Решение № 446 от 03.08.2026, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 1223/2026
- Вид
- Решение № 446
- Подписан
- 03.08.2026
- Състав
- Иван Валериев Никифорски
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 446 гр. Враца, 03.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20261420101223 по описа за 2026 година
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Ц. Т.
В. с ЕГН: **********от гр.****, чрез адв. В. С., вписана в АК - Враца против АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК: *********, като ищецът иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че Ц. Т. В., не дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК: *******, поради погасяването им по давност вземанията по Изпълнителен лист на основание Заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2397 от 2017 г. на P C Враца са погасени по давност, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 864/2024 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 от КЧСИ.
В исковата молба ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 04.09.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 2397/2017 г. по описа на Районен съд Враца е осъден да заплати на ответника Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 949,00 лв. главница, 401,48 лв. договорна лихва, 1 464,15 лв. лихва за забава, законна лихва върху главницата от 01.06.2017 г. до изплащане, както и 56,29 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № ******по описа на ЧСИ Г. Б., per. № 722 на КЧСИ, с район на действие ОС - Враца.
Посочва се, че съгласно Постановление от 27.04.2021 г. на ЧСИ Г. Б., по изп. дело № ******** последното изпълнително действие е извършено на 20.02.2019 г. наложен е запор върху банкови сметки, а поканата за доброволно изпълнение е връчена на 19.03.2019 г. С цитираното постановление от 27.04.2021 г., на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство е прекратено, поради това че в 1 продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Развиват се съображения, че след 20.02.2019 г. не са предприемани други валидни изпълнителни действия, които да прекъснат давността, като ищецът не е признавал задължението или е извършвал плащания.
Въпреки изтеклата погасителната давност на 18.10.2024 г. ответникът е образувал ново изпълнително дело при ЧСИ Г. Б.въз основа на същия изпълнителен лист от 04.09.2017 г., по което се предприемат действия по принудително събиране. В случая, след последното валидно изпълнително действие от 20.02.2019 г., е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност, която е изтекла на 20.02.2024 г.Към датата на образуване на новото изпълнително производство - 18.10.2024 г., правото на принудително изпълнение е било погасено по давност, поради което вземането е станало недължимо.
В срочно подаден по реда на чл.131 ГПК отговор, ответникът намира предявения иск за неоснователен. На първо място посочва, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила.
Твърди се на следващо място, че кредиторът в нито един момент не е бездействал, поради което и давност за претендираните вземания не е настъпила.
Въз основа на тези и други подробно изложени в отговора съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Релевира възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК по отношение адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото са приети заверени преписи от Изпълнително дело № 528/2017 г. и изпълнително дело № 864/2024 г. по описа на ЧСИ Г.Б., рег. № 722 на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца.
Видно от същите е, че на 04.09.2017 г. по ч. гр. дело № 2397/2017 г. по описа на РС Враца е издаден изпълнителен лист срещу ищеца в полза на "Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК: ****** /л. 4/ за сумите, както следва: 949,00 лева, представляваща главница по договор за заем CrediGo № *********, сключен на 07.05.2008 г.; сумата от 401,48 лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.06.2008 г. до 06.05.2010 г. /дата на последна вноска по погасителен план/; сумата от 1 464,15 лева представляваща лихва за забава за периода от 07.06.2008 г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до 01.06.2017 г. - датата на подаване на заявлението в съдаq ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 56,29 лева внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал,1 ЗПП, вр. чл.26 НЗПП.
Видно е от данните по изпълнителното дело № ******** по описа на ЧСИ Г. Б., че същото е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист, като молбата на взискателя за образуване на изпълнителното производство е входирана при съдебния изпълнител на 03.10.2017 г. В молбата е посочено, че взискателя възлага на съдебния изпълнител да извърши справка НОИ за работодател, пенсии и банкови сметки на длъжника.
2
От представената по делото молба, заведена на 07.11.2017г. от ЧСИ Г. Б. се установява, че взискателя е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за банкови сметки на длъжника.
От представената по делото молба, заведена на 13.11.2017г. от ЧСИ Г. Б. се установява, че взискателя е поискал от съдебния изпълнител да извърши запор на банкова сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД.Наложен е запор на банковата сметка, видно от писмо от „Уникредит Булбанк“ АД, входирано при ЧСИ Г.Б. с вх. № 11073/06.12.2017 г.
От представената по делото молба, заведена на 26.04.2018 от ЧСИ Г. Б. се установява, че взискателя е поискал от съдебния изпълнител да извърши запор на банкова сметка на длъжника в „ Юробанк България“ АД.
От представената по делото молба, заведена на 20.02.2019 г. от ЧСИ Г. Б. се установява, че взискателя е поискал от съдебния изпълнител да извърши запор на банкова сметка на длъжника в „ Централна Кооперативна Банка“ АД.
От представената по делото молба, заведена на 26.04.2021 г. от ЧСИ Георги Борисов се установява, че взискателя е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка НОИ за работодател и пенсии на длъжника и евентуално налагане на запор.
С постановление от 27.04.2021 г. ЧСИ Г. Б. е прекратил изпълнителното дело № ****** на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК/л.6/.
Видно е от данните по изпълнителното дело № ******* по описа на ЧСИ Г.Б., че същото е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист, като молбата на взискателя за образуване на изпълнителното производство е входирана при съдебния изпълнител на 18.10.2024 г. В молбата е посочено, че взискателя възлага на съдебния изпълнител да извърши справка за банкови сметки на длъжника и при наличие на такива да наложи запор.
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът отрича претендираното от „ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК: ******** материално право. В тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на отричаното от него право. В тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая, от момента на влизането в сила на заповедта за изпълнение, поради неподадено възражение в 14 дневния срок за това, е започнала да тече нова погасителна давност -5 годишна за вземанията по главницата и 3 годишна за вземанията по лихвите.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с 3 предприемането действия за принудително изпълнение.
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсването обаче се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се направи извод, че давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
Първото предприето действие, е подадената по делото молба, заведена на 07.11.2017г. от ЧСИ Г. Б., от която се установява, че взискателя е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за банкови сметки на длъжника.
Следващото изпълнително действие е молба, заведена на 13.11.2017 г. от ЧСИ Г.
Б., от която се установява, че взискателя е поискал от съдебния изпълнител да извърши запор на банкова сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД.Наложен е запор на банковата сметка, видно от писмо от „Уникредит Булбанк“ АД, входирано при ЧСИ Г. Б. с вх. № 11073/06.12.2017 г.
Последващите действия, прекъсващи давността, са посочените по – горе в решението действия, а именно: молба, заведена на 26.04.2018 от ЧСИ Г. Б., с която взискателя е поискал от съдебния изпълнител да извърши запор на банкова сметка на длъжника в „ Юробанк България“ АД: молба, заведена на 20.02.2019 г. от ЧСИ Г. Б., с която взискателя е поискал от съдебния изпълнител да извърши запор на банкова сметка на длъжника в „ Централна Кооперативна Банка“ АД: молба, заведена на 26.04.2021 г. от ЧСИ Г. Б., с която взискателя е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка НОИ за работодател и пенсии на длъжника и евентуално налагане на запор.Най - сетне, последното действие, с което е прекъсната давността, е молбата на взискателя за образуване на изпълнителното производство по изпълнителното дело № *********, която е входирана при съдебния изпълнител на 18.10.2024 г.
Съдът приема, че всички посочени действия са прекъснали течащата погасителна давност, като след тях е започнала да тече нова давност -5 годишна за вземанията по главницата и 3 годишна за вземанията по лихвите. В тази връзка следва да се има предвид, че след настъпване на перемпция, всички изпълнителни действия са валидни.
Новата давност, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни 4 искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.