС, както и представителна власт на лицата, които са го свикали. Оспорена е представителната власт на лицата, посочени в протокола като пълномощници на етажните собственици, с което се твърди и опорочаване на гласуването и вземането на решения. Твърди се, че решенията са взети при липса на кворум, като в протокола от проведеното общо събрание не е посочено кои етажни собственици са се явили, а е посочено кои не са се явили. Твърдят, че към протокола следва да има присъствен списък, с който да се удостовери кои лица са присъствали на общото събрание.

Решението по т.1, с което се освобождава досегашния управителен съвет се оспорва като нищожно, поради това че ЕС никога не е имала управителен съвет. Решението по т. 2 също се оспорва като нищожно, тъй като с него е избран управителен съвест от трима души и председател на УС, чийто избор е следвало да бъде самостоятелен и да подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Решението по т.3, с което е избран за касиер на ЕС лицето И. Т. се оспорва като несъобразено със ЗУЕС, доколкото същият като физическо лице не притежава собственост в ЕС. Твърди се, че решението по т.4 е за избор на контрольор на ЕС, без да е взето предходно решение за освобождаване на предишния контрольор. Решението по т.5 за приемане на годишен бюджет за приходите и разходите на ЕС за периода 10.09.2024г. – 10.09.2025г. се оспорва като нищожно, поради начина на определяне на 3 дължимите такси, а именно поравно за всеки един самостоятелен обект, противно на предвидените в ЗУЕС разпоредби, съгласно които дължимите суми следва да бъдат съобразени с притежаваните от собствениците ид.части от общите части. Решението по т.6 за определяне размера на дължимите ежемесечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ се оспорва като незаконосъобразно, поради липса на посочване на конкретен размер на дължимата сума, както и поради това, че разходването на средства от фонда не би могло се извършва еднолично от Председателя на УС. Решението по т.7, с което е оправомощен председателя на УС да взема решения за извършване на неотложни ремонти както и да заплаща тези ремонти с паричните средства от фонд „Ремонт и обновяване“ е оспорено като нищожно и противоречащо на предвидения в ЗУЕС ред за вземане на подобни решения.

Твърди се, че решението по т.8 е нищожно, тъй като не е посочено от кого следва да бъдат освободени посочените общи части на ЕС – фоайе, камериерски офис и тоалетна. Решението по т.9, с което се предвиждат правомощия за председателя на УС да възложи на трето лице поставяне на заключваща система на входните врати и асансьорната уредба в сградата се оспорва като нищожно и противоречащо на закона, който възлага правомощия по вземане на подобни решения на ОС. Излага се, че решението по т.10 за предоставяне на допълнителен срок до 20.09.2024г. за изплащане на паричните задължения на етажните собственици за управление и поддръжка на ЕС, дължими за периода 01.06.2019г. – 02.09.2022г. и за образуване от председателя на ЕС на съдебни производства за неизплатените задължения в този срок е незаконосъобразно, тъй като такова правомощия за председателя на ЕС не са разписани в закона. С решението по т.11 е прието предложението за одобряване на правилник за вътрешния ред в сградата. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, тъй като правилникът не е поставен на видно и достъпно място за запознаване в подходящ срок на всички етажни собственици. Решението по т.12 се оспорва като недопустимо, тъй като функциите на касиера не произтичат от трудово правоотношение и следователно на касиера не се следва трудово възнаграждение в приетия от общото събрание размер от 200 лева месечно. Моли се за уважаване на заявената искова претенция.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Етажна собственост на сграда с адм. адрес: гр.

В., к.к. „С. С. К. и Е.“, ул. „**“ № * е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител, с който оспорва предявения иск като недопустим, поради предявяването му след законоустановения срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, а в евентуалност като неоснователен. Твърди се, че събранието на ЕС е свикано законосъобразно с покана до етажните собственици, налице е бил кворум за вземане на решения и същите са обективирани в протокола от проведеното общо събрание на 05.09.2024г. Излага се, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сградата в к.к. „С. С. К. и Е.“, ул. „**“ № *, но не заплащат дължимите в П.за на ЕС такси. Възразява срещу оспорванията за нищожност на решението, с което е определено дължимите такси да се събират поравно за всеки самостоятелен обект, като посочва, че такава възможност е предвидена в чл.51, ал.9 от ЗУЕС, считано от 29.09.2023г. Твърди, че взетите решения на проведеното общо събрание са задължителни за всички етажни собственици, в това число и за тези гласували против и имат действие до тяхната промяна или отмяна. Моли предявената искова претенция да бъде 4 отхвърлена като неоснователна.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на настоящото въззивно производство е действителността и законосъобразността на взетите решения по т.1-т.12 на проведеното на 05.09.2024г. общо събрание Етажна собственост на сграда с адм. адрес: гр. В., к.к. „С. С. К. и Е.“, ул. „**“ № *.