Решение № 5022 от 15.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5022 гр. Пловдив, 15.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330111463 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, против М. Г. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД , вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 473,46 лева- главница; сумата от 348,10 лева – неустойка по чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит; сумата от 48,44 лева – договорна лихва за периода от 06.12.2018 г. - 06.12.2019 г.; сумата от 43,59 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.12.2018 г. - 22.05.2023 г.; сумата от 199,13 лева – неплатени такси, всички суми произтичащи от договор за потребителски кредит № *** год., сключен между „Сити кеш“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** год., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – *** г. до окончателното й изплащане, за които суми с издадено Разпореждане № *** год. по ч.гр.дело *** год. по описа на РС - П., с което е отказано да бъде издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК

В исковата молба се твърди, че на дата *** г. ответникът М. Г. К. е сключил Договор за потребителски кредит № *** със „Сити кеш“ ООД, по силата на който ответникът получил сумата от 800 лева, при фиксиран лихвен процент – 40,08 % и годишен процент на разходите – 47,83 %. Сумата по кредита следвало да бъде върната, ведно с договорна лихва, в срок до 12.06.2019 г. на 12 броя погасителни вноски, всяка по 174 лева. При забава в плащането на погасителна вноска ответникът дължал 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва. Поддържа се, че длъжникът не изпълнил задълженията си по Договора да предостави обезпечение, поради което дължал неустойка на кредитора. Твърди се, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (с предишно наименование Закон за електронния документ и електронния подпис) и Закона за потребителския кредит. Ищецът поддържа, че е кредитор на ответника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г., с който са му прехвърлени вземанията на предишния кредитор – „Сити кеш“ ООД по Договор за потребителски кредит № *** г. Сочи се, че ответникът е уведомен за цесията на **** г. на посочен от него имейл адрес. В случай, че се приеме, че уведомяването на длъжника не е извършено надлежно, е направено искане да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с връчване на препис от исковата молба. Излагат се и твърдения, че тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по Договора за кредит, било образувано ч.гр.дело *** год. по описа на РС - П., по което обаче заповедният отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника М. Г. К., чрез назначения особен представител адв. А. Х., с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не притежава процесуална легитимация да води производството. Ответницата не била надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземания. Оспорва се представеният договор за цесия да касае договора с ответницата. Счита, че ответницата не е сключвала процесния договор, не е усвоявала заемната сума.

Направено е възражение, че договорът е нищожен, поради противоречие с императивните изисквания на ЗПК, ЗПФУР. Липсвали доказателства изявления на страните да са разменени чрез средства за комуникация от разстояние, както и за интеграция на ответницата в електронната система за кредитиране. Направено е възражение за недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД , вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

Видно от постъпилото ч. гр. д. № *** г., по описа на Районен съд – П., ***. с., същото е образувано по депозирано от „АПС Бета България“ ЕООД против М. Г. К. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Същото е отхвърлено изцяло, поради което на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК, на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си. В законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове. С оглед изложеното, исковите претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните правопораждащи факти, а именно:

2 материалноправната си легитимация на посоченото в исковата молба основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента по кредитното правоотношение, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за паричен заем № *** от *** г., за което е получено съгласие, чрез електронни изявления от ответника при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяването й; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва и настъпили предпоставки за начисляването й за исковия период.

По отношение на претенциите за мораторна лихва ищецът следва да установи, че ответникът е изпаднал в забава, както и размера на дължимото обезщетение за периода на забавата.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при доказване на горните предпоставки от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

С договор за паричен заем Кредирект № ***/ *** г., сключен между ответницата и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, на физическото лице е предоставен заем в размер на 800 лева, за срок от 12 месеца, с краен падеж- ****** г., при фиксиран ГЛП- 40, 08 % и ГПР- 48,26 %, с обща сума за връщане по кредита- 1019,58 лева.

Като писмени доказателства са приети копия от договора за кредит, ведно със справка извлечение от системата на „Сити Кеш“ ООД, за хронологични записи на процеса по сключване на договора, както и договор за прехвърляне на вземания от *** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 и „АПС Бета България“ ЕООД, без приложения към него.

Ищецът поддържа, че в качеството си на цесионер е кредитор на ответника за вземане по Договор за заем № *** г., сключен от разстояние между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитор и М. Г. К., в качеството на кредитополучател. Предвид това приложим ще бъде редът за сключване, разписан в Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ответникът своевременно е оспорил възникването на правоотношението, поради което за съда съществува задължение да обследва този въпрос. Процесният договор за кредит е сключен от разстояние и в него не фигурира положен подпис (саморъчен или квалифициран електронен подпис), който по категоричен начин би могъл да идентифицира лицето – заемател. Самият договор за кредит представлява електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразно това, „електронен документ“ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма (в конкретния случай – текстови запис). Електронният документ съдържа изявления на конкретни лица, като за целите на настоящия процес е ясен кредиторът, но следва да се установи кое е лицето – потребител. В настоящия случай липсва подпис на потребителя, както и каквато и да било друга уникална сигнатура, която би могла да свърже договора от *** г. с ответника. В случай, че договорът бе подписан с усъвършенстван електронен подпис 3 или квалифициран електронен подпис, то въпросът за лицето, автор на изявлението би получил категоричен отговор. В случай на налично подписване с универсален ел. подпис или неговия подвид – квалифициран ел. подпис, то би била налице една ясно установена връзка между документа и неговия автор, доколкото по дефиниция тези видове ел. подпис оставят уникална сигнатура, свидетелстваща за лицето, което е автор на изявлението (в тази насока – Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на ВКС, І т. о.).

Предвид изложеното, съдът намира, че от приобщените по делото доказателствени материали не се установява между ответника М. Г. К. и „Сити Кеш“ ООД да е възникнало по надлежен ред заемно правоотношение. При изрично оспорване от страна на ответника в отговора на исковата молба, че процесният договор е сключен, представянето само на копие от договора, не е достатъчно да установи възникването на кредитно правоотношение. Не се установяват и твърденията в исковата молба, че от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Следва да се посочи, ч е ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства и доказателствени искания, с които да идентифицира лицето – заемател по договора за кредит. След като договорът не е подписан от ответника чрез универсален или квалифициран ел. подпис е необходимо ищецът да установи връзката между съответния генериран електронен документ и ответника. В настоящото дело, ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно заемно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД и М. Г. К., това не е сторено, поради което и само на това основание исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Допълнително следва да се посочи, че от ангажираните от ищеца доказателства не се установява, че претендираната от него главница в размер от 800,00 лева е предадена, съответно усвоена от страна на ответника по силата на процесния договор за кредит от *** г., а установяване на този правнорелевантен факт е именно в тежест на ищеца. От представената справка - извлечение от системата на „Сити Кеш“ ООД, за хронологични записи на процеса по сключване на договора, е видно, че на *** г. за сумата от 800 лева е наредено плащане по Изипей и на същата дата тази сума е изплатена от Изипей на М. Г. К.. Съдът не кредитира отразеното в така представената справка, доколкото същата представлява частен документ, който представя процеса на сключване на договора и обективира действия на трето за настоящото производство лице – „Сити Кеш“ ООД. По делото няма приложено платежно нареждане, разписка, или друг документ, удостоверяващ предоставянето на заемната сума на ответника от кредитора „Сити Кеш“ ООД, респективно усвояването й от кредитополучателя.