Решение № 103 от 12.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. С.З., 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20215501001315 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение № 260050/22.04.2021 г., постановено по гр. д.

№787/2019 г. по описа на Районен съд – Ч., с което се осъжда "Б." ЕАД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: гр.С. , ул. ***. чрез ФЦ „ К. „ адрес гр. К., бул. *** , да заплати М. Д. Д. с ЕГН № ********** с адрес гр. К., ул. „ *** сумата 6576.81лв.-/шест хиляди петстотин седемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки /, представляваща получена от „Б." ЕАД без основание редовна лихва по договор за потребителски кредит от 28.05.2008г. в периода от 27.08.2014 г. до погасяване на кредита на 18.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.08.2019 г., до окончателното им издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. включително,като са присъдени и разноски по делото.

Въззивникът "Б." ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. , ул. ***. чрез ФЦ „ К. „ адрес гр. К., бул. *** излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение като прави искане да се отмени изцяло същото като неправилно и незаконосъобразно и се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен и 1 недоказан предявения иск. Прави възражение на осн.чл.78 ал.5 ГПК срещу присъдения адвокатски хонорар.Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции,включително и юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. Д. Д. чрез процесуалния си представител,в което изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и излага подробни съображения в тази връзка. Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е решението на Районен съдЧ.,постановено по предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди в исковата си молба, че между С.Д.-съпруг на ищцата /като кредитополучател/, и ответника „Б." ЕАД/Д./,чрез ФЦ К., на 28.05.2008 г. бил сключен договор за потребителски кредит в размер на 40 000 лева за текущо потребление, със срок за издължаване 120 месеца /10 г./, при договорена редовна годишна лихва 7,50 %, формирана от променлив БЛП на Д. /възлизащ при сключване на договора за кредит на 5,94 %/ плюс стандартна надбавка в размер на 1,56 %.

С допълнително споразумение от 27.11.2009 г. към договора за потребителски кредит ищцата М.Д. встъпила като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя към Банката по кредита, като остатъкът от главницата 38 050 лева се издължавал по погасителен план за срок 120 месеца /10 г./, при договорена редовна годишна лихва 9 %, формирана от променливия БЛП на Д. /възлизащ при сключване на споразумението на 7,44 %/, плюс надбавката от 1,56 %. Съгласно погасителния план към споразумението остатъкът от кредита се издължава на 120 месечни вноски, като първите 12 вноски са за редовна лихва, а останалите 108 вноски са равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и редовна лихва, всяка анюитетна вноска по 515,31 лева.

Твърди се още,че за периода от сключване на споразумението по т.2 до пълното предсрочно погасяване на кредита на 18.10.2018 г. всички плащания 2 към Д. по кредита, вкл. : месечни вноски за лихва, месечни анюитетни вноски за главница и редовна лихва, наказателни лихви за просрочие и банкови такси, били извършени от ищцата М.Д. - като солидарен съдлъжник за вземанията на Д. по договора за кредит.

Навеждат се твърдения,че през м. Януари 2013 г. Д. едностранно увеличила стандартната надбавка по кредита с 5,95 % : от 1,56 % на 7.51 %, в резултат на което редовната лихва по кредита е увеличена едностранно от Банката от 9 % на 14,95 %, формирана от променливия БЛП /възлизащ на 7,44 %/ плюс увеличената надбавка от 7,51 %. Едновременно с увеличението на редовната лихва от 9 % на 14,95 %, Д. едностранно е преизчислила и месечната погасителна анюитетна вноска по кредита от 515,31 лева на 618,90 лева - вноската е увеличена с повече от 100 лева.

Посочените в т.4 промени /увеличения/ в размера на надбавката от 1,56 % на 7,51 %, съответно на редовната лихва от 9 % на 14,95 %, както и в размера на погасителната месечна анюитетна вноска по кредита от 515,31 лева на 618,90 лева, били направени от Д. едностранно -без уведомление : без знание и съгласие на ищцата М.Д. като солидарен съдлъжник по договора за кредит. За едностранно увеличения от Д. размер на месечната анюитетна вноска по кредита от 515,31 лева на 618,90лева Банката не е изготвила и предоставила на ищцата актуализиран погасителен план към кредитния договор.

От извлечението на Д. от банковата сметка по кредита е видно, че за период от 5 години назад - от 27.08.2014 г. до погасяване на кредита на 18.10.2018 г., начислената и получена от Банката редовна лихва по кредита, изчислена на база годишен лихвен процент %, възлиза на общата сума 12810,11 лева. В тази обща сума от 12 810,11 лева е включена редовната лихва по кредита, която била начислена и получена от Банката през същия период в резултат на едностранното увеличение на годишния лихвен процент с 5,95 % /от 9 % на 14,95 %/, и която възлизала на сумата 5098,42лева. (39,80 % от 12 810,11 лева = 5098.42 лева)

Твърди се в ИМ, че всички суми за редовна лихва по кредита, които са начислени и получени от Д. в резултат на едностранно увеличената редовна лихва чрез едностранното увеличение на надбавката от 1,56 % на 7,51 %/ в периода от м.Януари 2013 г. до погасяване на кредита на 18.10.2018 г., са 3 недължимо платени от ищцата М.Д. и подлежат на връщане от Банкатаответник като получени без основание /при начална липса на основание/.

Моли съда да осъди ответника "Б." ЕАД да й заплати сумата 6576.81 лв.представляваща получена от „Б." ЕАД без основание редовна лихва по договор за потребителски кредит от 28.05.2008 г. в периода от 27.08.2014 г. до погасяване на кредита на 18.10.2018 г„ ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното й издължаване.

Ищцата претендира присъждане на съдебните разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Б. „ЕАД като се изразява становището,че предявения иск е неоснователен и недоказан. Прави се възражение за изтекла погасителна давност относно претендираната сума за периода от 27.08.2014г. до 31.10.2014г., тъй като в случая била приложима 5 годишна давност по см. на чл. 110 от ЗЗД.

Молят съда да отхвърли като неоснователен предявения иск както и да осъди ищците да заплатят разноските по производството, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Не е спорно по делото , че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 28.05.2008г. и приложимите към него Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, наричани Общите условия, ответникът отпуснал на С.В.Д. паричен кредит в размер на 40 000, 00 лева, а последният се ангажирал за 120 месеца, считано от датата на усвояването му, да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати възнаградителна лихва в размер на 7,50 лихвен процент и 8 годишен процент на разходите / ГПР/ разсрочено чрез 120 месечни анюитетни вноски с падеж на 27-о число на месеца.

Чл. 9. 3 от Общите условия е установено,че кредитодателя едностранно променя базовия лихвен процент, за което уведомява насрещната страна по подходящ начин, при наличие на някоя от следните предпоставки: а) изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б) изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в) изменение от поне 0, 5 % за месец на индекса на потребителските цени за България ; г) въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху "Б."; д) промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи 4 функционирането и изискванията към банките; е) изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка, и ж) съществена промяна в паричната политика на Централната банка като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.

В чл. 8. 1 и чл. 8. 2 от Общите условия е предвидено, че при предприемане на гореупоменатата корекция или отпадане на преференциалната отстъпка от надбавката, което настъпва в случай на неспазване на подробно описаните в приложението към договора изисквания от деня на неизпълнението, банката задава нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя актуализиран погасителен план на клиента. Правото му да погаси предсрочно част или целия остатък от заема е скрепено с общата уговорка по чл. 12. 1, а разноските, които са включени и изключени при изчислението на договорения годишен процент на разходите, са описани съответно в тези по чл. 9. 1 и чл. 9.2.

В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебноикономическа експертиза,от чието заключение се установява,че лихвеният процент по въпросния кредит е трикратно двукратно изменян от ответника, както следва: 1) считано от 21.10.2008 г. - от 7,50% на 9% в резултат на покачване с 1, 5% на базовия лихвен процент от 5, 94% на 7, 44 %, съгласно Решение на УС на „ Банка „ Д. „ ЕАД и 2) на 29.01.2013 г. от 9% на 14,95 поради нарушение на условията по договора.

Видно от допълнителното заключение на вещото лице се установява, че за периода от месец август ищцата е заплатила по въпросния договор сумата в размер на 13 101,22 лв. лихви ,а разликата между действително платената и дължимата такава без увеличенията за петгодишен период, предхождащ датата на подаване на исковата молба в съда - се равнява на 6 576.81 лева., която сума се явява и предмет на исковата претенция.

Съдът намира за основателен довода на въззиваемата, че не може да се приеме,че през м.Януари 2013 г. банковият кредит е станал предсрочно изискуем. Безспорно е, че предсрочна изискуемост на банков кредит настъпва след изпращане на едностранно писмено заявление на Банката-кредитор и получаването му от длъжника - в случая това обстоятелство липсва. До 5 погасяването му през м. 10.2018 г. кредитът не е обявен от Банката за предсрочно изискуем, и предсрочна изискуемост на процесния банков кредит не е настъпила.

В т.7 на договора за кредит от 28.05.2008 г. е предвидена възможност стандартната лихвена надбавка по кредита да бъде намалена с отстъпка съгласно Условия по кредитна програма „Д. Лидер“. В изречение 2 на т.7 изрично е посочено, че стандартната надбавка по кредита е намалена с отстъпка от 0 (нула) процентни пункта. Следователно, предвидената в кредитна програма „Д. Лидер“ отстъпка (преференциална лихва) не е приложена по процесния договор за кредит от 28.05.2008 г.

В т.3, не са налице основанията по II, т.1.2 и т.1.3 от Условия по кредитна програма „Д. Лидер“ за отнемане на преференциална лихвена надбавка по договора за кредит -, към м.Януари 2013 г. забава по кредита има само за м.11.2012 г. и за м.01.2013 г. През м.12.2012 г. и в периода от м.02.2013г. до погасяването му през м.10.2018 г. кредитът е обслужван редовно - дължимите вноски (вкл. главница и лихва) са погасявани ежемесечно.

Не е основателно твърдението на въззивника, че за част от претендираните суми е изтекла 5-годишната погасителна давност.Исковата молба е подадена в съда на 26.08.2019 г. ,а претенцията за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД обхваща недължимо платените от ищеца и получени от Банката без основание суми за редовна лихва по процесния договора за кредит за периода от 27.08.2014 г. до 18.10.2018 г. вкл. т.е в рамките на 5 години назад от предявяване на иска.