Разпореждане № 1345 от 15.04.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1345 гр. Благоевград, 15.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Частно гражданско дело № 20251210100962 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ****** – изпълнителни директори, чрез пълномощник - адв. Л. Г. Г. срещу длъжника Л. З. Е., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *****, за следните суми:

-сумата в размер общо на 395,62 лева (триста деветдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща незаплатени абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги и начислена неустойка по сключени между „Йеттел България“ ЕАД и Л. З.

Е. договори, както следва:Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 8.02.2023 г.; Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 8.2.2023 г., задълженията по които са обединени във Фактура № 7350833973/10.5.2023 г. за клиентски номер 005129077, както следва:

-сумата в размер общо на 39,18 лв. /тридесет и девет лева и осемнадесет стотинки/, дължими за периода 10.01.2023 година до 09.02.2023 година, от които: по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 08.02.2023 г. сума в размер на 24,43 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 08.02.2023 г. сума в размер на 14,75 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;

-сумата в размер общо на 55,75 лв. /петдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, дължими за периода 10.02.2023 година до 09.03.2023 година, от които: по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 08.02.2023 г. сума в размер на 21,89 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 08.02.2023г. сума в размер на 33,86 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;

-сумата в размер общо на 300,69 лв. /триста лева и шестдесет и девет стотинки/, начислени 1 неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 8.2.2023 г. сума в размер на 123,76 лв. неустойка в размер на три стандартни месечни такси; по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 8.2.2023 г. сума в размер на 176,93 лв., от които сума в размер на 99,97 лв., представляваща три стандартни месечни такси, и сума в размер на 76,96 лв. за ZTE MF833V LTE CAT4 USB, представляваща част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор;

-ведно със законната лихва върху сумата от 395,62 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда /11.04.2025 г./ до окончателното погасяване, както и разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от незаплатени абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги и неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, по сключени между„Йеттел България“ ЕАД и Л. З. Е. договори, както следва:Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 8.2.2023 г.; Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 8.2.2023 г., задълженията по които са обединени във Фактура № 7350833973/10.5.2023 г. за клиентски номер 005129077.

Заявителят е представил копие от цитираните по-горе договори, допълнителни споразумения, и фактури, и др.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за мобилни услуги, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:

Неустойките, претендирани от кредитора, е регламентирана в нарочна клауза, фигурираща в договора за мобилни услуги, според която: „В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ-карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата за всички месечни абонаменти за съответния абонаментен план за всяка една СИМ- карта/номер до края на срока на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава 2 трикратния размер на месечните абонаменти“.

Тази уговорка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).

Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. - и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС), съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й.

Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на договора.

Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.

Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).

Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето - като глобална сума или процент от главницата; базата за нейното начисляване - съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д.

№ 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).

Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен (продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя 3 ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията й с добрите нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г.- и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).

В сега разглежданата хипотеза уговорената неустойка е предвидена точно за случай, при който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно облигационноправната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните услуги и въпреки това да получи всички месечни такси до редовния краен срок на сделката.

Тази неустойка обезпечава всякакви форми на неточно изпълнение от страна на абоната.

Формирането на размера на неустойката е конструирано чрез сборуване на уговорените пълни месечни такси до края на договора, които се дължат без доставчикът да предоставя каквито и да било услуги. Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация, при която и заради най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да дължи под формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна, без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил).

Тези характеристики на неустойката в конкретния казус, преценени на плоскостта на принципните критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че уговорената между страните неустоечна клауза е натоварена с функции, излизащи извън присъщите за нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Така се стига и до логичния извод, че процесната неустойка пряко нарушава принципа на справедливостта и е предпоставка за неоснователно обогатяване на доставчика на далекосъобщителните услуги, за сметка на абоната, което противоречи на добрите нрави.

Относно неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена начинът на формулиране на клаузата в тази й част не води до несъмнен извод, че същата е приложима в случаите на продажба на устройство, респ. лизинг, каквато от приложените документи е видно, че е сделката, предмет на договора за лизинг за същото устройство, за което се иска неустойката за ползване. Това е така, тъй като клаузата визира „случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор, чийто срок не е изтекъл“, т.е. клаузата не визира конкретно и по категоричен начин случаите на осъществена продажба на устройство, респ. лизинг, а хипотеза на предоставяне на устройство за ползване за срока на договора. Нещо повече в случая липсват твърдения договора за лизинг да е прекратен предсрочно.