Определение № 29927 от 18.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29927 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110156183 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. Р. П., ЕГН **********, в лично качество и като законен представител на малолетните си деца: И. Н. М., ЕГН ********** и В. Н. М., ЕГН **********, трите с постоянен адрес: ****** и В. Н. М., ЕГН ********** срещу „Б.“ ООД, ЕИК *****

Съдът е сезиран с кумулативно субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 200 КТ за осъждането на ответника да заплати на ищците суми, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Николай Маринов Минчев, поради трудова злополука от 12.08.2025 г., както следва: на съпругата П. Р. П., ЕГН ********** сумата от 88658,01 евро (173400,00 лв.), на децата И. Н. М., ЕГН ********** и В. Н. М., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител П. Р. П., сумата от 117597,13 евро (230000,00 лв.) за всяка от тях и на майката В. Н. М., ЕГН ********** сумата от 61355,03 евро (120000,00 лв.), ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми за периода от датата на настъпване на трудовата злополука 12.08.2025 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищците твърдят, че по силата на трудов договор № 42/11.07.2023 г. и Допълнително споразумение от 30.01.2024 г. Николай Маринов Минчевдо смъртта си на 12.08.2025 г. е бил служител на ответното дружество „Б.“ ООД като от 30.01.2024 г. е заемал длъжност „Отговорник/специалист, техническа поддръжка на пълно работно време. На 12.08.2025 г. около 16.30 ч. при изпълнение на служебните си задължения и управлявайки собственото на „Б.“ ООД, служебно поверено му МПС - автомобил с марка Дачия и модел Докер с рег. №СВ6301КЕ, тръгвайки от гр. Свиленград по път III - 505 при 55.750 км посока с Сива река, с Малково градище управляваното МПС пресякло пътното платно, преминало през еластична ограда и се ударило в крайпътно дърво в ляво по посоката на движението си. Вследствие на това ПТП 1 шофьорът Николай Маринов Минчев е починал на място поради претърпяната съчетана травма. След извършено разследване на злополуката от 12.08.2025 г., обективирано в Протокол № 59/16.09.2025 г. на ТП на НОИ - София - град, посочената злополука е призната за трудова с Разпореждане № 37071 от 18.09.2025 Г. на Директора на ТП на ПОИ София град, което съгласно Удостоверение изх. № 1019-21-20647 # 1 е влязло в законна сила на дата 20.10.2025 г. Посочват, че П. Р. П. е съпруга на починалия, И. Н. М. на 9 години и В. Н. М. на 3 години към датата на настъпване на злополуката са деца на починалия, а В. Н. М. е майка на починалия. При съпругата П. П. смъртта на съпруга й е довела до промяна в психичното й здраве - настъпили са нарушения в емоционално-волевата сфера, чиято медицинска характеристика е определена от лекуващия психиатър като разстройство в адаптацията, вследствие на което мисловният й процес протича леко забавено по темп, в съдържание преработва психотравмиращата ситуация свръхценно и са и предписани специални медикаменти за овладяване и нормализиране на психическото й състояние. Посочват, че интензивни и необратими негативни емоционални изживявания са настъпили и в живота и съзнанието на малолетните деца И. на 9 години и В. на 3 години от смъртта на баща им, поради което на децата се оказва и специализирана психологическа подкрепа от психолози специалисти, за да се намалят, доколкото е възможно изобщо, неблагоприятните фактори в психическото развитие на децата. Твърдят, че починалият е бил отглеждан с много любов от своята майка, бил е обичан и подкрепян силно от нея, като е бил истинска гордост за родителя си, а той също е изпитвал към своята майка силни синовни чувства и привързаност.

Починалият е бил много добър син, като след като създава свое собствено семейство, майката и синът й са имали много мечти за бъдещето на малките И. и В. и са очаквали да се радват съвместно на това как децата израстват. И при майката В. М. смъртта на Н.М. е довела до промяна в психичното й здраве - настъпили са нарушения в емоционално-волевата сфера, чиято медицинска характеристика е определена от лекуващия лекар като тревожно разстройство, неуточнено и са й предписани специални медикаменти за овладяване и нормализиране на психическото й състояние. С оглед гореизложеното молят за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Счита исковата молба за нередовна, доколкото липсвали пълномощни за всеки от ищците, а освен това доколкото не били посочени обстоятелствата, които ще се доказват с всяко от представените доказателства. Оспорва да е налице трудова злополука поради липсата на пряка и непосредствена връзка между инцидента и изпълнението на възложената работа. Не оспорва, че Н.М. е служител на ответното дружество, както и че на 12.08.2025г. е бил командирован по обекти, както и че след приключване на последния обект в гр. Свиленград, той е тръгнал към своя дом в гр. Пазарджик. Твърди, че от събраните данни на GPS устройството 2 на автомобила, с който се е движил, той е тръгнал от бул. „България“, 6500, Свиленград в 16:05:49ч. на 12.08.2025г. и е катастрофирал в 16:27:54ч. в местността 505, Малко Градище, България, а обичайният, разумен и побезопасен маршрут от гр. Свиленград до гр. Пазарджик минавал през магистралите Автомагистрала „Марица“, означена като А4 и Автомагистрала „Тракия“ - А1, като изборът на маршрут е бил решение на пострадалия.

Твърди, че е налице съпричиняване от пострадалия доколкото в 16:27ч. скоростта на автомобила от 94км.ч., рязко е паднала на 0 км.ч., като точно това време - 16:27ч., съвпада напълно по времето, когато Н.М. е използвал мобилния си телефон и е изпращал съобщение във Вайбър групата на Дружеството Твърди, че един километър преди инцидента има въведено ограничение от 60 км/ч., с оглед на което от една страна пострадалия е управлявал автомобила с превишена скорост, а от друга страна е използвал телефона си докато е шофирал. Счита, че съпричиняването от пострадалия е 90%, доколкото инцидентът е настъпил единствено по негова вина. Оспорва претендираните обезщетения за неимуществени вреди като прекомерни.

Посочва, че по отношение на съпругата при извършения вторичен преглед е отчетено подобрение и стабилизиране на състоянието, като не се установяват данни за трайно психическо разстройство, продължително лечение, хоспитализация или необратими последици. Твърди, че доброволно е изплатил на съпругата обезщетение в размер на 8621,24лв., съответно - за м. август 2021,24лв., м. септември - 3300лв, м. октомври 3300лв. Оспорва размера на претендираното обезщетение за малолетните деца поради липса на доказателства за уврежданията им. Твърди, че е била налице дистанция между майката й починалия син, тъй като семейството на сина им продължително е живеело във Великобритания. Твърди, се дружеството е изградило и прилага устойчива система за превенция на трудовия риск, надхвърляща минималните нормативни изисквания, като са били приети и действат Инструкция за движение и експлоатация на МПС и Правилник за вътрешния трудов ред, които изрично въвеждат задължение за стриктно спазване на правилата за движение по пътищата, като неспазването им е квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 от КТ, а с отговора на исковата молба е направеното възражение за съпричиняване в условията на евентуалност с правна квалификация чл. 201, ал. 2 от КТ.

Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на СРС.

Доказателствена тежест:

По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ ищците носят доказателствена тежест да докажат: 1. наличие на трудово правоотношение 3 между Н.М. и ответника; 2. трудова злополука, претърпяна от работника или служителя по време на изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение, като увреждането следва да е настъпило: на път за работа, при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; 3. Ищците са наследниците на пострадалия и претърпените от тях неимуществени вреди; 4. причинноследствена връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди.

В тежест на ответника е да докаже възражението си по чл. 201, ал. 2 от КТ за проявена груба небрежност от страна на пострадалия Н.М..

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Н.М. е бил служител на ответното дружество до датата на смъртта си – 12.08.2025 г., както и че на 12.08.2025 г. е бил командирован по обекти, както и че след приключване на последния обект в гр. Свиленград, той е тръгнал към своя дом в гр.

Пазарджик, като по пътя е починал вследствие на ПТП.

По доказателствата и доказателствените искания:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Искането на ответника за назначаването на съдебно-автотехническа експертиза е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.

Искането по чл. 190 на ответника за задължаването ищците да представят сключената от починалия застраховка „Живот“ е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.

Искането на ответника за издаването на съдебно удостоверение, което да му послужи пред компетентното структурно звено на „Пътна полиция“ при ОД на МВР (КАТ) следва да бъде оставено без уважаване, доколкото е неотносимо, тъй като с него се цели доказването на обстоятелства извън предмета на доказване.

Искането на ответника за назначаването на дигитално-форензична експертиза, която да изследва кореспонденция във Vi b e r е относимо и допустимо, но произнасянето по същото следва да бъде отложено за първото открито съдебно заседание с оглед становището на ищците дали оспорват кореспонденцията във Viber.

Искането на ответника, направено с молба вх. № 168753/27.05.2026 г., да бъдат приети като писмени доказателства по делото заключенията на САТЕ и СМЕ, изготвени по досъдебно производство № 340/2025 г. по описа на РУ Свиленград, е неоснователно, доколкото в съответствие с принципа за непосредственост е недопустимо съдът да основе решението си на заключения по експертизи, допуснати в други производства.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ

4

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 03.11.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Н.М. е служител на ответното дружество, както и че на 12.08.2025 г. е бил командирован по обекти, както и че след приключване на последния обект в гр. Свиленград, той е тръгнал към своя дом в гр. Пазарджик, където при катастрофа е починал.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.