Решение № 35 от 08.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20231800500555 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 70 от 27.04.2023 г. по гр.д. № 1740/2022г. Б.ският районен съд е осъдил С. И. С. да заплати на „З.К.Л.И.“АД сумата от 12936.42 лв., представляваща изплатеното от “З.К.Л.И.“АД застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на МПС – полица № BG/22/115002852393/15, за причинени неимуществени вреди следствие на настъпилото на 20.02.2016г. в Б. пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от застрахован при „З.К.Л.И.“АД.

Решението е обжалвано от ответника в частта с която е осъден да заплати на ЗК “Л.И.“ АД сума в размер на 2 936.42 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 10 000 лв. за периода от 18.04.2016г. до 12.06.2019 година. Жалбоподателят развива доводи за неправилност на решението в обжалваната част.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд. Направеното възражение, че юрисконсулт С.Л. няма представителна власт по отношение на ЗК “Л.И.“ АД, е неоснователно. Представени са доказателства за надлежното й овластяване да представлява дружеството.

Решението на районния съд е правилно.

1

По делото се установява, че на 20.02.2016г. в 19.00 часа в Б. жалбоподателят като водач на лек автомобил Нисан Терано-2 с ДК № СО ******, собственост на ТПДГС-Б. е навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил Фолксваген Шаран с ДК № СО ******, собственост на Д.Х.Д., управляван от С. Л. М., след което лек автомобил Нисан Терано-2 се завърта и спира напряко на платното за движение.

Видно от приложеното по делото писмено доказателство – копие от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите полица № BG/22/115002852393/15 от 19.11.2015г., се установява, че за лек автомобил Нисан Терано-2 с ДК № СО ******, собственост на ТПДГС-Б. има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, със срок на валидност от 21.11.2015г. до 20.11.2016 година.

В случая от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят виновно е причинил процесното ПТП, при което са били нанесени неимуществени вреди на водача на другия автомобил /св. С. Л. М./, за което е налице влязло в сила съдебно решение № 723 от 31.01.2019г. по гр.д.№ 11375/2016г. по описа на СГС, по което жалбоподателят С. И. С. е бил конституиран и е участвал като трето лице помагач на „З.К.Л.И.“АД. В мотивите по гр.д.№ 11375/2016г. по описа на СГС съдът е приел, че третото лице помагач – С. С. е управлявал лек автомобил Нисан Терано 2, като не е спазил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП/Закон за движение по пътищата/, а именно: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и /или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“, тъй като в Протокола за ПТП от 20.02.2016г. съставен от полицай в РУ Б. е посочено, че С. С. е управлявал автомобила с алкохол повече от 1.2 на хиляда и в приложения АУАН е отбелязано, че е тестван с техническо средство дрегер, показало резултат от 2.77 на хиляда алкохол.

Установителното действие на решението между третото лице-помагач и насрещната страна се заключава в силата на присъдено нещо, с която се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях важи задължителната сила на мотивите. Последната има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации на съда, правни изводи, становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното право. В случая съдът намира, че горното се отнася до мотивите по гр.дело № 11375/2016г. по описа на СГС, в които е прието, че към момента на ПТП на 20.02.2016г. в Б. жалбоподателят е управлявал лек автомобил Нисан Терано 2, като не е спазил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.

От приложеното копие от изпълнително дело № 304/2019г. по описа на ЧСИ Стилияна И.а С.а се установява, че по молба на пострадалото лице С. Л.

М. е образувано изп. дело № 304/2019г. за събиране на присъдените суми по 2 издаден изпълнителен лист по гр.д. № 11375/2016г. по описа на СГС за сумата от 10 000лв. заедно със законната лихва от 18.04.2016г. и разноски от 133лв.

От приложения кредитен превод се установява, че на 12.06.2019г.

„З.К.Л.И.“АД е заплатил по сметката на ЧСИ сумата от 16 594.27лв., от която на 24.06.2019г. на пострадалото лице С. М., чрез пълномощника му адв. М. Т. е заплатена сумата от 12 936.42лв. Приложена е разписка от 24.06.2019г. от пострадалото лице С. Л. М., с което е удостоверил, че на 24.06.2019г. е получил от адв. М. Т. сумата от 12 936.42лв., която му е присъдена по гр.д. № 11375/2016г. по описа на СГС.

Регресното право на застрахователя срещу застрахования е уредено при застраховане "Гражданска отговорност". Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка. Регресното притезание е изискуемо от момента на плащането на застрахователното обезщетение на третото увредено лице.

В хипотезата, когато застрахованият водач - делинквент е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, застрахователят се освобождава от задължението си спрямо застрахования, но при предявен пряк иск от трето увредено лице, той дължи обезщетение за причинените от делинквента вреди.

Задължението на застрахователя е вторично - произтича от задължението на застрахования да обезщети вредите, причинени на третото лице. При предявен срещу застрахователя пряк иск, отговорността на застрахователя покрива изцяло отговорността на прекия причинител на увреждането, който изпада в забава от непозволеното увреждане. Следователно, застрахователят дължи плащане и на обезщетение за забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Относно обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на неговото регресно право срещу застрахования е формирана непротиворечива практика на ВКС - решение по т. д. № 705/2009 г., II т. о., решение по т. д. № 244/2010 г. на ВКС, I т. о. Възприетото становище в посочените съдебни актове е в смисъл, че застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до плащането на съответните суми, за които са уважени преките искове срещу застрахователя . И след като първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ЗК “Л.И.“ АД сума в размер на 2 936.42 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 10 000 лв. за периода от 18.04.2016г. до 12.06.2019 г, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

3

В случая „З.К.Л.И.“ АД е била представлявана от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да й заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размерите по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ (ред. ДВ., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.), приложим на основание чл. 37 ЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, а именно от 100 лева до 360 лева. При преценка на фактическата и правна сложност на делото, производството по което се е развило само в едно съдебно заседание, въззивният съд намира, че нито фактите, релевантни за спорното право, са били трудно установими, нито приложимите към тях материалноправни норми представляват особено професионално предизвикателство. Ето защо на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно сумата от 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 70 от 27.04.2023 г. по гр.д. № 1740/2022г. на Б.ския районен съд.

ОСЪЖДА С. И. С. да заплати на „З.К.Л.И.“ АД ЕИК ********* разноски от 100 лв. за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4