Решение № 150 от 04.08.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. ХАСКОВО, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Д. С. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600189 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. С. Ш., в качеството й на защитник на подсъдимия А. Е., срещу присъда № 2/16.01.2025 г., постановена по НОХД № 511/2024 г., по описа на Районен съд – Свиленград.С присъдата А. Е. е признат за виновен в това, че на 28.01.2024 г. на ГКПП Капитан Андреево – шосе общ С., обл. Х. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка БМВ с рег. № ****** след употреба на наркотични вещества, а именно: „канабис марихуана”, включени като наркотични вещества в Списък I към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Drug Test Dreger 5000 – ARLJ 0022, ARSE – 0061“ чрез Test № 271, поради което и на основание чл. 343б, ал.

3 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца и „глоба” в размер на 300 лева. Изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата. С присъдата също така на подсъдимия Е. е наложено на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и наказание „лишаване от право да управлява моторно 1 превозно средство“ за срок от 18 месеца, като от това наказание на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 28.01.2024 г. С присъдата на основание чл. 343б, ал. 5, предл. 1-во вр. с чл.

343б, ал. 3 от НК съдът е постановил и отнемане в полза на Държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, собственост на подсъдимия Е., а именно: лек автомобил марка БМВ с рег № ****** – предаден на съхранение в Патрулна база - с. Капитан Андреево при ГПУ - Свиленград.

Недоволен от постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия, който я обжалва в срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, както и за несправедливост на наложените наказания. В жалбата се твърди, че материалния закон е приложен неправилно, тъй като фактите, изложени в обвинителния акт не били доказани със съответните доказателствени средства, а тяхната оценка и анализ сочели , че подсъдимият не е извършил деянието, за което е бил осъден. Неправилната оценка на доказателствените средства и постановяване на присъдата при наличие на съмнение довели до неправилни изводи на съда. Като неправилно се отчита и отнемането на полза на държавата на предмета на престъплението на основание чл. 343б, ал. 5 НК. Отправя се искане за изменение на присъдата, като наложените наказания бъдат намалени до минимума, предвиден в закона.

Постъпило е допълнение към въззивната жалба от защитника на подсъдимия Е..Навежда се довода ,че производството пред районния съд се развило при нарушение на процесуалните правила, засягащи правата на подсъдимия в противоречие не само с процесуалния закон, но и с чл. 50 ХОПЕС. Съдът не обсъдил наличието на абсолютна процесуална предпоставка за спиране на делото по реда на чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК, не дал отговор и относно наказателноправния (санкционен) характер на приложена ПАМ „за същото нещо“, приложена и търпяна от подсъдимия за същото деяние. В мотивите си съдът се съсредоточил само върху съставения АУАН, като посочил единствено, че ПАМ имали превантивен характер и производствата по тяхното прилагане нямали наказателен характер. Този извод не държал сметка, че правото на ЕС, конкретно разпоредбите на ХОПЕС, се прилагали във всяко наказателно производство по смисъла на Директива 2016/343/ЕС,в който смисъл се цитират решение по дело С – 439/19 и решение по дело С – 17/21. Поддържа се тезата, че наложената в конкретния случай ПАМ по същество представлявала временно лишаване от право да управлява МПС, имала тежестта и ефекта на наказателна санкция, с репресивен и принудителен характер,а размера й надхвърлял всяка разумна граница. В жалбата се твърди, че настоящото производство било второ по ред и нарушавало правилото ne bis in idem.

На следващо място било нарушено правото на защита на подсъдимия,тъй като в диспозитива на обвинителния акт не се съдържало пояснения и посочване на понятието „надлежен ред“ – кой законов или подзаконов нормативен акт го регламентира и кой е редът, който се приема за надлежен. Това понятие било пояснено само в обстоятелствената част на 2 обвинителния акт, където прокурорът посочил, че надлежният ред е този по чл. 6, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. Към момента на извършване на престъплението този текст обаче вече бил отменен. В мотивите към присъдата съдът приел, че надлежният ред е този по чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/2017 г. Според жалбоподателя този ред като факт или нарушен закон никога не бил въвеждан с обвинителната теза и липсвало процесуално действие, което да оправдава заместването на единия ред с друг, при това с присъдата. По този начин се нарушавало правото на информация, правото на справедлив съдебен процес, а оттам и на правото на съдебно разглеждане на делото от безпристрастен съд. Предвид разпоредбите на Директива 2016/343/ЕС и Директива 2013/48/ЕС не можело да се приеме, че надлежния ред за установяване на употреба на наркотични вещества изобщо може да бъде този, предвиден в сочения подзаконов нормативен акт. В мотивите на присъдата се използвали термините „оспорва“ или „не оспорва“, което било в разрез с основния принцип, че тежестта на доказване се носела от обвинението, независимо дали е направено оспорване или не. Районният съд приел, че заподозряно в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК лице, без то да било информирано за това свое качество, нито за правата си, а също и за последствията от избора си, ако се откажело от тези права,и е дало своето предварително съгласие тези резултати от тест-касетата да се ползват за нуждите на бъдещо наказателно производство, което да се счита за образувано още от момента на положителния резултат. След като подсъдимият бил в ситуация, изискваща образуване на бързо производство по НПК, всички доказателствени средства следвало да бъдат изготвяни именно по този процесуален ред, за да могат да се ползват в процеса. Така се нарушавали изискванията на Директива 2016/343/ЕС, Директива 2013/48/ЕС и Директива 2012/13/ЕС, а процедурата по Наредба № 1/2017 г. би била допустима единствено в случай, че правата по директивите са спазени, като се отчитал и факта, че наредбата установявала в противоречие със съображенията на първата от гореизброените директиви необорима презумпция във вреда да обвиняемо лице.

На следващо място, присъдата почивала изцяло на предположения. В хода на производството не се доказало с годни доказателства, че подсъдимият е употребил наркотично вещество по реда, предвиден в Наредба № 1/2017 г.

Липсвали доказателства, че извършилият теста полицейски орган е имал компетентност да стори това. Също така не бил изяснен и въпроса какво е естеството на извършения тест и кой именно метод се използвал за установяване на употреба на наркотично вещество – „по химичен или имуноаналитичен метод“. Съдът не изискал информация за инструкциите на производителя на техническо средство Дрегер Drug Test Dreger 5000.

На последно място, не се доказало качеството на водач на МПС на инкриминираната дата. Полицейският служител Б. бил единственият свидетел на обвинението, който посочвал времето и датата, на която е тествал подсъдимия, но от показанията му можели да се направят изводи само датата на теста, а не и за останалите обективни признаци от състава на престъплението.

3

В съдебно заседание прокурорът от ОП - Хасково отправя искане жалбата да бъде оставена изцяло без уважение . Присъдата била постановена при пълно обсъждане на всички доказателства, наложеното наказание било мотивирано и в съответствие със закона.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и доводите, изложени в допълнението към същата. Отбелязва, че с присъдата не е даден отговор на всички въпроси, повдигнати от обвинението. Посочва, че чл. 55 НК следвало да бъде приложен и към наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“, а не само към наказанието „лишаване от свобода“, тъй като се стигало до несъразмерност между двете санкции.

Подсъдимият Е. в своя защита се придържа към тезата на своя защитник, а в последната си дума заявява, че не иска налагането на наказание.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е. бил роден в град *****, живеел и работел в гр.

******като *** в **** „**** **“. Често пътувал до Република Турция по различни поводи. На 25.01.2024 г. отново предприел пътуване до Турция. По време на престоя му там на 27.01.2024 г. той бил поканен от негов приятел на купон и се съгласил. По време на това събиране подсъдимият употребил марихуана, с която се сдобил от неустановени лица и по неустановен по делото начин. На сутринта на следващия ден, 28.01.2024 г., Е. трябвало да се връща и предприел ранно пътуване за България, като в джоба на якето му неговият приятел сложил и останалото количество марихуана, която се намирала в полиетиленов плик. Въпреки че вечерта вече бил употребил наркотично вещество, подсъдимият Е. се качил и управлявал собственият си лек автомобил марка БМВ с рег. № ******, като тръгнал от град И. към границата с Република България. Рано сутринта пристигнал на ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе, в направление влизащи автомобили от Република Турция. При извършена проверка от свидетеля Я. Я., **** при *****, всичко с документите на водача било наред, но свидетелят Л.М., служител при ***-***, забелязал, че при проверка от служител на Фронтекс със служебно куче, последното реагирало по специфичен начин, като седнало до подсъдимия. По тази индикация проверяващите отделили подсъдимия с управлявания от него лек автомобил в съседно платно за извършване на щателна митническа проверка. При извършване на проверката от служители на ТД-Митница Бургас било установено, че подсъдимият Е. държал в себе си прозрачно полиетилетново пликче, съдържащо суха зеленикава тревиста маса.

Съдържанието на пликчето се подложило на тестване с полеви наркотест, при което сухата зелена тревиста маса реагирала положително на наркотично вещество марихуана. Поради тази причина бил повикан патрул на КАТ при РУ – Свиленград, с цел оказване на съдействие за тестване на водача. В състава на пристигналия на място полицейски патрул участвал свидетелят Б. Б., който тествал подсъдимия по предвидения за това ред – за наличие на наркотични вещества в организма с техническо средство „Дрегер Drug Test Dreger 5000 – 4

ARLJ - 0022, ARSE – 0061“ чрез Test № 271, който отчел наличие на „КанабисМарихуана”. Подсъдимият Е. бил запознат от полицейските служители с показанията на техническото средство, не ги оспорил и собственоръчно се подписал в издадения талон за изследване с № 082117/28.01.2024 г., съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. На подсъдимия Е. бил връчен талон за медицинско изследване за даване на биологичен материал и бил придружен до ЦСМП – Свиленград. Там Е. бил прегледан от медицински специалист, но отказал да се подложи на изследване и да даде кръв, респ. урина, за което по надлежния ред е съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 28.01.2024 година. Протоколът е подписан от подсъдимия.