Решение № 137 от 13.07.2022, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Тутракан, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20223430100002 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано първоначално пред РС Шумен, откъдето след отвод за местна неподсъдност е изпратено по компетентност на РС Тутракан.

А. Ю. М. с ЕГН ********** е предявил редовна и допустима искова молба против Д. Е. М. (от 18.11.2021 с фамилия И.) с ЕГН **********, с която иска от съда да предостави родителските права над детето им Е. А. Ю. с ЕГН ********** на бащата, да определи местожевеенето му при него, режима на лични отношения с майката, и осъждането на последната да плаща издръжка на детето.

Предявен е от Д. И. редовен и допустим насрещен иск със същия предмет като първоначалния иск, с тази разлика, че моли родителските права да бъдат присъдени на нея и следващите се от това последици за местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето. Освен това е предявен иск за присъждане на издръжка за минало време.

Твърденията на страните и исканията им са подробно изложени в Определението по чл. 140 ГПК с № 81 от 24.02.2022 (л. 60-63).

В съдебното заседание на 12.04.2022 е допуснато изменение на иска за издръжката за минало време, като е уточнен периодът: от 28.07.2020 до 28.07.2021 – една година от завеждането на първоначалния иск (по 200 лева на месец).

Искът за текущата издръжка се отнася за периода от 28.07.2021, когато е заведен първоначалния иск, насетне, като майката иска бащата да бъде 1 осъден да плаща по 200 лева на месец, а бащата иска майката да бъде осъдена да плаща по 163 лева на месец.

С протоколно определение от 13.06.2022 са постановени привременни и защитни мерки, които следва се спазват до влизането в сила на настоящото решение, освен ако междувременно същите бъдат изменени от настоящия или по-горен съд.

Съдът, като анализира наведените твърдения и направените признания от страните, както и събраните по делото доказателства, и съобразявайки закона, установи от фактическа и правна страна следното:

Относно доказателствения материал

Съдът намира свидетелските показания на всички разпитани свидетели за еднопосочни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи с твърденията на страните, с техните признания и с останалия доказателствен материал, поради което ги приема за достоверен доказателствен източник. Наличните разминавания по някои факти са незначителни и неоказващи влияние на достоверността на свидетелските показания.

Вещото лице психолог е изготвило компетентно и обосновано заключение, което съдът приема в по-голямата му част, а там където не е съгласен с експерта са изложени мотиви защо.

Основният доказателствен източник, използван при решаване на делото, са признанията на страните. Малкото разминаващи се твърдения са плод на стремежа да се представи другата страна в лоша светлина и тази естествена реакция е съобразена от съда при анализ на твърденията и признанията на страните.

Писмените доказателствени средства, приети по делото, не са оспорени и съдът не намира основания да се съмнява в достовереността им.

Предмет на делото и правна квалификация

Изслушани от съда, страните дават обяснения за фактите по делото, които в основната си част се припокриват както помежду си, така и с останалите гласни и писмени доказателствени средства. От тези обяснения се извежда следната хронология на семейните им отношения, без да се навлиза в съществените подробности, които съдът ще обсъди по-нататък:

А.М. и Д. И. нямат и не са имали брак. От тяхното съжителство на 15.07.2014 г. се ражда Е.Ю. (7 г.). До лятото на 2019 г. тримата живеят заедно в ***. След това А.М. и Д. И. се разделят. Тя взема детето със себе си и за кратко живее на различни места: при родителите си в ***, при нейните баба и дядо в ***, после е на квартира пак в *** Декември 2020 г. Д. И. се запознава с Ш. И. На 12.05.2021, без да уведоми А.М., Д. И. се премества с детето в ***, в дома на Ш. И. Дотогава физическите контакти между бащата и детето не са били прекъсвани. Съвсем в началото след преместването на майката с детето в *** А.М. има все още телефонен контакт със сина си, но не и с майката.

Скоро и той е прекъснат чрез „блокиране“ на набиращия телефонен номер на 2

А.М.. Това го провокира да потърси съдействието на полицията в ***.

Органите на реда откриват детето и майка му, но предупреждават бащата да не се саморазправя. На 28.07.2022 е депозирана сезиращата молба, по която е образувано делото.

Същата е с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс. Според тези нормативни текстове, ако родителите, които нямат сключен граждански брак и не живеят заедно, не постигнат споразумение за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.

Критериите, които следва да се вземат предвид от съда, при постановяване на решението си, са изложени неизчерпателно в чл. 59, ал. 4 СК, ППВС № 1/1974 и параграф 1, т. 5 от ДР към ЗЗДт, и те са: възпитателски и морални качества на родителите; умения за подпомагане подготовката на детето за придобиване на знания, трудови навици и др.; полаганите до момента грижи и отношение към детето; желанието на родителите; привързаността, желанията и чувствата на детето към тях; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възможността за помощ от трети лица – близки на родителите; социалното обкръжение и материалните възможности; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата.

Нееднократно съдебната практика е изтъквала като важно обстоятелство, което също трябва да се вземе предвид при определяне на подходящия за отглеждане на детето родител, кой от тях е бил причината за раздялата им и дали тази причина се осъзнава от детето. Защото, ако в неговите представи единият от родителите е изключително виновен за раздялата и действително се окаже, че е така, тогава нежеланието на детето да бъде отглеждано приоритетно от „виновния“ родител следва да се отчита наред с другите обстоятелства, изброени в ППВС № 1/1974. Понеже в насрещната искова молба на Д. И. се съдържат такива упреци към А.Ю., съдът намира за необходимо да разгледа първо именно това обстоятелство.

Чия е вината за раздялата между родителите и осъзнава ли се от детето?

По делото не са събрани никакви доказателствени средства, които да подкрепят твърденията на ищцата за случка, станала на 07.07.2019 г., при която поведението на А.М. да се е явило причина Д. И. да го напусне, вземайки със себе си детето. Дори да се допусне, че се е случила някаква конфликтна ситуация в посочения ден, съдът счита, че тя по-скоро е използвана като удобен повод Д. И. да предприеме вече обмисленото от нея действие за раздяла. Истинската причина е в нейното разочарование от съвместното съжителство с А.М.. Разочарование, което е започнало по всяка вероятност от престоя на същия в затвора малко след раждането на детето.

А.М. е изтърпял на 16.02.2015 г. четиримесечно наказание „лишаване от 3 свобода“ (л. 182), което означава, че е приведен в затвора не по-късно от 16.11.2014 г., когато Е. е бил на четиримесечна възраст. Свидетелката Х. дори казва, че бебето е било на един месец. Той е първо дете за майката и тъкмо в този напрегнат момент тя е останала да разчита на помощ от роднини. След излизането от затвора на А.М., семейният живот на младата жена не се развива според очакванията ѝ, въпреки че пред съда описва отношенията с насрещната страна преди раздялата им като „горе-долу“ добри. В нейните очи бащата на Е. не е отговорен родител. Д. И. излага своята гледна точка, че заради работното му време е имало период от три месец, в който на практика не са се виждали с детето; тя е водила Е. на лекар, на градина, на разходки, а той безотговорно един път, когато Е. бил с температура, го оставил сам вкъщи, за да отиде с комшийката да заложат някакъв телевизор (л. 113). Тя работела и си оставяла парите вкъщи; знаела е къде са неговите, но не посягала към тях без негово разрешение; ако имала нужда, искала и той ѝ давал. Въпреки че споменава за тези битови неволи, които могат да се открият в почти всяко семейство, самата Д. И. твърди, че не финансовите отношения са причината да се разделят, а защото А.М. е пиел всяка събота и неделя с приятели, когато не работи. Често се случвало тя да си легне и да не го дочака да приключи с пиенето и приятелите. Разказва как като свършел алкохолът, се поръчвал друг с таксита, като тези подробности, за да ги запомни и изтъкне пред съда, само показват, че е била много подразнена от цялостното поведение на А.М.. Разочарованието очевидно идва и от твърдяната изневяра през февруари 2019 г.

Отчитайки че никаква част от горните твърдения не са доказани, не става ясно Д. И. изобщо опитала ли се е да проведе разговор и да обясни на А.М., че е неудовлетворена от връзката си с него, или е останала пасивна, трупайки разочарованието в себе си и изчаквайки удобен повод да си тръгне.

Защото, при тези нейни твърдения, какъв характер и семейно поведение е имал А.М., не звучат правдоподобно думите ѝ, че ако не е бил да я изгони, нямало да се разделят (л. 113).

Вещото лице психолог посочва семейното минало на Д. И. и обстоятелството, че през 2013 г. е била настанена в защитено жилище от семеен тип, като причина за доверчивостта ѝ и инстинктивното търсене на подкрепа и дом, които отначало е намерила при А.М. – трудово ангажиран и със собствено жилище. Според Д. И. за последващите конфликти, раздели и събирания, за които е разказала на психолога, причината е ревността на А.М. и несходствата в характерите, но все пак е определила бившия си партньор като добър човек, който не е упражнявал насилие над нея.

Според съда действително несходствата в характерите е основаната причина за раздялата между страните и затова приема, че никой от тях няма вина за раздялата помежду им, но по-важното от гледна точка на детето им е, че поради малката си възраст и липсата на отявлена причина за раздялата, към момента в който тя се е случила Е. не е формирал негативно мнение за баща си. Отчуждението от него започва след преместването в ***.

Синдрома на родителското отчуждение

4

Д. И. признава, че когато е решила с Ш. И. да заминат за неговото *** заедно с детето и да живеят там, не е уведомила А.М., защото е мислела, че понеже основните грижи за Е. е полагала винаги тя, не е длъжна да го информира. До момента, в който не са я потърсили от полицията, не е казала на бащата къде са с детето. То я е питало няколко пъти в началото дали ще живеят в *** и е споменавало баща си, питал за него два-три пъти, после спряло да пита. Двамата, баща и син, няколко пъти са се чули по телефона, но Д. И. не е одобрила разговорите и е блокирала телефона на А.М., като е обяснила на детето, че не бива да говори с баща си. Обяснението ѝ пред съда е, че не е искала да има конфликт с новия си съпруг, който я ревнува. Според нея, последният е против, не че да не се виждат бащата и детето, а че А.М. не плаща издръжка. Взаимно, с новия си съпруг, Д. И. признава, че са взели решението да ограничат А.М. да се вижда с детето. Майката мисли, че Е. е радостен в новата среда със съпруга ѝ, за който става ясно, че работи в *** и си идва за по една седмица през месеца, а през останалите три седмици го няма.

Към датата на първото съдебно заседание – 12.04.2022, майката споделя, че детето е забравило абсолютно кой е биологичният му баща. Обяснява решението си да лиши Е. от контакти с баща му, с преценената от нея полза, изразяваща се в това то да се адаптира в новата среда, но по скоро и с опасението ѝ да не се превърне в разглезено дете. Разказва, че когато след раздялата с А.М. той е вземал детето при себе си, го е разглезвал, и за да не излезе тя „лошият“ родител в детските очи, му е позволявала каквато играчка поиска. Страхът ѝ е бил, че ако контактите с бащата бяха продължили, той е щял мотивира детето да не идва при нея и да му „говори глупости“, че не е добра майка.