Определение № 666 от 25.06.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 810/2024
- Вид
- Определение № 666
- Подписан
- 25.06.2024
- В сила
- 25.06.2024
- Състав
- Петя Георгиева Георгиева Стоянова, Радослава Николова Маждракова, Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл.184 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.81 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 666 гр. Бургас, 25.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петя Г. Г.а Стоянова
Членове:
Радослава Н. Маждракова
Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20242100600810 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв.С. К. от Адвокатска колегия Бургас,пълномощник на Г. А. М.,срещу Разпореждане №1566/24.04.2024г. постановено по НЧХД № 1583/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е прекратил наказателното производство.
С жалбата се претендира отмяна на определението поради неправилност и незаконосъобразност и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.Твърди се,че неправилно съдът е тълкувал разпоредбата на чл.81 ал.3 от НПК,тъй като според константната практика на ВКС,срокът за прекратяване на тъжбата,започвал да тече от съобщението до пострадалия за отказ на прокурора да образува наказателно производство от общ характер.С подадения сигнал пред РП за същите обстоятелства,отразени по-късно и в самата тъжба,на основание чл.184 от НПК,срокът следвало да се счита спазен.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите в частната жалба и съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по НЧХД № 1583/2024 г. по описа на Районен съдБургас е образувано на 17.04.2024 г. по повод депозирана тъжба от Г. А. М.
1 против А. Н. М.. С тъжбата се претендира,че А. М. е извършил престъпление от частен характер,като се твърди,че е осъществено на 21.08.2023 г. в гр.Бургас и се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.Тъжбата е подадена след като с Постановление от 18.10.2023 г. представител на Районна прокуратура-Бургас е постановил отказ да образува досъдебно производство, като е достигнал до извод, че няма данни за осъществен състав от общ характер,а се касаело за престъпление от частен характер.
Понастоящем по делото адв.К.,като пълномощник на жалбоподателя е приложил доказателства,изходящи от РП-Бургас от които е видно, че преписка с вх.№15886/2023г. е била докладвана на прокурор на 06.10.2023 г.,който на 18.10.2023 г. е изготвил Постановление с отказ да се образува досъдебно производство. Посочено е още в писмото,че процесното постановление било изпратено на Р. и Г. М.и. Това било отразено в приемопредавателен протокол от 23.10.2023 г., изготвен между БРП и РУ „Югоизточен район“ на Български пощи – ОПС- Бургас, като под № 36 е отразено,че с изх.№ 15886/23 г. по описа на БРП е изпратена пратка за Р. и Г.
М.и. На 02.11.2023 г. била докладвана на прокурор при РП-Бургас молба на адв. С. К. за запознаване с материалите по преписка с вх.№ 15886/2023 г.Съгласно резолюция на Зам.Административен ръководител на БРП на 02.01.2024 г. е била предоставена възможност на адв.К. за запознаване с преписката. Към представеното по делото писмо на БРП е приложен и приемо-предавателен протокол от 23.10.2023 г., изготвен между БРП и РУ „Югоизточен район“ на Български пощи – ОПС- Бургас.
Въззивният съд след като се запозна с частната жалба и коментираните доказателства,намира същата за допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава 22 от НПК акт и от процесуално легитимирана страна,като същата е основателна по следните съображения :
Действително разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК урежда две отделни хипотези, установяващи началната дата на шестмесечния срок за подаване на тъжбата – от узнаване на престъплението или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК. С оглед защитата правата на гражданите, текстът на 2 чл.81, ал.3 от НПК не следва да се тълкува буквално и срокът не следва да се прилага само от датата на узнаване за извършване на престъплението или само при спряно образувано досъдебно производство. В конкретния случай е била образувана преписка с вх.№15886/2023г., приключила с отказ да се образува досъдебно производство, за което е било съставено постановление от представител на РП-Бургас на 18.10.2023 г. За това постановление процесуалният представител на пострадалото лице се е информирал на 02.01.2024г.Фактът,че е образувана преписка, следва да се приема като сезиране на компетентен орган и едва след получаване на отговор на въпроса относно това за какъв вид престъпление са налични данни, се предполага узнаване на пострадалия и се поставя начало на шестмесечния срок за защита на правата му.От гражданите не следва да се очакват знания за характера на наказателното производство, което ще се образува за твърдяното от тях престъпление. Достатъчно е своевременно да бъде сезиран компетентен орган, който може да прецени дали се касае за престъпление от общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение. В случая повод да се образува преписка с вх.№15886/2023г. е бил своевременно подадения сигнал от тъжителя и след като прокуратурата е преценила, че не са налице основания да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер, тя е отказала образуването на ДП. От момента на узнаване от пострадалия за отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство е започнал да тече шестмесечният преклузивен срок за образуване на наказателно дело от частен характер.Както при образувано ДП, спряно с постановление, така и при постановлението за отказ да се образува ДП, моментът на узнаване на този прокурорски акт от пострадалия, е моментът, в който за тъжителя става ясно, че престъплението е от частен характер, което обстоятелство се е изяснило в рамките на прокурорската проверка, поради което от този начален момент започва да тече шестмесечният преклузивен срок (В този смисъл Решение № 1 от 9.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 673/2009 г., НК, II н. о.). Доколкото по делото има доказателства, че този момент за тъжителя е 02.01.2024 г. – денят, в който адв.К., се е запознал в преписката, по която е приложено и процесното постановление от 18.10.2023 г., то от този ден започва да тече и преклузивният шестмесечен срок за депозиране на тъжбата.
Следователно тъжбата е била депозирана в срок,а именно - на 17.04.2024 г.Липсата на доказателства за датата на получаване на постановлението от 3
18.10.2023 г., за което има данни, че е било изпратено по пощата на 23.10.2023 г., не следва да се тълкува във вреда на страната, доколкото пратката е била изпратена без обратна разписка.Следва да се посочи,че от датата на съставяне на постановлението – 18.10.2023 г.,до депозиране на тъжбата – 17.04.2024 г.,срокът по чл.81, ал.3 от НПК също не е бил изтекъл.
По тези съображения,въззивната инстанция намира обжалваното разпореждане за неправилно и като такова, то следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното,Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №1566/24.04.2024г.,постановено по НЧХД № 1583/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е прекратил наказателното производство.
ВРЪЩА делото на съдопроизводствените действия.
РС-Бургас за продължаване на
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4